Публикация

На какво се смеят децата?

За разлика от досегашните социологически проучвания, според които хуморът на децата няма нищо общо с този на възрастните, ново проучване показва, че децата разбират както от ирония, така и от сарказъм и реторични въпроси. Досега детските психолози смятаха, че децата се кикотят най-вече на дебелащини, на нечия непохватност или грешка на езика, на домашни видеоклипове с конфузни ситуации.

Изследване с 300 деца на международния институт за телевизионни предавания с образователно съдържание показва, че децата умират от смях например, когато върху главата на водещия се изсипе кофа с лепило или когато той допусне грешка на езика.

Психолози и педагози и до днес са на мнение, че момиченцата и момченцата до 5-годишна възраст не разбират от ирония. Според други експерти дори по-големите деца не смятат иронията и сарказма за смешни. Затова и наръчниците по възпитание съветват да не използваме иронични фрази, когато искаме да насърчим или скастрим детето. Ако е направило някоя беля, не бива да го санкционираме с иронични думи като „Е, браво, много хубаво”, защото е възможно да не ни разбере и да повтори постъпката си.

И все пак. Екипът на канадската психоложка Стефани Аликзандър доказал в своето ново изследване тъкмо обратното. Те наблюдавали всекидневната комуникация в 39 семейства с две деца на възраст между 4 и 6 години. Изследователите обърнали внимание главно на това дали децата се смеят на сарказъм, дали различават реторичните въпроси и преувеличенията.

Проучването показало, че повечето 4-годишни не само били наясно какво е сарказъм и какво е реторичен въпрос, а дори използвали такива фрази. Типичен пример за ирония, на която се смеят децата, е възгласът „Ура, ура, пожарната гори!”.

Въпреки това Стефани Аликзандър предупреждава родителите да не претоварват децата си с двусмислени изказвания. Ако те не общуват с децата си по подходящ и разбираем за тях начин, малките няма да могат да различават прекия от преносния смисъл.

Коментари