Публикация

Здравна енциклопедия: Камъни в бъбреците

Бъбречните камъни се образуват, когато организмът няма достатъчно вода да разтвори всички вещества, които бъбреците са филтрирали от кръвта, или има вроден, или придобит недостиг на вещества, подтискащи изкристализирането на бъбречните камъни.

Рисковите фактори за образуване на бъбречните камъни могат да бъдат прекомерни количества на калций в урината (хиперкалциурия), на оксалат в урината (хипероксалурия), на пикочна киселина в урината (хиперурикозурия), липса на достатъчно цитрат в урината (хипоцитратурия), както и недостатъчно количество приета вода и малък обем урина.

Основен симптом при бъбречно-каменна болест (БКБ) е болката в кръста и бъбреците. Понякога кризите са придружени от кръв в урината, чувство на парене при уриниране, по-често уриниране. Други симптоми при по-продължителна колика са гадене, спадане на кръвното налягане до колапс, наличие на инфекция на пикочно-половата система, висока температура, повръщане, загуба на апетит и втрисане. Диагнозата БКБ се поставя след физически преглед от лекар, лабораторни и клинични изследвания.

Има няколко различни вида бъбречни камъни, които обуславят различни форми на лечение, от спазване на хранителни диети и прием на слабоминерализирани минерални води и други течности, през медикаментозно до оперативно лечение. Когато се налага принудително отстраняване на камъни, се използват следните 2 метода – литотрипсия (раздробяване на камъните с ударни вълни) или в краен случай хирургическа намеса. Когато камъкът е по-малък от 5 mm има много голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, без хирургическа намеса. В тези случаи пациентите се нуждаят само от болкоуспокоителни и правилни съвети за адекватно поведение след изхвърлянето на камъка. Ако камъкът е над 10 mm, е почти сигурно, че ще се наложи оперативна намеса за неговото отстраняване.

След точното определяне на причината за образуване на бъбречни камъни, трябва да се спазват следните общи принципи на профилактика: модифициране на диетата; стриктно спазване на лечебната програма и придържане към препоръките на лекаря за продължителен период от време; увеличаване на дневния прием на вода до поне 2 литра (8 водни чаши); редовно проследяване и отчитане на ефективността на лечението чрез провеждане на контролни прегледи. При правилно поставена диагноза, лечение и профилактика, в над 90% от случаите се стига до пълен успех. Това практически означава, че никога повече пациентите няма да изпитат бъбречна криза.

Повече информация прочети тук.

Коментари