Мария Коларова-Титопулу, зам.-управител на ЛОТ КОНСУЛТ взе участие в програмата на БНР „Нашият ден“, за да разкаже повече за дистанционната работа в извънредно положение

В предаването „Нашият ден“ на БНР Мария Коларова-Титопулу разказва за начините за организация на работата в дистанционен модел, както и за и пропуските в закона. Ето какво каза специалиста по социална медицина. Целият разговор и още по темата можете да чуете тук: https://bit.ly/3a8SFXL

Нека първо се концентрираме върху положителните подходи. Всички работодатели разбраха нуждата да вземат бързи и навременни мерки, нуждата да действат своевременно, тъй като ситуацията го изискваше и то бързо. След като се обяви извънредното положение на 13 март и излезе решението на министъра на здравеопазването за редуциране на работещите хора на едно място или в едно работно помещение, за оказване на филтър на входа на предприятията, работодателите започнаха да предприемат съответните мерки. Но истината е, че те не бяха подготвени за това. Нашето законодателство е направено да действа в нормални условия на работа. Никой не е мислил, че ще бъде свидетел на извънредно положение и то не само касаещо нашата страна или Балканския полуостров, или Европа, а целия свят.

Затова, когато започнахме да взимаме мерките, отворихме закона и видяхме че има празноти, неясноти и много недоизяснени неща. А всъщност всички мерки трябваше да бъдат съобразени с този закон.

Положително е действието – това, че всеки се опита да организира работния си процес, така че да го изнесе от вкъщи, да прецени как най-адекватно да действа спрямо професията си и спрямо областта, в която работи. Но имаше малко неизчерпателни и ненавременни насоки от по-висшите органи точно как да стане това.

Споделям, че на мен ми направиха неприятно впечатление активираните проверки в големите предприятия. Вместо да им се дадат указания и методическа или някакъв друг вид помощ, започнаха проверки и съставяне на актове.

От друга страна, има служители, на които се наложи да протестират, да се обединяват, да се опитат да се защитят сами срещу нежеланието на различни работодатели да предприемат мерки в името на тяхната безопасност.

Да, някои работодатели явно не разбраха, че се касае за здравето и живота на хората, на работещите хора. Нека се замислим – каква е ситуацията в момента в България? Ние сме с едно от най-бързо застаряващите населения, включително и работещата част от него.

Работещи хора в пенсионна възраст в никакъв случай не са рядкост.

Много са работещите пенсионери, работната ни сила застарява, а знанията, с които разполагаме за коронавируса са минимални. Ние в момента работим с информация, а не със стабилни знания, които са подложени на анализи. Как може да се реагира навременно при положение, че информацията тече от всички източници и ние нямаме време да преценим кое е реално и кое не е? Безспорен факт е, че работещата ни сила е застаряваща и че трябва да я опазим, тъй като се касае за живота и здравето на тези хора и това да ги запазим живи. Не става въпрос само да са на работните си места или да дават най-доброто от себе си на работното си място. Хората бяха принудени да протестират, защото трябваше да продължат да работят и нямаха маски или други предпазни средства, защото отивайки и връщайки се от работа, бяха в пряк контакт с хора в транспорта и попадаха в рискови ситуации, които според мен изискваха да бъдат направени конкретни стъпки от работодателите, които не бяха добре обмислени. Много е лесно да се каже „Снабдете медицинските специалисти с маски и защитни облекла“, но те липсват на пазара, те липсват за всички. А какво остава за обикновения човек?

Необходимо ли е тук да включим онова, което засяга хората, които работят дистанционно от домовете си, хората, за които мерките за безопасност не са валидни до такава степен, но имат други проблеми. Какво е важно да се каже за тази вече голяма група от населението?

В тази цялата трудна ситуация едно от положителните неща е, че хората направиха преценка и бърз анализ за ефективността на своя труд, за възможността да го изнесат дистанционно – тази възможност им е дадена съгласно Кодекса на труда. Всъщност работата от разстоянието или популярна още като home office при всички положения анализира и реорганизацията и дигитализацията на работния процес. А това е нещо положително. Дори в условията на извънредна ситуация. Но трябва да се има предвид, че работодателят носи отговорност за работещия човек – за това да запази неговото здраве и безопасност по време на работа. В същото време работодателят не знае условията за работа .