Рискът от възобновяне на вече излекувана язва или поява на нова е 30-50% в първите 5 години, твърди известният съдов хирург

Проф. Лозев, какъв е мащабът на разпространение на диабетното стъпало у нас?

Заболеваемостта от захарен диабет у нас следва световните тенденции и се увеличава. По данни на последното 8-о издание на Световния диабетен атлас от 2017 г. честотата на захарния диабет в България е 7,9%. Със захарен диабет във възрастта 20-79 г. са 424 300 души, а с недиагностициран диабет -  137 900. Повече от 15 000 български диабетици са диагностицирани с диабетна невропатия. Счита се, че

болните, които получават диабетно-стъпални язви, са около 5% от всички диабетици, или около 28 000

Около 140 души годишно претърпяват голяма ампутация, следствие на диабетно-стъпални усложнения.

Как се образуват язвите при диабетно стъпало?

Началото е свързано с нарушаване на целостта на кожата, последвано от бактериална инфекция. Обикновено повечето инциденти, водещи до тежка инфекция, гангрена и ампутация при диабетици изглеждат тривиални.

Причините са най-често враснал нокът, гъбички по ноктите или в междупръстията, мазол, деформирано стъпало

Пациентите с тежка невропатия в много случаи не знаят как се е случило увреждането. Прогресията до тежка инфекция с некроза на тъканите може да бъде резултат от недостатъчна артериална циркулация, която да ограничи инфекцията. Друга честа причина е тежка невропатия, водеща до разпространение на инфекцията по фасциалните пространства чрез непрекъснато натоварване на стъпалото от понасяната тежест. Не на последно място тежкото увреждане на тъканите може да бъде в следствие на по-агресивна бактериална суперинфекция.

Прави впечатление, че дори подготвени хора, някои с медицинско образование, допускат да се стигне до ампутация. Защо?

Основната причина за ампутациите е лошата грижа за ходилата. Социално-икономическият статус практически няма значение.

Какви са най-актуалните терапевтични практики при вече отворила се рана?

Раната от диабетно стъпало изисква често проследяване, съчетано с промивки и почистване, предпазни превръзки, контрол на инфекцията и възпалението и отбременяване. Тези грижи правят раната влажна, неинфектирана и прогресираща чрез гранулиране и епителизация до пълно оздравяване. При почти всички инфектирани язви се налага извършване на хирургичен дебридман (почистване). Той представлява

премахване на некротичните тъкани и обграждащия ги калус (мазол) с цел елиминиране разпространението на бактерии

в подлежащите тъкани. Първоначално околната кожа се дезинфектира с разтвор на йодповидон 10%. Следва почистване и промиване на повърхността на раната с физиологичен разтвор. Почистването включва постепенно отстраняване на калуса и на подлежащите некротични тъкани със скалпел или ножица. Често се налага тази процедура да бъде повторена и на следващите превръзки.

Процедурата  винаги трябва да е преди прилагането на локални агенти и превръзки. Едно добре извършено хирургично почистване превръща хроничната рана в остра, което улеснява нейното излекуване.

Традиционната грижа за раните след почистване изисква лечение с превръзки

Превръзките имат за цел да предпазят от инфектиране и да създадат влажна среда за гранулиране. Те се избират според вида на раната и количеството на течността, отделяна от нея. Трябва да се избягва поставянето в раната на разтвори на йодповидон, тъй като те имат токсично действие върху гранулациите.

Отбременяване на стъпалото е от ключово значение за излекуването на раните

от диабетно стъпало и върви успоредно с основната и допълнителната терапия. Плантарното налягане трябва да се намали максимално. На всяка цена трябва да се избягват разранявания от тесни обувки или пристягащи превръзки,  за да се осигури заздравяването на раната. След успешното излекуване на раната предотвратяването на повтарящи се или нови язви трябва да бъде приоритет, включително и в случаите след частична ампутация. Многобройни гайдлайни и публикации препоръчват използването на защитни обувки със стелки за облекчаване на натиска като стратегия за първична превенция в това отношение.

Колко време отнема лечението?

В зависимост от тежестта, етиологията и усложненията на раната, лечението може да продължи от един месец до една година. Ако са правилно и максимално отбременени,

повечето некомплицирани, неисхемични невропатични язви, трябва да се излекуват за 6 до 8 седмици

Ползите и ограниченията на най-подходящите опции трябва да бъдат обсъждани с всеки от пациентите и трябва да бъде избрана оптималната стратегия за отбременяне спрямо конкретния случай.

Кои са най-честите грешки при лечението?

Неразграничаването на невропатна от исхемична диабетнастъпална язва е най-съществената грешка. Тя забавя и усложнява лечението и често води до ампутация на части от долния крайника. Водните бани с калиев хиперманганат, смрадлика и др. довеждат до мацерация (размекване) на кожата и създават входна врата за инфекция. Кислородната вода и разтворите на йодповидон, използвани не по показания, имат вреден ефект върху зарастващата рана. Изборът на локални медикаменти и превързочни материали изисква опит и знания и трябва да се съобразява с вида и тежестта на раната.

Може ли пациентът сам да избере терапия?

Не, самолечението е опасно и може да доведе до ампутация на крайник.

Има ли риск вече излекувана рана да се отвори повторно?

Периодът непосредствено след първоначалното оздравяване е критичен. Пациентът с наскоро заздравяла язва трябва да бъде инструктиран да увеличи постепенно и бавно понасящите тежест активности и да продължи да използва амбулаторни помощни средства.

Рискът за нова язва или възобновяването на вече излекуваната язва е около 30-50 % в следващите пет години. Това налага ежегодно проследяване на състоянието на стъпалата от специалист в областта на диабетното стъпало.