Публикация

Кризата с коронавируса може би крие неочаквани психологични ползи

Кризата с коронавируса може би крие неочаквани психологични ползи

''Така нашумялото напоследък запасяване с тоалетна хартия може да се обясни отчасти със „стадно“, инстинктивно и имитиращо поведение – каквото правят другите, ще го направя и аз. Възможно е и това да е символичен акт на контрол – да „почистим мръсното“, тъй като мръсотията се асоциира с инфекция и зараза'', споделя психиатърът д-р Асен Бешков. Според него кризата с COVID-19 ще ни предостави възможност да преосмислим ценностите си, които напоследък са позабравени и силно повлияни от консуматорското ни общество.


Д-р Бешков, как ни влияе извънредната ситуация и изолацията по домовете?

-Хората сме социални същества и няма как това да не ни се отрази. Отделно от чисто икономическите и практически потребности на ежедневния живот навън, социалните междуличностови контакти удовлетворяват и емоционалните ни нужди от споделяне, разбиране, свързване с другите, получаване на информация, колективна дейност като цяло. Сега наблюдаваме изместване на всички тези към електронна комуникация и засилено ползване на социалните мрежи.

Разбира се, има темпераментови различия: интровертните хора по-леко биха се приспособили към подобни обстоятелства,

дори биха могли да извлечат множество позитиви. Това се отнася и за представителите на определени култури, като например северните и др. В психиатрията изолацията обичайно се свързва с нарастване на депресивността и параноидните тенденции, а последните в настоящата ситуация могат да приемат облика на конспиративни обяснения, каквито освен това са обичайни в периоди на криза и комплексност, когато нямаме ясни и конкретни обяснения, а същевременно потребността ни от такива е изострена.

 

Очаква ли се увеличаване на тревожността?

-Колективната тревожност е очаквано да нараства в подобни ситуации. Все пак тревожността, и на индивидуално, но и на колективно ниво, е еволюционно необходим и адаптивен механизъм за решаване на проблеми, намиране на изход, част от което е и търсенето на информация и ние вече наблюдаваме тази засилена колективна тревожност. По-важно в случая е доколко тази тревожност ще остане контролирана и мобилизираща, съответно и до каква степен и колко често ще преминава в ирационална паника, нещото, за което всички обичат да използват безразборно злоупотребяваните термини „хистерия“ и „психоза“.

 

Наблюдавате ли увеличаване на пациентите с депресии и други психиатрични разстройства?

- Все още е рано да говорим за твърдо установени тенденции. Когато става дума за депресивни и тревожни разстройства, обичайно очакваме да наблюдаваме траен модел на преживяване и поведение, от порядъка на поне месеци, ако не години. В случая можем да говорим за „реакции“, а не „процеси“ – тревожни и депресивни реакции, подобно на т.нар. „Разстройства в адаптацията“, които се свързват с емоционалните и поведенчески промени, наблюдавани при въздействието на психосоциални стресори: болести, загуба на работа или близък човек, развитийни промени в индивидуалния живот, като например пенсиониране, т.н. Нещо интересно, което може да наблюдаваме и което е мое лично, а и на някои колеги, впечатление от последните две седмици е

намаляване на съобщаваните тревожно-невротични, необясними телесни (т.нар. „соматизация“), хипохондрични (тревожност и страх от заболяване) оплаквания,

както и търсенето на помощ за тях. Като че ли колективната тревожност, свързана със заболявания, телесното здраве и състояние, смъртта, минимизира или дори обезсмисля индивидуалните прояви на тревожност – сега това чисто количествено се превръща в норма, стандарт. Много често подобни оплаквания носят и т.нар. първична психоемоционална печалба, която е несъзнавана – привличането на внимание и грижи. Сега това също отпада, защото „всички сме в един кюп“. Относно биологичните психиатрични разстройства, като например шизофренията и биполярното, няма как да очакваме промяна в честота, заболеваемост и др., с оглед не толкова значимото влияние на психосоциалните фактори при тях. Възможно е да очакваме и някои хора да прибягват по-често или по-интензивно към любими „отдушници“, включително психоактивни вещества. За нашата култура, знаете, това е основно алкохола – да не говорим пък и за шеговито-лековатото културално обусловено стереотипно ползване на „ракията“ и в ежедневната реч – и универсален лек, и доказала се стратегия за справяне за българина.

 

Как си обяснявате феномена на масово изкупуване на храна и тоалетна хартия от магазините?

-Това е един вид презапасяване. От еволюционна гледна точка си го обясняваме като съвременно „трупане в пещерите“ за зимата или „напълване на мазето“ за тежки периоди и това е резултат от колективната тревожност. Относно тоалетната хартия, която стана обект на изобилно шегобийно творчество напоследък – можем да потърсим обяснения, които са и практични, и несъзнавано психологични. Някои хора сигурно си мислят, „Абе, по-добре да не ходя след няколко дни пак в магазина, затова нека да имаме и от това (тоалетната хартия)“, а и все пак тя може да се ползва не само за една функция – и за избърсване на ръце, нос, за домакински нужди, т.н. Не бива да подценяваме и факта на колективното, „стадно“, инстинктивно и имитиращо поведение – каквото правят другите, ще го направя и аз, „вижте, всички си взимат тоалетна хартия, дай и ние да вземем...“ Възможно е и това да е символичен акт на контрол – символ на цивилизационното, културното, да „почистим мръсното“, да не допуснем замърсяване, тъй като мръсотията се асоциира с инфекция, опасност, зараза.

 

Генералният щаб прави включване по няколко пъти на ден, за да ни предоставя актуална информация, но от психиатрична гледна точка- как ни влияе това?

-Ясно е, че отговорните за взимането на важните решения хора мислят за засилване на предпазните мерки, а това е свързано със засилване на личната отговорност на всеки един от нас, така че тяхната мотивация е ясна и разбираема. Разбира се, прекомерното „замерване“ с информация ни прави по-уязвими на тревожност, но за това от значение са най-вече медиите, не толкова хората от институциите и висшите държавни постове.

 

Могат ли медиите да облекчат създалото се напрежение?

-Могат, разбира се. Тези дни много се говори за значимостта на информацията и способността за критичното й разграничаване и отсяване. В този контекст професионалната етика на журналистите е от изключително значение, а високата такава би се проявила в избягването на лъжлива, непроверена и спекулативна информация, избягването на всякаква информация, която би засилвала тревожността до нива на паника или може да доведе до изграждане на митологии или конспирации. Това, разбира се, никак не е лесно, защото изисква баланс между реална, фактологична или научно доказана информация, разумни предупреждения и поддържане и засилване на адаптивния колективен „боен дух“, както и наблягане на позитивните аспекти на кризата, вкл. и на оставането у дома, защото такива има, както при всяка криза, която е винаги и възможност.

 

За кои хора е най-опасна тази извънредна ситуация?

-В тесен медицински план, разбира се, за възрастните хора, на това се набляга постоянно, както и хората с други заболявания, особено тежки, хронични белодробни, сърдечно-съдови, системни, др. Може да се отрази неблагоприятно и на психиатричните пациенти, тези с хронична, диагностицирана психиатрична патология, които много често и без това са социално дисфункционални, изолирани, грубо казано дори „изпаднали“. От по-широка перспектива, обаче, може би не е добре да разграничаваме, а отново да повторим, че тази ситуация е изпитание за всички ни, а и самата тя само отново ни доказва колко взаимосвързани сме, и не говоря само за хората, а и за животните, бактериите, планетата. Истината е, че една РНК и нейните рекомбинации понастоящем разиграват човечеството и оголват слабостите ни, както и тези на изгражданите от нас общества и културално-цивилизационни достижения, с които иначе толкова се гордеем.

 

Как може да се справим с тревожността и да запазим психическото си здраве в такава обстановка?

- Готови, лесни, универсални рецепти в стил „учители на живот“ няма. Но все пак: във връзка с току-що споменатото цялата тази криза всъщност като че ли ни показва потребността от себевглеждане, себекритичност и повече смиреност. В този философско-екзистенциален план можем да извлечем позитиви от наложителната интроверсия. Оставането у дома също ни дава възможност да насочим взора си към някои, като че ли позабравени в технологично-динамично-консуматорското ни съвремие, ценности, а именно дома, семейството, близките, връзката ни с тях. Винаги можем да потърсим и ползваме изкуството, вкл. филмите, книгите, музиката... Коронавирусът не може да отнеме усмивките, песните, ведрия и трезв ум. Виждаме проявите на колективния дух сега по балконите в Италия. Човечеството не е на 200 или 2 000 години. Хомо сапиенс е експерт в оцеляването. Дори ако насочим погледа си към нашата си паница, ние, българите, също сме многовековни борци.И, отново, внимавайте с информацията и се пазете от „ловците на риба в мътни води“.

Коментари

24 мар 2020 16:17
Анонимен
24 мар 2020 16:17

Поклон за великолепния и пропит с истинност анализ! Според мен във времето на коронавируса се сложи неочакван СТОП на живота на конвейр - на постоянните и трупащи се един през друг ангажименти /смислени, а и безмислени/, на трупане на още и още и особено на пари! Това е време, което можем да използваме наистина за вглеждане навътре в нас, за повече време заедно с любимите ни хора, за някоя книга, за свършване на някаква дълго отлагана задача, за отдъхване от кошмара на ежедневната борба за живот и благоденствие. Надявам се всички да излезем от тази ситуация по-малко кръвожадни или агресивни, по-човечни и по-малко алчни. Задръстванията и агресивната динамика на ежедневието са разбити на пух и прах! С изключение на малките бизнеси, които страдат доста, е факт, че всъщност настъпи неочакван период на спокойствие и преосмисляне. Живот на пауза, който убеден съм, че всеки осъзнава, че е не по-малко смислен от този, който живеем!    

24 мар 2020 17:27

Напълно съгласна :)

25 мар 2020 15:58

Има изследване на Руски епидемиолог сочещо епидемично отключване на много заболявания при масов стрес породен от икономически фактори. Този вирус не е ли едно от тези заболявания на спадналия имунитет. Стресът не е ли дирижиран от средствата за масово осведомяване, възприет и усилен от управляващите фактори?