Предимството на новите препарати е, че при тях се избягват страничните реакции на кортикостероидите

Д-р Лекова, атопичният дерматит придобива все  по-широко  разпространение. Какви са причините и какви са новите предизвикателства?

Живеем във все по-индустриализирана среда и храните, които консумираме, са обработвани с консерванти или са генно модифицирани. Всичко това допринася за по-голяма честота на този проблем. Проблемът вече не е само в това, че заболяването се задържа по-дълго във времето. Не са редки случаите, когато се отключва изначално в по-зряла възраст. Традиционно в около 60-70% от случаите се появява през първата година от живота (от 6-я до 12-я месец). По принцип се смята, че близо 90% от атопичните дерматити възникват до петата годишнина и след това при голяма част от тези пациенти настъпва почти пълен или пълен обрат до училищна или пубертетна възраст. Все по-чести вече са случаите, когато проблемът е по-персистиращ, по-често рецидивиращ и се поддава по-трудно на лечение. Наслагват се и други проблеми на кожата.

Какви например?

Кожата е много податлива на вторични инфекции, най-вече бактериални. Много често вирусни и гъбични. Просто средата на кожата е такава, че улеснява много развитието на най-различни микроорганизми.

Кое е най-опасното, когато се получи такъв ход на микроорганизми?

Настъпва общо влошаване на състоянието с висока температура. Това е проблем особено при деца с понижен имунитет, защото всяка една инфекция може да доведе до пневмонии и други усложнения. Те са по-уязвими, не могат да получават всички видове ваксини, или поне не навреме. Живите ваксини са рискови за децата с активни форми на атопичен дерматит.

Какво е по-специфичното за атопичния дерматит в тийнейджърска възраст?

Обикновена по-голяма част от децата до пубертета се разделят с този проблем. Или дерматитът се ограничава в много малки зони на тялото  -  т.нар. дежурни зони, които се обострят при провокиращи фактори като смяна на сезон, стресова ситуация, спад в имунитета. Но

по време на пубертета нещата са по-тежки в емоционален план

- тийнейджърите са доста социално активни и този проблем ги стресира, затруднява контактите им и влияе на самочувствието им. Освен това те започват да стават по-суетни. Къпят се по-дълго време, ползват по-ароматизирани, пенливи шампоани – всичко, което по принцип не се препоръчва, когато има такъв проблем. Носят също дрехи от изкуствени материи, което влияе зле на атопичния дерматит. При атопичен дерматит е препоръчително дрехите да са памучни, да се  използват хипоалергични перилни препарати, непарфюмирани емолиенти за тяло,  измивни продукти без сапун. Добре е се къпят по-кратко време и с по-хладка вода.

Казахте, че в последно време атопичният дерматит  противно на обичайното може да се отключи в неочаквано в зряла възраст? Какви са причините?

Факторите  могат да бъдат различни. Наслагването на много дразнители в градската среда, с които ние неизбежно влизаме в съприкосновение, ни прави по-уязвими. Ежедневно се натъкваме на всевъзможни агресори – инхалаторни, контактни и хранителни, което сваля гарда на бариерата на кожата. Тялото  се бори, но има някакъв лимитиран капацитет, който се изчерпва. Инфекциозните агенти също могат да отключат такъв процес.

Много често в основата все пак седи някаква предразположеност. При атопичния дерматит съществува един дефект на кожната бариера, който се изразява в липсата на производство или некачествено производство на белтък. Ролята на този белтък по принцип е да прави бариерата здрава, плътна, непропусклива и когато той липсва или е некачествен, кожата изпарява много вода, не може да я задържа. Оттам се получава сухотата и другите проблеми.  

Стресът фактор ли е?

Може да бъде кофактор. Заболяването има един порочен кръг, тъй като то се придружава от много силен и невротизиращ сърбеж. Това стресира, а стресът задълбочава проблема. Получава се омагьосан кръг.

Кое е първото нещо, което трябва да направим, след като бъде диагностициран атопичен дерматит?

Първо трябва да се уточни каква е степента на тежест на заболяването. Чисто психологически трябва да се разбере доколко болният е склонен да се ангажира с грижите за заболяването, защото тази диагноза изисква много активно участие от страна на пациента. Защото лечението е едната страна на проблема, но грижите за кожата, хигиенните изисквания са константни. И всъщност ако те не се спазват след излекуване на пристъпа, рискът от рецидив е много голям.

Какви са особеностите във фазата от лек до умерен атопичен дерматит и кое е най-доброто като лечение?

Задължителни са емолиентите (хидратиращи продукти, които не са лекарства), като те трябва да отговарят на определени изисквания -  не трябва да са парфюмирани, хубаво е да са с по-плътна консистенция и по-богати липиди, т.е. тип балсами. И вече спрямо местоположението и площта на засегнатата зона и като се отчита дали има допълнителна инфекция или друг проблем, се решава какви медикаменти да се избират – локални или локални плюс системни. Традиционно класиката е локален кортикостероид с различна сила, избран според ситуацията. 

Известно е, че кортикостероидите притесняват много хора, заради което се търсят алтернативи.

Така е. Тази кортикофобия съществува от доста години. Търсят се алтернативи и вече има няколко одобрени други локални лекарства. От доста време се ползват и т.нар. калций-невринови инхибитори.  Текат проучвания и за други нови препарати. Плюсът на новите медикаменти е, че при тях се избягват страничните реакции на кортикостероидите. Техният недостатък обаче е,  че не дават този бърз ефект.  Ако кортикостероидите могат в рамките на 2-3 дни осезаемо да облекчат острия момент,

новите лекарства изискват няколкоседмична употреба

Според мен нещата ще вървят към някакви комбинирани, застъпващи се терапии.  Първо се тушира острият момент и след това вече се продължава с някакъв по-поддържащ препарат.

Бързият ефект фактор ли е от гледна точка на качеството на лечение?

Да, защото съпътстващият заболяването сърбеж нарушава сериозно качеството на живот на тези пациенти. Той е денонощно, нарушава съня на хората, невротизира ги през деня , разконцентрира ги. Не става въпрос за суета, а чисто клинично пациентите се нуждаят от бързи мерки.

Излекува ли се окончателно атопичният дерматит?

В някои случаи да, но в други остава доживот с различна динамика. Има изключително разнообразни прояви и не може да се каже категорично дали е излекуван. Има случаи, които приключват в ранна детска възраст, други които финишират в пубертета и такива, които  остават доживот с различни степени на проявление. Тъй като има генетичен проблем, ние не можем да го елиминираме. Само можем допълнително да влияем върху клиниката и патогенезата. Но генетичният момент си остава.

Освен генеричната предразположеност има ли други фактори?

Основно влияят факторите на околната среда, стресът също е от значение.

Активният спорт също може да провокира атопичния дерматит,

защото той е свързан с потене, а то дразни кожата. Плуването дразни, защото водата е хлорирана и води до изсушаване. Всичко, което нарушава водно-липидния баланс, може да провокира обостряне. Слънцето в умерени дози действа много добре – противовъзпалително и имуносупресивно. Понякога се прилагат UV-терапии, но с много специфичен спектър.

А как действа солариумът?

Солариумът би могъл да се отрази благоприятно за известен период от време, но не се препоръчва дългосрочно, тъй като е категорично рискът от повишаване на честотата на меланомни и немеланомни кожни тумори.