Коронавирус! Изписването на тази дума в Google отчита около 305 000 000 резултата (0,42 секунди). Асоциациите,които обикновено се появяват в съзнанието ни са „пандемия”,”зараза”,„забрана”,”карантина” и т.н. Съответно, тези асоциации активират негативни емоции и ни фрустрират по един или друг начин. От своя страна, поведението, което наблюдаваме през последния месец е следствие от тези и редица други фактори. Част от хората се запасиха с продукти от първа необходимост,други побързаха да се затворят в домовете си,а трети продължиха обичайния си живот.

Твърдението, че живеем във века на масовите комуникации и достъпността до информация е безпроблемна, е банална истина🤓. Интернет и социалните мрежи разбиха всички граници и дадоха възможност не само за информираност,но и за злоупотреба, пропаганда и спекула. И тук идва въпросът – Когато сме изправени пред аргумент, целящ да ни убеди в нещо, приемаме ли го безкритично, или проверяваме дали е достоверен? Отговорът на този въпрос ни дава знание за нашите емоционални,психологически и поведенчески реакции.

Всъщност хората са склонни да вникнат в даден проблем, когато е близък до тях или ги касае пряко. Кои са основните фактори, които могат да повишат ефективността на комуникацията? Общо взето съществуват три вида променливи,които са от значение: 1) източникът на информацията (кой я съобщава), 2) характерът на комуникацията (как я съобщава) и 3)характеристиките на аудиторията (на кого я съобщава). Казано по-просто: Кой на кого какво казва. В настоящата ситуация се получава т.нар. „ефект на снежната топка” – подадената информация от официален източник започва да се тълкува, преразказва, анализира и опровергава, докато топката не придобие огромни размери и загубим връзката с първоизточника и посланието, което той дава.
Това от своя страна води след себе си вълна от негативни емоции и грешки при синтеза на информация. Или иначе казано – започваме постоянно да четем от всякакви сайтове, да слушаме интервюта, да коментираме с близки и приятели, които са чули нещо от свои приятели и т.н.

Страхът ни прави уязвими и ни кара да бъдем под постоянна бдителност. И всъщност пречупвайки през своите страхове и когнитивни изкривявания зараждаме най-лошия съветник, а именно – паниката! Тя срива имунитета повече от всеки друг вирус и ни кара да притъпяваме логичната си мисъл,за сметка на инстинктите си . Изследвания в сферата на социалната психология показват, че хората, губещи усещането си за контрол, започват да купуват продукти, за които се предполага, че могат да помогнат за решаването на проблемите. С други думи: ако се страхувате от вируса, започвате да се снабдявате с неща, които да ви попречат да се разболеете. Ето защо се изкупуват маски и дезинфектанти – за да ни дадат усещането, че имаме контрол над ситуацията, а това снижава напрежението. За да не се случва описаното до тук е важно да проверяваме източника и съдържанието на информация, за да сме емоционално и психически устойчиви.

Както споменах вече, важно е как се представя информацията и каква е аудиторията. В настоящата ситуация, дискусията около COVID – 19 е силно емоционално заредена по отношение на здраве, финансова устойчивост и несигурност кога ще свърши всичко. Част от хората отговориха на напрежението, като се затвориха по домовете си, а други като че ли отхвърлиха призивите да се пазят и продължиха с ежедневните си дейности. Тези явления в обществото са различните отговори на фрустрация, които виждаме на практика. Това всъщност е доста предвидимо и не е нещо неочаквано. Тук следва да се обърне внимание на индивидуалната отговорност и мерки срещу заразата, понеже няма как всеки един човек в обществото да има сходно поведение. В народопсихологията ни е заложено да сме на въпреки, да се съмняваме в казаното и при забрана да търсим как да я прескочим „по втория начин”. Емоционалната интелигентност и собствения ресурс са отговорни за самосъзнанието и дисциплината на всеки един от нас, защото реалността тук и сега е такава и ние вместо да й противодействаме, следва да я приемем и по този начин да преминем по – бързо, запазвайки психичната си цялост.

Човечеството е преминавало през много изпитания, които са заседнали дълбоко във всеки един от нас и ни подтикват да извадим наяве страховете си, дефицитите във функционирането и да приложим защитните си механизми. Ето защо това е времето, в което следва да обърнем повече внимание на психичното си равновесие и да си зададем въпросите „Защо реагирам така? С какво това ме кара да се чувствам така? От какво ме е страх? ”. Това до къде може да ескалира напрежението, зависи от ресурса на всеки един човек. При някои изолацията може да повлияе благоприятно в посока скрепяване на вътрешносемейните отношения, при други тъкмо обратното . Настоящата тревожност, комбинирана с трудностите, които ги очакват в бъдеще биха довели до психологически негативни последици – обостряне на тревожно – депресивните състояния, суицидни опити или намерения, затруднения в адаптацията.

👍 Важно е да открием в себе си нещата, които ни балансират и да бъдем критични към всякакъв вид спекула, за да дадем път на разума и да преминем през тази ситуация в добро емоционално и психично здраве. Важно е, когато усетим, че нещо не е наред да се справяме с него, а да не позволяваме то да ръководи живота ни. Времето, в което живеем е тук и сега – бъдещето е в сферата на предположенията. Балансът тук и сега ще ни помогне да се справим с всяко предизвикателство, което животът ни е подготвил в утрешния ден.