Все по-често родителите чуват от педиатъра, че детето им е атопично, поради което при него се установяват различни по вид и сила алергични прояви.

Терминът „атопизъм” е въведен още през 1923 г. за означаване на състояние на вродена и често фамилно предавана свръхчувствителност към различни широкоразпространени фактори от околната среда: растителни полени, храни, животни, насекоми и др.
Понякога е много трудно да се изяснят конкретните причинители при всяко дете.

Думата „атопизъм” е с гръцки произход и означава „специален”, „необичаен”. Най-често атопичното дете е със светла кожа, очи и коса. То реагира с обрив дори на обичайни дразнения като докосване, обличане на нова дреха, измиване с вода, кратко излагане на слънце. От най-ранно детство тези деца имат разнообразни кожни прояви – екзема, различни по вид, форма и големина обриви, грапави и лющещи се участъци по тялото. Най-обичайното място за кожните прояви са телесните гънки – местата зад коляното, ингвиналните гънки, от вътрешната страна на лактите, по шията, но обривите могат да засегнат и всяко друго място.

Другите прояви на атопизъм са алергични ринити, хронични синузити, конюнктивити, бронхиална астма, различни форми на хранителна алергия – повръщане, разстройство или запек, зачервяване и подуване на устните и езика.

Възможно е различните симптоми на атопизма да не възникнат едновременно, а състоянието да прогресира и да се променя във времето. Например първо малкото дете да има само обриви, след това да се появи алергичен ринит и т.н. По принцип атопизмът засяга около 15% от децата на възраст между 0 и 7 години. Сред пациентите с малък процент преобладават момичетата (1,3 към 1). По данни от педиатрите между 50 и 80 на сто от атопичните деца развиват алергичен ринит и/или астма.
Сред обективните изследвания за доказване на атопичните алергии на първо място е повишеното ниво в кръвта на имуноглобулин Е (IgE).

За съжаление състоянието няма първична профилактика, т.е. не могат да се вземат конкретни мерки, за да не се развие, защото става въпрос за наследствено генетично предразположение. Въпреки това децата с установен атопизъм могат да бъдат предпазвани от факторите, които влошават здравето им.

Добре е те да се мият с шампоани и сапуни без оцветители и ароматизатори, да спят в стаи без килими, кувертюри и други материи, задържащи прах, да се обличат с памучни, а не с вълнени дрехи. Избягването на храните, които предизвикват алергия, също е важен фактор за поддържането на здравето при тези деца.

При голямо клинично проучване, наречено „Пърсифал” и завършило през 2006 г., са били наблюдавани и изследвани 6630 деца на възраст от 5 до 13 години от 5 европейски държави. Резултатите показаха, че въздържането от лечение с антибиотици, когато това не е абсолютно наложително, и ограничената употреба на антипиретици (препарати срещу висока температура) се свързват с намален риск от развитие на алергични състояния.

Лечението на различните симптоми на атопизма включва системни и локални кортикостериоди по лекарско предписание и контрол, имуномодулатори, антихистаминови препарати, специална козметика, предпазваща кожата от изсъхване.
При значителна част от децата симптомите затихват с годините, но някои от проявленията на атопизма могат да хронифицират, поради което състоянието не трябва да се подценява.