Редки книги с рецепти и указания за съставяне на лекарства от 17-19 век може да бъдат видени в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Изложбата "Лекарственици, билки, светци" бе открита днес 10 февруари от новият председател на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова и директорът на библиотеката доц. Красимира Александрова.

Експозицията беше представена от доц. д-р Елена Узунова, главен архивист в отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на библиотеката. Тя обясни, че лекарствениците са сборници с медицински и фармакологични рецепти, полезни съвети за бита,

заклинания и магически формули с лечебна цел

В рецептите се използват отвари от билки, настойки от дрожди, компреси от листа на растения, направа на мехлеми и др. За дозировката на лекарствата се използват мерни единици, често закодирани с тайнопис. Така рецептите са били достъпни само за посветени лечители.

Начините за лечение на различни болести са записани още през средновековието в книги и достигат до Българското Възраждане, навлизайки в българската печатна книжнина. С получаването на възможност на българите да пътуват из Европа те получават достъп и до европейска медицинска литература, която превеждат на родния си език.

Изложбата показва

старопечатни книги, които отразяват идеята за светско образование през Възраждането

Интересен артефакт е гръцки лекарственик от края на 18 век. с богато илюстрирани растения. В нея може да се намери дори информация за легендарната мандрагора, за която се разказва, че при изтръгването й от земята тя пищи с човешки глас.