Публикация

ЦЗПЗ: Правителството посегна и на безплатните лекарства

Измененията на две наредби на Министерския съвет целят да се намалят държавните разходи за лекарства.


За това алармира Центърът за защита правата в здравеопазването.

Става въпрос за Наредба № 34, регламентираща реда на заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, и на Наредбата за условията за включване и изключване на лекарствени продукти от позитивния списък, публикувани на сайта на здравното министерство.

И двете наредби са свързани с цените и отпускането на лекарствата, които изцяло или частично се заплащат от бюджета на НЗОК или републиканския бюджет.

„Изследвайки логиката на предлаганите промени, неизбежно стигаме до извода, че това ще бъде постигнато чрез намаляване на броя на лекарствата, които са безплатни, за болните или намаляване на количествата лекарства, които здравното министерство купува”, посочва пациентската организация.

Така например в наредбата за позитивния лекарствен списък се прави изменение, с което по предложение на МЗ и НЗОК ще бъде прекратено плащането на безплатните лекарства, ако бюджетните средства са недостатъчни.

„Това обръща изцяло логиката на реимбурсиране, която досега се ръководеше от нуждите на болните и качествата на лекарствата. Отсега нататък единственият критерий за отпускане на такива лекарства става размерът на предварително определения бюджет, независимо от това дали покрива, или не нуждите от такова лечение.

Предложението, от друга страна, разтваря широко вратата за корупция, защото под прикритието „липса на бюджетни средства” министърът на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса могат да изнудват всеки един производител или вносител на лекарства със заплахата да извади от реимбурсиране точно неговите медикаменти. Обективни критерии в проекта на правителството за прекратяване на реимбурсирането не са посочени”, изтъква ЦЗПЗ.

Според организацията още по-нелепо стоят предложените изменения в Наредба 34, по реда на която се закупуват и доставят лекарствата за онкоболните, болните с трансплантирани органи, редки болести и редица други заболявания.

„В нея черно на бяло правителството е записало, че необходимите количества ще се закупуват, само ако производителят предостави поне 10% рабат (безплатно количество). Така може би за пръв път в световната история на правото параметрите на една бъдеща търговска сделка се разписват в нормативен акт. Важният въпрос е какво ще стане с лекарства за онкоболните, ако производителят не предостави искания рабат.
Като се има предвид, че в по-голямата си част тези лекарства се произвеждат от един производител, който има монополни права над медикамента за срока на патента, то най-вероятният изход е болните да останат без лекарства. Тогава може би ще се лекуват с обяснението на премиера, че фармацевтичните фирми са лоши и не спазват собствената му наредба”, изтъква организацията.

Според нея в същата наредба се срещат и други текстове, които „ако не бяха с тежки последици за болните, биха предизвикали само смях и снизхождение. Така например всички диспансери ще трябва да предоставят данните за необходимите лекарства поне един месец преди месеца на отпускането им, тоест ако болният бъде диагностициран на другия ден след този срок, той обективно няма да получи лечение в следващите два месеца. В наредбата е разписано, че ако по някаква причина диспансерът не изпрати заявката си в точно определения срок, „се счита, че в неговия район няма нужда от това лекарства”, което според ЦЗПЗ е „чудесна административна мярка за намаляване на заболеваемостта”.

„И за да бъде завършена икономията докрай, в друг текст на наредбата е разписано, че ако въпреки горните рестрикции се стигне дотам, че заявките за лекарства са по-големи от закупените количества, те се разпределят пропорционално. От правителството само са забравили да уточнят пропорционално на какво - на болните, на леглата в диспансерите, на населението или на средногодишните валежи в региона.

Единственото, което правителството е пропуснало и в наредбите е как всичко това ще се отрази на болните, колко от тях ще останат без лечение и какво може да направят тези болни, освен тихо и кротко да умрат. Това, разбира се, е второстепенен въпрос, важното е администрацията да е доволна”, допълва Центърът за защита правата в здравеопазването. 

Коментари