Д-р Господин Игнатов, управител на варненския онкодиспансер „Д-р Марко А. Марков”, в интервю за Хелт медия.

Д-р Игнатов, в какъв размер е недофинансирането от здравната каса към момента и то осезаемо ли е за екипа и пациентите?
Недофинансирането е в размер на 265 000 лв. Но досега моят екип получаваше горе-долу това, което е заработил, независимо че здравната каса не ни плащаше цялата сума. Тепърва ще се наложи да се усети липсата на пари. Не зная как ще стане, защото още не съм си получил парите от касата за юли, но сега за първи път екипът ще получи толкова, колкото ни се даде, а не колкото си е заработил. А самите пациенти нищо не усещат, защото персоналът си взимаше дължимото. 

Има ли лекарства за онкоболните?
Засега има, но не знам докога. Докато дават, ще има. Проблемите с търга на здравното министерство не е мой. Не аз решавам търговете и не аз ги правя. Болницата към момента е лишена от практическата възможност да купува лекарства, така както сме правили в предни години, когато е имало такива проблеми. Ако се стигне до момент, в който няма да имаме лекарства, единственият вариант е да поискам помощ от общината.

Докъде стигна преструктурирането на онкодиспансера?
Преструктурирането върви с пълна сила. След решението на собственика документите на диспансера за смяна на името в Комплексен онкологичен център са в търговския регистър. Към 23 септември ще излезе решението, ще бъдем записани с новото име. След това ще уведомим здравно министерство, че сме си сменили названието, и до края на октомври ще искаме разрешение за смяна на лечебна дейност. Т.е. ние ще продължим да правим същото, както и досега, но просто ще минем под друго име.

Възможно ли е да минете под шапката на Университетската болница „Св. Марина” заради проекта, който разработва за създаването на онкологичен център?
Не зная, но мисля, че не е възможно, защото няма как да стане. Ние сме общинска, а не държавна собственост и сливането зависи от съгласието на варненския Общински съвет.

Кой е по-добрият от двата варианта?
Да си останем самостоятелен онкологичен център, защото университетската болница е много далеч от онкологията във всичките си показатели, включително и лъчетерапията. Те нямат нито един лъчетерапевт, броят на онколозите е 5 към 1 за нас, а така е и по отношение на химиотерапевтите. Пък и не виждам смисъл от такова сливане. Но това е само мнение, както и на екипа ми.

Неотдавна край Варна се проведе форум, на който стана ясно, че болниците ни може да се сдобият с четири линейни ускорителя, два от които ще са в диспансера?
Аз нищо не съм чул за това. Единственото, което правя, е, че съм внесъл предложение в Общинския съвет, тъй като съм намерил чуждестранен инвестиционен фонд „Ем Ен Ти”, който е съгласен да купи линеен ускорител и апарат за брахитерапия за около 7-8 млн. лв. Цялата процедура ще мине като публично-частно партньорство, като се създаде дружество между фонда и болницата, което ще работи в полза на пациентите. Това, което ще осигури диспансерът, е бункер и екипи, които да обслужват апаратите.

Имате ли очаквания кога тези апарати могат да бъдат доставени?
Първо на 6 октомври този въпрос ще се обсъди по време на заседание на Общинския съвет, където ще стане ясно дали изобщо стои този въпрос. Ако съветниците са съгласни на подобна стъпка, очаквам да оторизират мен и екип от съветници и юристи да направим дружествения договор. След това документът ще бъде одобрен на следваща сесия и хората ще започнат да купуват техника, а ние ще довършим бункера. Ако всичко върви добре, през януари ще можем да монтираме машините. Още не се знае с какви параметри ще бъдат, но ще са най-добрите. Едва тогава ще довършим съществуващия вече бункер. Освен това ще построим един по-малък, където ще сложим апарата за брахитерапия.

Докъде стигна строежът на новото крило на болницата в кв. „Аспарухово”?
На 23 септември би трябвало строителите да излязат и да започнат инфраструктурата отвън – паркинги, асфалт, градинки. Смятам, че до 10 октомври ще имаме акт 16. Така че до 20 октомври крилото ще тръгне. Току-що привърши генералният ремонт на хирургията и гинекологията с топлоизолация, централна климатизация, модерно обзавеждане. В момента се чисти и почваме да приемаме пациенти от понеделник, но това е в старата болница. Предстои ремонт и на късото крило на старата сграда. Търгът е проведен, фирмата е сключила договора и проектите са готови. Там ще бъдат създадени две нови операционни и ново отделение по гастроентерология. Парите са осигурени, всичко е наред. Срокът, който е обявен за този ремонт, е четири месеца, но фирмата ме увери, че може да свърши за 45 дни.

Ако продължава недофинансиране на дейността от страна на касата, очаквате ли отлив на лекари и медицински сестри?
Вижте, аз разбирам, че няма пари. Знам, че болницата може да се събори и когато има пари да се построи отново. Могат да се направят прекрасни болници. Но като си загубим кадрите, за какво ще са ни тези модерни лечебници? Ако продължаваме да не плащаме на лекарите и сестрите си това, което са си заработили, те ще избягат. Може ли ние да заработваме по 370-400 хиляди лева на месец, а от касата да ни плащат 216 000 лв.? Направих им фактура за 370 000 лв., те ми я върнаха и ме накараха да подпиша за 216 000. И когато България забогатее по някое време и построи своите хубави болници, аз не знам кой ще работи в тях. Защото всеки, който знае, че занаятът му върви, ще си тръгне. Ще останат само старите професори, които в момента правят стандарти и се измислят едни чудеса, които са абсолютно излишни.

Канили ли са ви в министерството на консултация, да дадете поне становище за каквото и да е, свързано с подобряването грижата за пациентите или бъдещето на варненския диспансер?
Никога не са ме канили, дори когато новата министърка беше във Варна, не бях поканен. Написах възмутени писма до нея и до министър-председателя и единствено от шефа на комисията по здравеопазване получих отговор, в който пише, че не съм съгласен с никакво сливане и в рамките на тази дискусия би следвало да се говори и с мен. Това свое становище той изпрати и до здравния министър. Но мен никой не ме пита нито какво мисля, нито накъде водя диспансера, нито какво представлява болницата.

Кое е последното нещо, което министерството купи и го предостави на диспансера?
Държавата на нас нищо не ни купува. Ние сме общинска болница и когато искаме нещо, го правим с решението на Общинския съвет – с помощ или без помощ. През последната година сами се справяме с всичко. Купихме си два рентгена и нов скенер и чакам до месец и половина да ги монтирам в новата сграда. Ето, 1,5 млн. лв. кредит изтеглих за новото крило и въпреки че условията на банката са добри, ако касата продължава да не ми плаща заработеното, ще е трудно с вноските.

Според вас за пациентите кое е по-добре – да си останем на принципа клинични пътеки, или да се въведат диагностично свързаните групи?
Диагностично свързаните групи нямат никакво отношение към пациентите, а към заплащането и към болниците. Но каквото и да се измисли като схема, докато не се остойности трудът на лекарите и сестрите, здравеопазването няма да се изправи на крака. Вижте, сега има едни пари, които се делят на броя на болните. Така в момента се определя цената. Това е абсурдно. И докато се прави това, здравеопазването непрекъснато ще изпада в колапс.