Публикация

Как детето да се адаптира бързо към учебния процес?

Какви трудности обаче среща първокласникът и каква е ролята на родителите и учителите за тяхното преодоляване? Отговор на тези въпроси дава Наталия Димитрова, която е била старши преподавател в Института за детски учителки, работила е като детска, начална и гимназиална учителка, автор е на помагала за предучилищна подготовка, както и на учебници по български език и литература от 1-ви до 4-ти клас.

Най-голямата трудност за децата се оказва преходът от играта към ученето. „Въпросът е до каква степен е постигната социално-психологическата готовност на децата. Тя включва психическите процеси за учебен труд, за смяна на обстановка и основна дейност”, отбелязва Наталия Димитрова.

Според нея, ако забравим играта и я оставим вън от училище, детето ще е нещастно. Ето защо учебният процес трябва да е направен така, че да бъде изключително занимателен. Да се дава знание, но винаги с игрова мотивация. „До края на първи клас играта е честа гостенка в училище. Не можем да я изключим, особено ако децата станат ученици на 6 години, каквато е тенденцията”, каза Наталия Димитрова.

Защо обаче децата не са готови за учебната дейност? Вниманието на шест-седемгодишните е все още много неустойчиво и емоционално. Т.е. детето ще внимава, ако му е интересно. И обратно - много бързо се уморяват, когато се занимават с еднообразна и скучна дейност. Концентрацията на малчугана е неустойчива и от гледна точка на време – тя е краткотрайна. Детето не може да бъде заангажирано с една и съща дейност много време. „Когато децата се уморят, те стават разсеяни, шумни и трябва да се мобилизират. Правим различни игри и упражнения, поне два пъти в рамките на един учебен час. Спортът също помага, а и всички деца очакват с нетърпение часа по физическо. В природата на детето е да бъде активно. Трудно е да накараш малко дете да седи на чина 35 минути и дори да е много интересно, това изисква воля. А малчуганите не разполагат с такава”, обясни педагожката.

Освен това децата мислят само в образи, в картини, в цветове, във форми, нямат изградено абстрактно мислене. И затова, когато се работи с ученици в началните класове, всичко се демонстрира с предметни изображения. Наталия Димитрова е и поетеса. Тя разкри, че „много характерно за децата от тази възраст е, че харесват мерена реч. Обичат да научават нови стихотворения, песнички. Ето защо учебната дейност трябва да е разнообразна, да е достатъчно интересна, да е поднесена емоционално, но да не се прекалява. Защото всички деца в първи клас са много лесно възбудими и лесно се увличат в играта. Целта на учителят е не да прави циркови представления и да научи децата. Имала съм следният случай, (когато даже ми е ставало неудобно): тръгва си моя ученичка и аз чувам разговора с майка й. Тя пита как са минали часовете и дъщеричката с усмивка й казва: „Ами, играхме си! Госпожата ни разказва приказка, пяхме песнички...”.  Тогава майката ме погледна с недоверие (смее се). Родителите трябва да знаят, че педагогът използва играта като метод за учене и да не се стряскат от това. Щом детето е щастливо и тича с усмивка към училище – значи преподавателят си е свършил работата”.

Според Наталия Димитрова адаптацията на децата към училище трае не по-малко от 3-4 месеца: „Те се адаптират с различен темп. Имала съм деца, които, като ги вдигна да отговорят на даден въпрос, личицата им побеляват или почервеняват на петна от притеснение. Те се разтреперват, някои дори се разплакват. Други пък заспиват по време на час, защото просто се уморяват. В такива случаи или тихичко се опитвам да събудя спящото дете, или просто го оставям да си подреме.

Да не говорим, че има деца (особено сред тези, които не са ходили на детска градина), които нямат абсолютно никакви ограничения в поведението. Т.е., ако на него му се иска да яде, то без абсолютно никакви притеснения си изважда закуската и започва да яде. Или иска да отиде до тоалетната – става и тръгва. Тези неща се решават много деликатно, учителят трябва да научи детето на определени навици, които то не е усвоило навреме, както и на обща дисциплина. Понякога учителят трябва да бъде и строг. Но не да използва „възпитателни мерки”. Има начини на детето да му се каже, че не трябва да се държи лошо.

Най-важното е - ученето трябва да става под формата на игра за детето в предучилищната група и в началните класове, а родителят трябва да бъде партньор”.

Коментари