''Истерията, че Прайда ще направи някого гей е неоснователна, защото ако този човек няма предразположеност към това, няма как да му се повлияе'', сподели пловдивския психиатър Д-р Асен Бешков. Съвместно с проф. Валентин Акабалиев водят курс ''Еволюционна психология и психиатрия/Кроскултурална психология и психиатрия'' за следдипломно обучение на медицински специалисти и психолози, както и лекции на български и чуждестранни студенти на същата тематика. В практиката си е насочен към диагностиката и лечението на тревожни и депресивни, невротични и свързани със стреса разстройства, както и проблеми в адаптацията.

Д-р Бешков, как гледат на сексуалността различните народи? Къде тя е най-заклеймявана и къде най-одобрявана?

- Сексуалността е универсална, а сексът като потребност, не само във връзка с възпроизвеждането, е познат на всички култури, но различните общества имат различно отношение към него. Важно е на само в коя точка на света живеем, но и в какво време, защото епохите, в които хората са живели, са оказвали влияние върху тяхната сексуалност. През Средновековието, например, влиянието на християнството е изключително голямо и има сливане на религия и държава, а сексът се е заклеймявал като акт на удоволствие и се е позволявал само от гледна точка на възпроизвеждането. Всички практики като самозадоволяване, орален секс, хомосексуализъм и др. са били крайно нежелани и дори порицавани. Всичко извън стандартния секс мъж-жена (т.нар. „хетеронормативност”) е добивало демонични и окултни обяснения, защото е лошо и ''идвало от дявола''. Големият проблем бил, че точно поради това сливане църква- институции това било закон- и Божи, и на държавата (и религиозен, и светски). Именно поради тази традиция в най-религиозните общности като испанската, италианската и др. , въпреки капитализма и демокрацията, до ден днешен тези държави са по-консервативни и толерантността към различните е по-слабо изразена.

В Испания това се променя напоследък и дори тя се счита от гей хората за една от най-гей „френдли” (дружелюбна и приятелска) страните в Европа.

За разлика от тях северните страни като Холандия, Германия, Великобритания, скандинавските и др, които са под въздействие най-вече на протестанството, са много по-толерантни към всичко извън обичайните сексуални практики. Да не забравяме, че протестанството постепенно се обвързва исторически и териториално с разбиранията, които стоят в основата на модерните неолиберални демокрации.

Днес наблюдаваме едно целенасочено налагане на толеранс към хомосексуалните и хората с раличен пол. Как си го обяснявате?

- Хомосексуализмът е бил широко разпространен като практика по време на Римската империя и Античността и даже е бил поощряван. Както споменах, след разпространението на християнството той се заклеймява, а днешно време като се има предвид, че църквата няма толкова голямо влияние и всеки се бори за своите права, е нормално да наблюдаваме разпространението на тази тема в медиите, а и не само. Да не забравяме, че хомосексуализмът отпадна като сексуално разстройство още през 1973 г. от Американската класификация на психиатричните разстройства, въпреки че има съмнения за различни влияния ( хомосексуалисти сред американските психиатри и психоаналитици, включително открито заявени такива) по време на този процес. Според доста учени не можем да кажем категорично, че сега хомосексуалистите са повече, просто за тях се шуми и присъстват в медийното пространство в по-голяма степен.

Във връзка с „Прайда”, който всяка година се организира в България, когато наближи започват да се вихрят всякакви дискусии в социалните мрежи, дори напоследък като контраявление се организира Парад на българското традиционно семейство. В крайна сметка така цялото това нещо се поддържа и затвърждава, защото противоположностите създават конфликт и напрежение и може да очакваме „Прайда” да продължи и в бъдеще.

Колко вида хомосексуализъм има?

- Психиатрията и сексологията различават следните видове хомосексуализъм:

• Модерният вид е гей двойка- двама възрастни мъже, съгласили се да бъдат един с друг и да съжителстват заедно.
• Другият вид е хомосексуално поведение в юношеска възраст, когато не е задължително да имаме връзка и често е част от експериментирането и любопитството. Може да отмине с времето, т.е. те могат да имат хомосексуално поведение, но това не означава, че имат такава ориентация. Дори има направени изследвания, че ако например 6-7 % от хората са се ангажирали в различни хомосексуални игри, само 1% от тях казват, че имат хомосексуален партньор през последната година.
• Следващият вид е т.нар. ситуативно хомосексуално поведение, което се проявява при дадени условия, често свързани с ограничения- напр. в затвори, манастири, девически колежи, сред войниците и т.н.
• Класическата педерастия е четвъртият тип хомосексуализъм, а думата идва от гръцки и означава страст към младото. Тук се говори за връзка млад/възрастен често в контекста на менторски взаиомоотношения. В древна Гърция и Римската империя този вид е често срещан, както в исторически план при самураите, а в настоящето това се наблюдава в някои традиционни африкански култури. В Папуа - Нова Гвинея, по-възрастен мъж може да има сексуални взаимоотношения с по-младо момче и това се възприема за нормално от тях, дори е сързано с процесите на възмъжаване, тъй като момчето ''приема опита на по-стария мъж''. Това е културално и символично за тези племена и по никакъв начин не пречи след това мъжете да имат връзка с жена и да си създадат семейство.
• Последният вид е цис-транс крос-джендърна андрофилия. Под това разбираме взаимоотношения между класически мъж /цис-джендър/ с женствен мъж /транс-джендър/. Трансджендър е мъж, който се облича като жена, има женски черти или приема женска роля. Интересното е, че не се среща само в съвременната ни култура, както мнозина ще се помислят. Още в някои индиански племена в Северна Америка има описани такива хора, които при тях се наричат бердаче. В една част от мачо културите в Латинска Америка и Средиземноморието също се срещат, но основното е, че цис-мъжът по никакъв начин не губи от престижа си при участие в подобна връзка и това не се свързва с хомосексуална ориентация, дори често той си има жена и деца.

Говорите за сексуално поведение и сексуална ориентация. Каква е разликата между тях?

- Под полова ориентация разбираме желания и мисли за сексуална активност или обвързаност с човек в хетеро- или хомосексуална връзка.За разлика от нея, поведението е свързано с това каква сексуална активност има човек и не е задължително да е свързано с ориентацията. Има ангажирани хора в хомосексуално поведение под едно или друго въздействие и ситуации, но това не означава, че след това те ще продължат да имат хомосексуални връзки и че са хомосексуалисти.

От медицинска гледна точка как човек става хомосексуалист или трансджендър?

- Има различни теории по въпроса, някои от тях отпаднаха през годините, а други се затвърдиха. Учените установиха, че човек не се ражда като ''бяло платно'', а с дадена генетична предразположеност. Случват се различни вътреутробни процеси, свързани с центрове в хипоталамуса.

Критичните месеци са от 3-ти до 6-ти , когато се смята, че става закодирането дали човек да е хетеро, хомо или транссексуален.

При транссексуалните например има несъответствие между биологичния пол, този, с който си се родил, и психологичния- това за какъв се мислиш/преживяваш - мъж или жена. Защото ти ако се възприемаш като жена, но в действителност си мъж, тогава се предполага, че харесваш мъже. Значи този човек не е хомосексуален, защото той е жена „в ума си”. Всичко това говори за биологичната определеност на типа сексуалност, като влиянието на медии, обкръжаваща среда и др. е минимално.

Истерията, че „Прайда” ще направи някого гей е неоснователна, защото ако този човек няма предразположеност към това, няма как да му се повлияе.

Опасенията, че колкото повече се говори за хомосексуалността, толкова повече ще стават гейовете, също според мен, във връзка с горното, са в голяма степен безпочвени и неоснователни. Освен това процесите на проява на психологичния пол на детето започват още на 3-4 години. Ако едно момченце повече го влечат куклите и си играе с момиченца, а избягва мъжката компания, нещата са ясни. Тази възраст е ключова в развитието и родителите могат да установят дали нещата са цис или има отклонения и стават транс. Проучванията показват, че каквото е заложено биологично, това ще стане, независимо от действията на родителите. Защото децата се раждат с тази нагласа, а не са научени на нея. Доказано е също, че противопоставянето няма да обърне процеса, а напротив- ще създаде проблеми. Трябва да се мисли за приемане и го казвам, не защото е модерно или политкоректно, а от психиатрична гледна точка с идеята за психологичното благополучие на детето.

Всичко това, което казах дотук, не важи, ако първият полов контакт на детето е бил насилствен, напр. момченцето е насилено от мъж и т.н. Тогава може да има импринтинг /запечатване/ на акта в паметта на детето и след това той да повлияе сексуалното му поведение!

Какво е значението на сексуалното образование? Трябва ли да има такова и на каква възраст трябва да започне?

- Определено е нужно да се въведе в училищата сексуално образование, което да разяснява на учениците най-вече теми като сексуално предавани болести и контрацепция. Най-подходящата възраст е към 13-14 години, защото тогава започват първите сексуални контакти и влечения. Но не всичко опира само до учителите, тъй като семейството е първото място, откъдето децата черпят примери на поведение и информация за случващото се около тях. Затова родителите трябва да наблегнат на разговорите на тази тема, колкото и да са им неприятни, а не да оставят нещата да се случват от само себе си.

А трябва ли да има още един официално признат пол?

- Когато говорим за трети пол трябва да уточним, че крос-/транс джендър е човек, който иска да бъде от другия пол. Усещането за напрежение идва от психологичното и социално разминаване - той се възприема/преживява като жена, но към него се отнасят като към мъж и затова искат да направят визуални и анатомични промени, за да няма разминаване в половете – биологичния и психосоциалния. От лекарска и психиатрична гледна точка, тъй като на първо място ние трябва да помагаме, а не да съдим - може би трябва да има още един трети пол, който да включва всички хора, които не се вписват или не се чувствуват добре в първите два или се чувствуват ограничени от тях. Там ще попаднат всички, които не се чувстват/самопреживяват нито като мъж, нито като жена, т.е. на тях не им е достатъчно това разделение на две –т.нар. нормативна полова дихотомия. Наскоро четох, че на стадиона на Манчестър Юнайтед в Англия са сложили трета тоалетна, както и в някои въпросници има категория ''друг'', което говори, че светът върви към приемане на тази идея, отделно от въпроса до каква степен това е свързано с политически и идеологични влияния. Обаче, аз съм твърдо против и мисля, че е извращение да има 33 или повече пола, защото просто няма нужда. Ако се въведат много полове, това може да създаде напрежение и между самите трансджендъри и вместо да ги обедини, ще има отново разделение. Що се касае до България, ние сме тревожна култура, затворена и консервативна, и трудно приемаме различните, независимо дали става въпрос за сексуална ориентация, психично болни, зависими и т.н. От тази гледна точка трябва да се имат предвид и социо-културалните особености, когато се взимат всички важни решения, свързани с пола или друга наболяла, не само сексуална, тема.