Всеки ден идвам щастлива на работа и си тръгвам щастлива и удовлетворена. Защото си обичам това, което правя и го правя с цялата си любов. 

Това ми казва д-р Вера Георгиева, лекар-специализант в отделението по Физиотерапия и следоперативна рехабилитация на МБАЛ „Света София“, когато я питам защо, по което и време да дойда в отделението, тя е там - винаги усмихната и лъчезарна. Тя е само на 27 и вече обожава работата си.

Как избра пътя на лекаря и защо физиотерапия и рехабилитация?

Не съм от семейство на медици, нито да стана лекар е моята детска мечта, не помня и някой да ме е подтиквал да тръгна по този път, но просто се случи.  Стана някак естествено в процеса на порастване, докато в един момент не осъзнах, че

не си представям да практикувам друга професия, освен лекарската.

Завърших МУ в София, след което практикувах известно време като общопрактикуващ лекар. Именно тогава у мен изкристализира решението да се занимавам с физиотерапия и рехабилитация. До този момент сякаш не бях осъзнала колко е важна тази част от терапията. Лекарят, при когото стажувах обръщаше огромно внимание на физиотерапията. В кабинета идваха много пациенти, които се нуждаеха от рехабилитиране и ние ги насочвахме и разяснявахме важността на този процес. Това бяха хора с травми, пациенти, прекарали инсулти и инфаркти и аз виждах как рехабилитацията подобрява състоянието им и значително нормализира живота им. 

Разбрах, че физиотерапията и рехабилитацията е много обширна и комплексна специалност и е ключова част от общата терапия при редица заболявания.

Това определи моето решение.

В момента специализираш в МБАЛ "Света София", как се чувстваш в едно от най-добрите отделения в страната?

Това за мен е голям шанс и съм дълбоко благодарна на д-р Мазнейков, който е изключителен ментор и вдъхновител. Мотивира ме за всичко - да се развивам професионално, да работя, да се уча, да се занимавам с научна дейност и да бъда професионалист от висока класа. 

Изключителна възможност е и да работя под ръководството на проф. Тройчо Троев - едно от светилата на българската физиотерапия и рехабилитация. От него научавам много. Много научавам и от колегите, с които работя в отделението - прекрасни специалисти, които ежедневно ми показват, че когато практикуваш професията си с отдаденост и умения, нещата се получават.

Така че, аз имам уникалния шанс да съм заобиколена от уникални специалисти и ментори на всички нива.

И не на последно място - тук, в "Света София" разполагаме с модерна съвременна апаратура, прилагаме електростимулация, лазерна терапия, магнитотерапия от последно поколение. 

Казваш, че рехабилитацията е толкова важна, колкото и останалото лечение, защо?

 Това е една комплексна специалност от една страна и от друга - ние работим в тясна колаборация с други специалности - кардиология, неврология, ортопедия и травматология, уши-нос-гърло...Всеки един проблем е комплексен и индивидуален. Съответно и всеки един проблем разглеждаме в неговата конкретика и спрямо пациента и неговото общо състояние. Например да вземем една ортопедична операция, ендопротезиране.  

Качествените физиотерапия и рехабилитация укрепват ставния апарат, възстановяват мускулите, елиминират болката и помагат на човека буквално да проходи.

Комплекс от упражнения, комбинирани с мануална терапия и приложение на специализираната апаратура връщат пациента към нормалния начин на живот. Това без рехабилитация няма как да се случи.

Хората разбират ли смисъла на рехабилитацията, обръщат ли се сами за съвет?

 Това, което ме радва е, че здравната култура на българина започва да се повишава. Ако преди време бяха повечето тези, които не разбираха смисъла на възстановителната терапия и смятаха, че това е просто масаж, сега все повече са онези хора, които осъзнават комплекснотта на физиотерапията и рехабилитацията, както и ефективността на приложението й.

Нашите пациенти си тръгват удовлетворени и възвърнали качеството на живот.

Какво се случва, ако не се направи рехабилитация? Има болни, които смятат, че могат да се справят сами...

Да, масово хората смятат, че ще се справят сами вкъщи, без да се допитат до физиотерапевт. Това е грешка, защото няма как човек сам да си назначи възстановителна терапия. Напротив - може да има обратен ефект, вместо да се възстанови, да си навреди. Това важи както за възстановяване след инфаркт и инсулт, така и при интервенции и травми на опорно-ставния апарат. 

Понякога при нас идват оперирани, които са изчакали 5-6 месеца преди да се обърнат към рехабилитатор. Това време е пагубно за тяхното възстановяване.  Ако са пренебрегнали следоперативната рехабилитация, то когато се върнат след време, те са със силно ограничен обем на движение. Особено при операции на опорно-двигателния апарат, тогава закъснялата рехабилитация може да доведе до усложнения и дори до частична инвалидизация.

Болката е фактор, но не е само това. Трябва хората да бъдат отговорни към себе си и да не чакат да ги заболи много, да слушат тялото си и да следва плана за лечение, който физиотерапевтът е направил. Усилията трябва да са непрекъснати.

Кога трябва да се започне рехабилитация

Максимално бързо и когато посочи наблюдаващият лекар. Зависи от проблема, от заболяването. Прави се индивидуална програма в зависимост от индикациите на заболяването и общото състояние на пациента.

Болката при рехабилитация трябва ли да плаши пациента?

Ние не правим рехабилитация с болка.

Някакъв съвет към хората, които спортуват, там също често се стига до травми....

Спортните травми са често срещане и то в следствие на грешки. Спортуващият трябва да има знанието не само как да извърши упражненията, но и как да се подготви за тях. Как да подготви мускулите си, как да загрява. При нас има много спортисти, които идват и ние ги учим как да се загряват и да се подготвят за тренировка, за да не се стига до травматизъм.

Ти си млад човек, какво правиш в свободното си време, какво те вдъхновява, за какво мечтаеш?

Свободното си време прекарвам с близките и приятелите си. Те са и хората, които ме вдъхновяват. Обичам планината и любимия си роден град Петрич и използвам всяко възможно време, за да си връщам у дома. Имам и хоби - правя персонализирани подаръци за моите приятели. Това ме отпуска, разтоварва и зарежда с положителни емоции.

Но най-вдъхновяващо е, когато болните си тръгват от отделението здрави и щастливи. 

Мечтая за много неща - да се развия професионално и да се усъвършенствам като специалист, а в личен план - да имам голямо семейство с поне три деца. Мечтая и за повече доброта между хората. Важно е да бъдем добри!

Интервюто взе: Албена Хюбнер