Автор Илияна Ангелова

Проф. Златко Кълвачев е един от най-опитните вирусолози у нас. В момента е ръководител на "Вирусологична лаборатория" в МБАЛ Надежда. В интервюто той коментира някои от актуалните въпроси, свързани с диагностиката и поведението на новия коронавирус COVID-19.

Проф. Кълвачев, много хипотези се изказаха за произхода на новия коронавирус. Има ли според вас основание да подозираме човешка намеса за появата му?

Не са ми известни доказателства, че той е изкуствено създаден. Иначе, разсъждения и коментари на тази тема – колкото искаш... Според мен, случилото се е пореден пример за прескачане на междувидовата бариера и последващо успешно приспособяване на вируса към новия си гостоприемник - човека. Мутациите са нормално явление при вирусите, на тях се дължи генетичното им разнообразие. Обикновено РНК-овите вируси, т.е. тези с рибонуклеинов геном, са по-често променящите се, генетично по-нестабилните. Справка - грипния вирус, ХИВ и др. Коронавирусите са голямо семейство, известно отдавна. Практически те паразитират по всички животни.

При човека причиняват значителна част от острите респираторни заболявания (ОРЗ), особено през есенно-зимния сезон. В конкретния случай с коронавируса SARS-CoV-2, причинител на COVID-19, си имаме работа с два генетични варианта – S и L. Варианта S е еволюционно по-стар, по-малко разпространен и по-слабо агресивен. Варианта L е по-разпространен и по-агресивен, но анализите през последните месеци показват, че относителната му честота намалява. Трудно е да се прогнозира, как ще се развият нещата, но SARS-CoV-2 или ще се самоограничи постепенно, подобно на предишните епидемии от 2002-2003 г. ( SARS1) и 2012-2015 г. (MERS), или ще се приобщи към групата респираторни вируси, ежегодно причиняващи ОРЗ, заедно с адено-, рино- и още куп вируси.

Много са „отворените“ въпроси: Ще се появят ли други критични мутации, които да се закрепят и предават от човек на човек? Ще остане ли този вирус относително стабилен? Ще загуби ли вирулентност или пък ще стане още по-вирулентен? Много ми се иска този вирус да последва съдбата на SARS1 и MERS, за които не сме чули нищо след годината, в която те се появиха - преди 15 г. за първия и 4-5 г. за втория. Те не са се появявали повторно.

За тях дори бяха направени и ефективни ваксини, но никой не ги е използвал, защото не се е наложило. За съжаление тези ваксини не могат да се прилагат сега при този коронавирус, защото той е съвсем друг и в този случай те не са ефективни.

В момента се провеждат мащабни генетични изследвания - сравняват се геномите на различните изолати, както от един регион, така и от различни географски региони. Със сигурност има различия в щамовете, изолирани в Европа, САЩ, Латинска Америка или Азия. Много е вероятно да има различия и между европейските щамове - например между варианта в Италия и този у нас. Това е теорията, реалното ще стане ясно в бъдеще, когато се обобщят и анализират данните. Съвременните методологии позволяват изследването на много голям брой генетични варианти и сравняването им.

Ние се учим в движение - не са ни известни редица елементи от патогенезата и клиниката. Днес научавам за нов симптом, свързан с коронавируса – обриви по краката. Схемите за лечението се усъвършенстват постоянно – тестват се различни подходи и лекарства. За някои от използваните медикаменти е парадокс, че проявяват позитивен ефект, при други „изскачат“ неподозирани странични ефекти. Необходимо е време, за да разберем механизмът на действие, особено при медикаментите с парадоксален ефект. Да, вирусологията е едва на 130 г., ние знаем твърде малко за вирусите. Някои неща са толкова неясни, че трудно могат да се прогнозират с голяма точност. Затова не разбирам лекотата, с която някои се изказват, при това толкова убедително.

Как оценявате вирулентността на новия коронавирус, например спрямо грипа, за който знаем много повече?

Не съм привърженик на механичните сравнения. Всеки вирус причинява специфична инфекция и към нея се подхожда строго индивидуално. Според мен е рано да оценяваме комплексната вирулентност на този коронавирус, защото почти всяка седмица се докладват нови неописвани симптоми – загуба на обоняние и вкус, обриви по краката, диария, която е по-честа от очакваното и др. Постоянно се описват и нови усложнения в хода на инфекцията – кардиологични, неврологични и др.

Какво може да се каже за действието на SARS Cov2 в организма?

Вирусът се държи непредсказуемо, това е факт. Поради ситуацията, в която се намираме, и неизвестността как ще се развие епидемията като цяло, ние все още броим основно заразените и жертвите, т.е. следим отношението на вируса към човешката популация. Това, разбира се е важно, но не отговаря на редица въпроси, например, какво е количеството вирус (вирусен товар), необходимо за да се развие клинична изява? Или, колко и кои са рецепторите (и ко-рецепторите), отговорни за навлизане на вируса в клетката? Има още много неща, които трябва да се уточняват – в ход са интензивни проучвания, въвлечени са сериозни екипи, резултатати със сигурност ще има в обозримо бъдеще.

Как гледате на бързите тестове - показват ли вярно те?

Бързите тестове имат своето място, но трябва да е много ясно с каква цел се използват и внимателно да се интерпретират получените резултати. С времето тези тестове се усъвършенстваха и вече използват допълнително идентифициращо антитяло и колоидално злато, което повишава надеждността им. Нека, обаче да е ясно, че бързите тестове имат проблем със специфичността и чувствителността си, което ни задължава да внимаваме, особено в ранните етапи на инфекцията. За разлика от бързите тестове, които откриват наличие на антитела към коронавируса, молекулярния тест, известния PCR, открива генетичен материал на вируса. Този тест се усъвършенства с времето - в началото откриваше един вирусен ген, след това два, сега вече и три вирусни гена. Тук, разбира се, си има тънкости, провеждането му е по-сложно и освен, че изискава специална апаратура, този който го извършва трябва да е специално подготвен, а интерпретацията на резултата си е майсторска работа. Много е важно кога, как и откъде ще се вземе материала за изследване, как ще се съхрани и транспортира... Все неща, които зависят от различни обстоятелства и хора.

Има ли значение колко вируси са попаднали в организма за тежестта на заболяването?

Разбира се, че има. Но това е едно от многото неща, които имат значение. Ето и другите. Първо - дали вирусът ще влезе през дихателната система или през храносмилателната. Второ - на какъв терен ще попадне. Зависи дали човекът има увреждания, хронични болести. Вече виждаме, че възрастта не е най-определящия фактор – не само старите хора боледуват от COVID-19. Имаме и заразени бебета. Пациентите с хронично заболяване определено са по-чувствителни, на тях каквато и да е вирусна инфекция им идва в повече. Виждаме, че фактори, като затлъстяване, хипертония, диабет и ред други са от значение, независимо от възрастта. Бременните също са рисков контингент. Засега няма данни този коронавирус да преминава плацентарната бариера и да заразява плода по време на бременноста, но нека мине време и натрупаме още доказателства. Някои казват, че не минава, защото бил голям. Наистина, той е един от най-големите РНК-ови вируси, но мога да изброя други вируси, които са по-големи от този, но преминават през плацентата – херпес симплекс вирус, цитомегаловирус, папиломен вирус. Не, че размерът няма значение, но в този случай не това е обяснението.

Траен ли е имунитетът при преболедувалите?

Това е един от важните въпроси, които тепърва ще се изясняват. Данните освен, че са малко, са и противоречиви. При първия SARS (2002 г.), антитела се откриваха в продължение на 1-2 години. Колко време ще намираме антитела обаче не е основното. По-интересното е, какви са функционалните характеристики на тези антитела. Ако те нямат способност да неутрализират и блокират вируса, все едно. Виждаме, че в Сингапур откриват антитела, но има втори пик. Друг въпрос, който трябва да си зададем, е, на какво се дължи липсата на антитела? Дали пък те просто не се засичат, например поради некачествени системи за откриване? Въпросите за момента са повече от отговорите. Нека да говорим професионално и да не се изказваме с категоричност по въпроси, чиито отговор не е напълно ясен. Единственото напълно сигурно нещо е, че епидемията ще приключи след време. Оттук нататък има много мнения и твърдения, които са чиста спекулация.

Има ли хора, които не образуват антитела след боледуване?

Със сигурност има. От имунизациите знаем, че има хора, които не образуват антитела - това са т.нар. нон-респондери. Те са около 5%. Колко са те точно сега, ще се види някога в бъдещето.