1. Страната ни трябва да възстанови производството на защитни медицински пособия и облекла. Не можем да разчитаме на внос по време на каквато и да е пандемия! Ако няма частен интерес към създаване на такова производство, държавата трябва да го организира, защото това е част от националната сигурност. И отделно от това в случаи като сегашния, можем ние да станем износители на такива материали. 

2. Още в ранна училищна възраст и след това периодично по време на цялото образование децата и младите хора трябва да учат практическите аспекти на предпазване от всякакви зарази - хигиенни и социални навици, а също обучение да могат да отсяват информацията и да не се доверяват на бомбастични заглавия в мрежата.

3. Най-трудно по време на пандемия е не да опазиш живота си, а да съхраниш човещината си. Озлоблението, агресията, паниката и черогледството допълнително сриват имунитета, а маски, спирт и ръкавици не помагат срещу това. 

4. В случай на глобална здравна заплаха поведението на индивидите е решаващо! Няма как до всеки човек да се сложи инспектор и е невъзможно всеки с температура да постъпи в болница и да бъде тестван за вируса. И това не е поради "Няма такава държава", а обективно и многократно претоварване на медицинската система. Това е като земетресението - ако искаш и ти става по-леко - обвинявай природата... Но по-добре помисли ти самият какво можеш да направиш за себе си и за околните. Или поне недей да пречиш и вредителстваш.

Петър Галев