Висока тревога и подкрепа за щаба и правителството, но и намаляващо търпение на българите, регистрират от „Галъп интернешънъл“ на базата на данни от социологически сондаж, съобщава БТА.

Проучването е проведено сред 915 души чрез телефонно интервю в национално представителен панел между 21 и 23 април, посочват от „Галъп“, като отбелязват, че то е пето по ред и позволява на анализаторите отчитане на тенденции, както и сравнение с първия подобен задълбочен сондаж преди месец.

Според последните данни тревогата за коронавирусната болест у нас остава все още висока, но се регистрира спад на стойностите й.

Расте безпокойството за работното място

Одобрението за действията на правителството се запазва силно, макар и вече не в шоковите стойности, регистрирани в началото на извънредното положение.
Почти всички българи са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на разпространението на болестта в сравнение с Европа като цяло.

Вероятно и заради този успех и отчетливо ниските нива на заболеваемост у нас, расте и нетърпеливостта за облекчаване на мерките, особено по отношение на достъпа до парковете и пътуванията между градовете, коментират от „Галъп“.

Според мнозинството моментът за сериозна демобилизация все пак още не е дошъл, но те не биха желали и удължаване на извънредното положение

след средата на май.

Обществото вече оценява по различен начин различните мерки. Хората очакват ясна работа на държавата за запазване на икономиката, а мерките досега се оценяват като недостатъчно ефективни и работещи, е друг извод от сондажа.

Какво е мнението на българите за „моделите“ за реакция на пандемията по света

В света се оформиха три модела на реакция на епидемията и първият, условно наречен „китайски“ - с драстични мерки и намеса на държавата в личния живот, е подкрепян от 13 на сто сега, при 30 процента подкрепа преди месец, констатират анализаторите от „Галъп“.

Вторият, условно наречен „европейски“ - със забрана на струпвания на хора на обществени места, е харесван от 48 на сто сега, при 42 процента преди месец.
Третият модел, условно наречен „шведски“, при който обикновеният живот продължава нормално, хората преболедуват вируса и добиват масов имунитет, е подкрепян от 33 на сто сега, при 23 процента преди месец.

Как се оценява опасността

Обществената тревога заради коронавирусната инфекция остава висока, но намалява в сравнение с предходния месец, отчитат анализаторите, като посочват, че белезите на намаляване ясно личат в реакциите на хората на самата епидемия. Тези реакции са обособени в три групи.

Едната е паническата (тези, които приемат, че това е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) и тя се запазва в рамките на около 24 на сто, като преди месец този дял е само с два пункта по-нисък.

Тревожната група, която приема, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип, намалява със седем пункта до 57 процента.

Спокойната, според която ситуацията не е опасна и е свързана с повече „шумотевица“, се увеличава с 6 пункта до 18 на сто.

Очевидно по-висок сега е делът на спокойните, а този на тревожните намалява, макар и да остава най-значим. Към неговата значимост трябва да се добави и константният дял на панически реакции, отбелязват от „Галъп“.

Според 93 на сто България се справя добре на фона на останалите европейски страни

Това е много висок атестат за изминатия до този момент път и се регистрира дори ръст - преди месец този дял бе 87 на сто, отбелязват анализаторите от „Галъп“.

Одобрението на оперативната власт остава високо. Заедно с това, наблюдава се и закономерното отдалечаване от екстремните стойности. Това е свързано може би и с нормалната за по-дълъг период ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на успокояване, които дават път и на критични мнения, коментират от „Галъп“.

Според данните доверието в различните звена на правителството, Щаба, премиера Борисов и т.н., е в диапазона между 60 и 80 на сто, а неодобрението - от една пета до една трета. Преди месец одобрението на властта изглеждаше по-добре, но и сега остава много по-високо от доверието, което тя получава в обичайни обществени ситуации.

Как се оценяват мерките на властта срещу епидемията

62 на сто казват, че са достатъчни, при 66 процента в края и средата на март. Според 28 процента са прекалени, при 20 на сто в края на март и 17 процента в средата на март.
Осем на сто смятат, че са недостатъчни, при 12 на сто в края на март и 15 процента в средата на март.

Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора „прекалени“, съответно спад в дяловете на другите отговори, констатират от „Галъп“.

Въпреки всичко българите остават съзнателни

„Вече съм доста изнервен от ограниченията“ казват 31 на сто, но 69 процента отговарят, че приемат ограниченията, без да се изнервят.

Попитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52 на сто казват „рано е“. Има обаче и 44 процента, които смятат, че е време.
Тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос, отбелязват от „Галъп“.

Нетърпеливостта още не преобладава, но явно не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53 на сто намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май, коментират анализаторите. 30 на сто все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

Забраната за пътуване между градовете вече не получава подкрепа сред мнозинство. Преди месец я подкрепяха 56 на сто, 40 на сто не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната - 53 на сто казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, 40 на сто смятат, че е правилно, а останалите се затрудняват да отговорят.

Сериозна критика среща затварянето на парковете - 59 на сто са „против“, а 39 процента са „за“. Останалите се затрудняват да отговорят.

Въпросите за икономиката

Сега 47 на сто казват, че доходите им са намалели, при 36 на сто преди месец.
25 на сто отговарят, че работят от вкъщи, при 22 на сто преди месец.

Девет на сто твърдят, че са загубили работа при три процента преди месец, а 14 на сто заявяват, че им предстои да загубят работа, при 12 на сто преди месец.

„Намалиха ми работния ден“, казват сега 16 на сто, при 14 процента преди месец.

Това показва ръст, макар и още не драстичен, на безпокойството за работното място, коментират от „Галъп“ и допълват, че явно в някои случаи това безпокойство вече започва да надделява над безпокойството от заразата. Седем на сто са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11 процента преди месец.

Преди месец 29 на сто са се опасявали, че няма да могат да си плащат кредите. Сега 9 на сто твърдят, че вече са спрели да ги плащат. Пет процента казват същото за лизингите.
56 на сто още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38 на сто вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят.

Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза, обобщават от „Галъп“.