Публикация

Как да се грижим за раните при диабетно стъпало

Как да се грижим за раните при диабетно стъпало

Видове рани при диабетно стъпало, специфични грижи за тях и превенция на появата на нови

 

Д-р Ангел Маринов е специалист по съдова хирургия в УМБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен. Завършил е Медицински университет - Плевен, като първо е придобил специалност „Обща хирургия“, а като съдов хирург работи от 1993 г.

Д-р Маринов, диабетното стъпало опасно усложнение ли е на захарния диабет?

Диабетното стъпало е едно от най-тежките усложнения на диабета. То води до рани, понякога до ампутация на пръсти, на ходило, но може да се стигне и до високи ампутации на подбедрица и бедро. В редки случаи, когато е налице неправилно поведение, може да стане причина за сепсис, дори смърт.

 

Пациентите с диабетно стъпало стигат до ампутации 10 пъти по-често, отколкото хората с хронична артериална недостатъчност без диабет. Това прави диабетното стъпало изключително важно за опознаване, профилактика и лечение.

 

Първите симптоми на диабетно стъпало трябва да се познават и от пациентите, и от

Д-р Ангел Маринов
Д-р Ангел Маринов

лекарите, за да се вземат превантивни мерки. Усеща се мравучкане, изтръпване, изстиване, нарушена чувствителност, нощни крампи и мускулна слабост. Още с откриване на захарен диабет пациентът трябва да започне профилактика на диабетно стъпало, за да не се стига до усложненията му.

 

Диабетното стъпало се дели на няколко вида, в зависимост от причината за възникването му. Едното е исхемично или съдово диабетно стъпало, като водещ фактор за него е тромбозата (запушване на артерията). Другият вид е невропатичното, което се появява вследствие нарушената невротрофика на тъканите. Третото е смесено - невроисхемично стъпало, което е и най-често срещаното, като в него има и съдова, и невропатна компонента.

Какви видове са раните, които се образуват при диабетно стъпало?

Има различни класификации за раните, които се образуват. Според степента те биват мокри, влажни и сухи. Зависи от микробиологичната оценка, контраминирани (замърсени), колонизирани, критично колонизирани и инфектирани. Познаването на различните видове рани е важно, тъй като то определя терапевтичния подход. Той е индивидуален при всеки пациент. 

Какви правила трябва да спазва пациентът, за да е сигурен, че провежда правилно лечение?

Той трябва да се грижи за раната си съвместно с лекуващия лекар. Факторите, които са важни от страна на пациента, за да е благоприятен изходът от лечението са:

 

  • неговата възраст;
  • придружаващи заболявания;
  • общо състояние;
  • мобилност;
  • наднормено тегло;
  • психично състояние;
  • прием на медикаменти;
  • готовност за сътрудничество.

Оттук нататък грижата за раните трябва да е под контрола на специалист - съдов хирург или хирург, а не на общопрактикуващ лекар, в никакъв случай на интернет или вестници. Затова е необходимо да се познава видът на язвата - мокра, суха, контаминирана, инфектирана.

Рани при диабетно стъпало

При лечението се прилагат различни подходи. Може да се използва механичен или химически дебридман (почистване). Измиването с душ или вана не се препоръчва, тъй като има опасност от замърсяване на раната. Подходите също са различни и при мократа и сухата фаза на раните, но това се уточнява от специалист след преглед.

Какви процедури се правят, с каква периодичност?

Трудно е да се дадат стандарти кога трябва да се приложи една или друга процедура от типа на механично почистване на раната заради хипергранулации, или механично почистване поради некротични тъкани на раната. Така или иначе това е проблем, който трябва да се реши от специалист по диабетно стъпало - съдов хирург или общ хирург. Задължително той трябва да е човекът, който ще реши случая, а не пациентът.

Какъв е рискът от хипергранулация на раната и какво трябва да се знае, за да не се стига дотам?

Много рядко се стига до хипергранулация на раната. При адекватно лечение с медикаменти това може да се избегне. Случи ли се - има начини, за да се реши проблемът - по хирургичен или по медикаментозен път, като се тушира раната, спира развитието на гранулационния процес.

Какви видове превръзки и лепенки има и кой вид за какво е подходяща?

Превръзките, които могат се да използват при диабетните рани и ходило, са много. Всички те са съобразени с различния стадий и вид на раната, като тук отново преценката трябва да е на лекуващия съдов хирург.

 

Видове превръзки при диабетно стъпало

 

Съществуват:

 

  • пенести превръзки;
  • хидроколоидни превръзки;
  • хидрофазерни превръзки;
  • марлени превръзки;
  • алгинатни превръзки;
  • хидрогел;
  • превръзки със съдържание на сребро, които са много модерни в последно време.

Кога трябва да се избягват дадени превръзки?

Трудно е да се каже кога трябва да се избягват различните превръзки, тъй като това зависи от раната. Смятам, че това отново е добре да се прецени от лекар, тъй като в различните фази на диабетното стъпало и рана се използват различни превръзки.

Какво трябва да се прави, за да са не се възобнови вече зараснала рана и за да не се появи нова?

При диабетно ходило допусне ли се веднъж рана, борбата за нейното овладяване е трудна. Рисковете, за които стана въпрос - разрастване на язвата, малки или големи ампутации, сепсис, са високи. Затова профилактиката е изключително важна. Всеки диабетик трябва да я познава и да се съобразява с нея. Диабетът и придружаващите заболявания трябва да се лекуват адекватно.

 

 

Грижи при диабетно стъпало

Необходимо е пациентите да носят удобни обувки, както и чорапи, които да не затрудняват крака и кръвоснабдяването му. Хигиената трябва да е стриктна, а подсушаването да е пръст по пръст. Излагането на ходилата на високи и ниски температури също трябва да се избягва, тъй като чувствителността е намалена. Имали сме случай, когато диабетик, за да си стопли ходилата си, ги поставя в близост до отоплителен уред. Поради нечувствителност на крайниците обаче, получава огромни изгаряни и мехури.

 

Диабетно болните трябва да изрязват много внимателно ноктите си – те не бива да са прекалено къси, защото се получават ранички, които са входна врата за инфекции, а оттам и за усложненията.

 

Пациентите трябва адекватно да третират раните, за които говорихме. Специалистът е този, който ще прецени какъв медикамент и превръзка са подходящи при дадения случай. Указанията на лекаря следва да се спазват точно от болния.

 

https://www.credoweb.bg/survey/118524/zapisvane-za-uchastie-v-klinichno-prouchvane

 

Краката трябва да се овлажняват с хидратиращи кремове, тъй като сухата кожа също е входна врата за инфекция. Пациентите с диабет не бива да ходят и боси, заради нечувствителността на ходилата. Задължително е да използват стелки за по-голямо удобство.

 

Не на последно място диабетиците трябва да спрат цигарите, както и да редуцират наднорменото тегло, ако са с такова. Тютюнопушенето е етиологичен фактор за развитието на съдовите тромбози. Запушването на съдовете води до спазъм на периферните съдове и задълбочава исхемията на тъканите. Ето защо първото нещо, което трябва да се направи при възникнало диабетно съдово стъпало, е спиране на тютюнопушенето, а оттам насетне медикаментозно или хирургично лечение.

 

Ако имате диабетни язви/рани по стъпалата и търсите иновативна терапия, запишете се ТУК>>>

Коментари

Здравейте,Д-р Ангел Маринов! Благодаря Ви за интервюто-разказахте отлично какво поведение да имаме лекуващите лекари,диабетно болните пациенти и специалистите по съдова хирургия! Поздравления! С уважение:Доктор Людмила Костов-Враца-11 .03.2020г.