Работата на детските ендокринолози е изключително интересна и емоционално наситена.  Освен често срещаните заболявания като диабет, затлъстяване и болести на щитовидната жлеза, ние виждаме и доста голям брой  редки заболявания, чиито симптоми много често са дискретни и не винаги се възприемат като болестна проява.

Такъв е случаят с отклоненията в растежа. Ръстът не е просто козметичен въпрос, свързан с външния вид. Той е важен показател за здравето на децата.

Децата растат с различна скорост през различните възрастови периоди. Най-бързо растат по време на вътреутробното развитие и през пубертета.

През първата година децата порастват с около 25 см, по време на пубертета момичетата порастват с около 20 см, а момчетата – с около 23 см. Поради по-дългия период на растеж преди настъпването на пубертета и по-големия пубертетен растежен скок, окончателният ръст на момчетата е средно с 13 см по-голям от ръста на момичетата. Темпото на растеж и крайният ръст се определят от генетични фактори, но се влияят от начина на хранене, от хормонални фактори и от фактори на средата на живот.

Налице са много митове, свързани с растежа на детето. Общоприето е схващането, че ако  едно дете е по-ниско, с времето то ще претърпи растежен скок и ще достигне своите връстници. Това не винаги се случва и много често докато сечака, се губи ценно време за диагностициране и започване на лечение. От друга страна, нарушение в ръста има и за дете, което е изключително високо за своята възраст, особено ако детето е от мъжки пол. Родителите и околните често определят високия ръст като предимство, а не като патологичен симптом. Никое нарушение в ръста (твърде висок или твърде нисък ) не е безопасно за децата, ако причината за него не е изяснена! 

През последните години са установени  4 511 причини за нисък и висок ръст и за други растежни нарушения.

Честотата на изоставането в растежа е сравнително висока. Наблюдава се при около 3% от децата. Една част от причините са известни и могат да се докажат чрез специфични изследвания. Причините за нисък ръст без наличие на заболяване, са:

- Фамилно нисък ръст - единият или и двамата родители са с нисък ръст, детето има нормална растежна крива, крайният ръст като възрастен е нисък.

- Конституционално изоставане в растежа и пубертета - детето е ниско преди пубертета, който започва по-късно, но крайната височина като възрастен е нормална.

- Идиопатичен нисък ръст - не се установява причина, като цяло детето е здраво, окончателният ръст е нисък.

- Психо-социален нанизъм - най-често при отглеждане на деца в институции или в проблемни семейства.

- Деца,  родени с ниско тегло.

- Приложение на лекарства, например за лечение на дефицит на вниманието,  кортикостероиди за лечение на астма и други тежки заболявани, цитостатици и др.

Когато  едно дете e в добро общо състояние, без тежки или хронични заболявания, ръстът най-често се приема като характерна черта на детето, или пък като наследство от родителите. Ние, детските ендокринолози, често се сблъскваме с рядко срещани от другите специалисти заболявания, при които е налице нарушение в растежа като първи и често основен симптом. Ето защо за нас е лесно да разпознаем съвкупността от признаци, които другите не забелязват. Ниският ръст може да бъде признак на ендокринни заболявания (дефицит на растежен и/или щитовидни хормони, излишък на кортизол, псевдохипопаратиреоидизъм, захарен диабет тип 1), на други хронични заболявания (недостатъчен внос или нарушена резорбция на хранителни вещества, възпалителни заболявания на червата, чревни инфекции и паразитози, бъбречни увреждания, вродени сърдечно-съдови малформации, различни видове анемии, костно-ставни заболявания), както и на различни генетични синдроми (синдром на Даун, на Прадер-Вили, на Търнър, на Нунан и др.). При някои заболявания и синдроми  признаците са очевидни, тогава говорим за „класическа” форма на този синдром. Други деца могат да имат същия синдром, но във вид на „некласическа”/непълна форма. Важно е да бъде уточнена причината, за да се проведе адекватно лечение. Какви изследвания трябва да се направят на детето? Най-доброто  „изследване” е  да се проследи  растежа на детето като се използва построяването на растежна крива. Шест месеца е достатъчен период за по-големите деца. Ако скоростта на растеж е нормална, не са необходими допълнителни изследвания. Може да се изследва костната възраст чрез рентгенова снимка на лявата ръка. Така може  да се прецени биологичната възраст на детето, а за дете над 7 години може също и да се предвиди колко високо ще бъде то като възрастен. Кръвни изследвания  рядко са от полза при умерено ниски деца, които са видимо здрави и растат с нормална растежна скорост, например деца с ръст около долната граница на нормата.  Но ако детето е с ръст много под нормата или расте по-бавно от нормалното, необходими са  допълнителни изследвания за търсене на описаните по-горе заболявания. През последните години все повече генетични изследвания дават възможност да се разберат тънките механизми на отклоненията в растежа. Лечението зависи от причината и колкото по-рано е започнато, толкова по-добър е ефектът. С прилагане на растежен хормон под формата на инжекции успешно се лекува дефицитът на растежен хормон, постига се нормален ръст при деца с определени генетични заболявания, а също и при деца, които са родени недоносени и не са успели спонтанно да достигнат нормален ръст. Заместителното лечение с щитовидни хормони дава възможност на децата с такъв дефицит да се развиват нормално както физически, така и психически. За причините от страна на други органи в повечето случаи има съответно лечение. Високият ръст обикновено не буди тревога у родителите, но трябва да се знае, че той също може да бъде признак на хормонално нарушение като хиперфункция на щитовидната жлеза (излишък на щитовидни хормони), гигантизъм (излишък на растежен хормон), преждевременен пубертет (излишък на полови хормони), надбъбречна хиперплазия (нарушена функция на надбъбречните жлези), различни генетични синдроми (на Марфан, Клайнфелтър, Сотос и др.) И тук изследванията са подобни на тези при нисък ръст, но лечението е насочено в съвсем обратна посока – да отстрани или подтисне излишните хормони. Затова колкото по-рано се постави правилна диагноза, толкова по-добри са резултатите от лечението. Ръстът на детето трябва да се проследява ежегодно и да се разглежда с  особено внимание. В това отношение изключително важна е ролята на личните лекари, които всяка година при профилактичните прегледи оценяват теглото и ръста на децата и в случай на отклонения трябва своевременно да ги насочат за консултация и допълнителни изследвания. Антропометричните изследвания не трябва да бъдат считани за формалност. Те могат да бъдат мощен инструмент за ранно откриване на заболявания и съответно лечение. Затова апелирам към колеги и родители: всички деца с ръст и тегло под и над нормата трябва да се насочват за оценка на растежа от детски ендокринолог, а оттам и към други тесни специалисти. Необходимо е и повишаване степента на информиране на обществото. Затова моите колеги от детската ендокринологична клиника в УМБАЛ „Св. Марина” – Варна създадоха програмата Growinform (Гроуинформ), чиято цел е не само да информира, но и активно да издирва деца с отклонения в растежа. Организирани бяха безплатни прегледи в много градове и към момента много от прегледаните деца с нисък или висок ръст са с уточнена диагноза и получават съответно лечение. Накрая искам да дам практически съвет на родителите: ако дрехите и обувките на детето не окъсяват и умаляват всяка година или пък обратното – това се случва за по-малко от 6 месеца, търсете консултация с детски ендокринолог.