Публикация

Ще векува ли човекът на бъдещето?

Няма съмнение, че броят на хората над 65 години в САЩ все повече се увеличава. Най-интересни обаче за изследователите са хората, които живеят над 85 години. А здравните експерти предричат, че до 2050 година повече от 800 000 американци ще живеят над 100 години.

При всички случаи новите столетници ще бъдат далече от представата за крехки, болнави и неподвижни старци. Повечето ще са относително здрави, активни и със съхранен ум.  Това ще е нов модел на остаряване с по-пълноценен живот, който в следващите десетилетия ще облекчи и здравеопазването.

Защо дълголетниците са в относително добро здраве до сетния си час?
Повечето възрастни и стари хора днес страдат от хронични заболявания – рак, сърдечни болести, инсулти и деменция. От друга страна столетниците се справят забележително, когато им се наложи да се борят с тези състояния. Те като че ли откриват някакви резерви, с които преодоляват здравните проблеми и  остават в относително добро здраве до края на живота си.                                                             

Много изследвания са анализирали такива хора, за да открият тайната на достигането им до преклонна възраст. Тези анализи са били направени в две паралелни посоки.

Проучени били начинът на живот и поведението на дълголетниците – добрите навици като здравословна диета, редовен спорт и умствена активност. 850 от наблюдаваните столетници например, са притежавали лични качества, които явно също са важни в случая – те не са пушили, били слаби, екстровертни и с лек характер.

Отделно биолозите и генетиците се опитали да открият тайната на дълголетието на клетъчно и молекулярно ниво първо при животните, а след това и при хората.

Целта била да се идентифицират гените, свързани със забавянето на нормалния процес на стареене и избягването на хроничните болести свързани с него.

С напредването на технолигиите за изследване на генома, с които учените имат възможност да сканират хиляди гени от една единствена проба и след това да ги свържат със специфични функции на организма, специалистите по стареенето вече могат да сглобят резултатите от изследванията.

Те започват да разкриват точният начин за продължаване на живота. Тези открития може евентуално да доведат до откритието на лекарства и други съставки, които като имитират такива природни механизми може да удължават живота чрез поддържането на генома в добро състояние или засилването на защитата на организма от свободните радикали.  

Както твърдят учените, ако не можем да останем хронологически млади, може поне да живеем и да се чувстваме като такива.

Процесите на остаряването - постоянна или променлива величина?

Факторите за стареенето били проучвани с опити с дрожди, а по-късно и с насекоми и гризачи. Дрождите първи показали до каква степен стареенето е свързано с гените и биологичните особености или с други фактори.

Именно тези опити първи показали, че ограничаването на калориите удължава живота. Учените открили в дрождите така наречените гени на оцеляването.

Когато те се активизират ДНК-то се стабилизира и животът се удължава с 30%. Тези гени регулират метаболизма - при ограничено количество калории организмът използва енергията по-ефикасно, като изгаря наличните калории пестеливо, за да може едновременно да поддържа живота си и да си осигури запаси за в бъдеще. До сега учените са идентифицирали дузина подобни гени при хората и се надяват на нови открития.
 
Гените или навиците са виновни за старостта?
Гените са важен фактор за стареенето, но не и най-решителният, дори и само поради факта, че не можем по никакъв начин да ги контролираме. 

Опитите с животни показват, че само 30% от стареенето е генетически обусловено, което означава, че повечето от другите фактори са в нашите ръце. Контролът върху тях може не само да забави процесите на стареене, но и да помогне на хората в златната възраст да подобрят състоянието си.

Последните изследвания доказаха, че когато хората на възраст между 65 и 75 години се упражняват с гирички подобряват резултатите си на тестове за паметта. Германски учени са открили, че редовната физическа дейност намалява риска от влошаване на умствените способности при хората над 55 години.

Съотношението 70% - 30% между бита и гените обаче не се отнася за всички. При столетниците изглежда е обратното. Учените твърдят, че при тях гените стоят в основата на дълголетието им.

Техният късмет по рождение може обаче да помогне на останалите стари хора. Учените са насочили усилията си да изработят подробна карта на геномите на дълголетниците, генетичните вариации или комбинации, поради които те живеят до преклонна възраст.

Предизвикателство към учените е и да идентифицират тези гени, които обуславят не само дълголетието, но и продължителният живот в добро здраве. От досегашните данни става ясно, че  в повечето случаи столетниците не могат да избегнат хроничните болести, придружаващи остаряването.

Около 40% от тях са страдали от някоя от тези болести през живота си, но са я преживели без дълготрайни усложнения или проблеми. Те по-рядко от другите стари хора прибягват до спешна медицинска помощ, сърдечни операции, химиотерапия и други процедури.
 
Други учени са се съсредоточили върху изследването на мозъка на дълголетниците. Те искат да разберат защо при столетниците обикновено има само слабо намаляване на паметта, докато други  хора заболяват от алцхаймер преди да навършат 85 години.

Учените изследвали гените на предния кортекс на хора на възраст от 24 до 106 години, който обуславя запаметяването, планирането и поставянето на цели. Идентифицирани били поне 440 гени, които започват да западат след 40-годишна възраст. Сега се работи по определянето на процеса по който тези гени влияят на индивидуалния процес на остаряване.
 
Предимството на този подход е, че той осветлява цялостната траектория на развитието на основните гени през живота на възрастните хора.

Недостатъкът е липсата на специфичността: никога не се знае кой от хората между 24 и 80 години ще доживее до 90 и повече години, защото по мозъка им не може да се определи със сигурност кои гени действат реално в преклонна възраст и кои западат. Затова учените изследват мозъците на отделни групи хора, които вече са достигнали пределна възраст.

Данните от изследванията ще помогнат за уточняването на гените, които работят и ще помогнат за по-нататъшните проучвания.

Учените вярват, че проявата на гените в мозъка и начинът, по който те се регулират, поне ще дадат индикация за процеса на доброто остаряване. 

Коментари