В навечерието на кардиологичния форум в Стокхолм, който се проведе в края на август, известни специалисти представиха нови доказателства и своя личен опит от прилагането на аспирина (лекарството на „Байер”, което вече е на 111 години) за първична и вторична профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, както и за профилактика на някои злокачествени процеси.

Понякога и най-сложните здравословни проблеми могат да бъдат повлияни чрез неподозирано достъпни методи. С това убеждение остава човек, когато опитни специалисти, занимаващи се през целия си активен живот с диагностика, предотвратяване и лечение на сърдечно-съдовите заболявания, докажат, че всеки може да се погрижи за здравето си, без за това непременно да са необходими огромни суми или сложни схеми на лечение.

Оказва се, че добрият познайник на човечеството - аспиринът, който всички ползваме като средство против болки, възпаления и температура, съвсем няма намерение да лежи на старите си лаври.

Новата му мисия е да помогне в борбата с модерната епидемия на ХХІ век, която не се разпространява по въздушно-капков път, но поразява не по-малко хора. Става въпрос за инфарктите, инсултите и редица други заболявания, свързани с атеросклерозата и запушването на кръвоносните съдове.

От доста време в България е позната ролята на ниските дози аспирин (протект), приеман всеки ден като профилактика при пациенти на 49 – 55 г. Намаляването на повторните сърдечно-съдови инциденти при тези хора е доказано в редица научни проучвания. Те се организират много сложно, защото изискват дълъг период от време и участието на десетки специалисти и хиляди доброволци. В крайна сметка учените сравняват какво се случва с хората, които са пили аспирин, в сравнение с друга група хора, в същото изходно физическо състояние (напр. с високо кръвно налягане), които са приемали плацебо.

Сред първите учени, които изследват ролята на аспирина срещу инфарктите и инсултите, е проф. Питър Елууд от Медицинския университет в Кардиф, Великобритания. Неговият екип още през 1974 г. прави голямо „сляпо” проучване в тази област. Сляпо означава, че изследователите не знаят кой пациент от групата пие аспирин и кой – плацебо. Резултатите от това проучване събуждат в целия свят интереса към новата роля на аспирина.

И до днес проф. Елууд е твърд привърженик на профилактиката с ниски дози аспирин при хората, които нямат противопоказания за това. Самият той има малък пластмасов контейнер – ключодържател, в който държи две таблетки аспирин.

„В случай на внезапни гръдни болки ще изпия аспирина още преди да извикам спешна медицинска помощ. Ако болките се окажат от сърдечен произход, аспиринът може да помогне да се размина с инфаркта, тъй като ще намали кръвния съсирек, който запушва съдовете. А ако причината се окаже друга – пак няма проблем, че съм пил аспирин, нали той облекчава възпаления и болки?”, казва професорът.

Друг уважаван специалист – проф. Харалд Дариус, директор на клиника в берлинската болница „Вивантес”, подробно обяснява какви са резултатите от проучванията за профилактиката с аспирин при хора, които не са прекарали инфаркт или инсулт – т.нар. първична профилактика.

При шест големи клинични проучвания с участието на близо 100 000 пациенти е установена ползата на ниските всекидневни дози аспирин за предотвратяване на първи сърдечно-съдов инцидент.

Особено при индивиди, които са носители на изявени рискови фактори – високо равнище на холестерола, високо кръвно налягане, наднормено тегло, хипертония. Повечето пациенти понасят добре продължителния прием на 75 – 150 мг аспирин и при тях не се отчита значимо повишаване на случаите на кръвотечения – основно от страна на храносмилателния тракт, в сравнение с контролната група пациенти.

Проф. Дариус отбелязва, че всеки лекар в разговор със своя пациент може да прецени баланса полза/риск от приема на ниски дози аспирин. Тази преценка е особено важна при хора, които вече са имали стомашно-чревни или мозъчни кръвоизливи, активни язви и гастрити. Добрата новина е, че потенциалните странични ефекти на аспирина са зависими от дозата и при ниски дози и прием на специалните стомашно разтворими таблетки (напр. протект) рисковете са минимални.

Израелският професор Надир Арбер от медицинския факултет на университета в Тел Авив пък има данни за ролята на аспирина в превенцията на рака на дебелото черво, както и на някои форми на рак на гърдата при жените, според които и в двете направления се правят още много проучвания, но съществуващите резултати са окуражаващи.

Оказва се, че при пациенти, които приемат продължително аспирин по друг повод – напр. за предпазване от инфаркт или инсулт, честотата на рака на дебелото черво е значимо по-ниска. Изследванията показват, че аспиринът блокира процеса на превръщането на нормалната чревна клетка в ракова. Това е особено важно при пациенти, които имат полипи на дебелото черво, защото те потенциално могат да се развият в злокачествено образувание с годините.

Проф. Арбер твърди със съжаление, че в голяма част от света хората не желаят да се подлагат на профилактична колоноскопия – оглеждане на дебелото черво чрез тънка оптична тръба. А такъв преглед през определен период може да открие навреме малък тумор, който в повечето случаи е успешно лечим.

Още големи проучвания за новите ползи от аспирина предстоят, но е ясно, че хапчето ветеран е сред отличниците по показателя ефективност–цена. При правилна преценка кой да пие дълго време аспирин това е достъпен начин за предпазване от инфаркт, инсулт и някои видове рак.