Интервю с д-р Ангел Кунчев, началник на отдел „Надзор на заразните болести” в МЗ, за ползите от имунизациите.

Д-р Кунчев, свикнали бяхме, че системата на имунизациите е добре смазана, но епидемията от морбили показа друго. Взети ли са поуките?
Всъщност пробивът се получи при ромските деца, което показва, че самата система не е лоша, но по отношение на тази група от населението нещата не вървят. Анализирахме ситуацията, включително и с чужди експерти. Вината е и у родителите, и у личните лекари. Имаше райони, в които заболеваемостта беше слаба (включително и там, където възникна епидемията), а в други райони с компактно ромско население епидемията придоби големи размери. Това показва, че личните лекари някъде са свършили по-добре работата си по имунизациите. По закон те са задължени, но практически са безпомощни, ако родителите откажат.

Това означава, че задължителните имунизации „висят” на това дали лекарят ще успее да убеди родителите? А е застрашено здравето не само на едно дете или една махала, а на хиляди хора. Освен всичко една епидемия струва и пари.

РИОКОЗ правят проверки на общопрактикуващите лекари и ги глобяват. Ако получим сигнал, че семейства целенасочено отказват имунизацията, имаме право да глобяваме и тях. Направени са стотици актове. Резултатът при лекарите в известна степен е добър, но при родителите е минимален, тъй като те обикновено не заплащат акта.

С обвързването на имунизациите с изплащането на помощи и детски надбавки се опитахме да въведем по-голяма степен на задължителност. Това дава резултат, но не решава проблема, защото бележката се изисква веднъж годишно или при постъпване в детско заведение. Но личните лекари трябва да използват тази възможност за въздействие, тъй като много от тези семейства се издържат само от социални помощи.

Има ли по-радикален подход от убеждението?
В Западна Европа с малки изключения имунизациите не са задължителни. Практиката обаче показва, че там нивото на здравната култура е доста по-високо, а и има доста бариери, които принуждават родителите да имунизират детето си (напр. достъп до детска градина, училище, лагери, стипендии). Никъде детето не може да постъпи без имунизации. И „незадължителното” всъщност е сериозно задължително. Знае се например, че основният документ освен Зелената карта за престой в САЩ е имунизационният паспорт и няма никакъв компромис. Но според мен принудата не е пътят, а убеждението. Имунизациите не са въпрос само на лични разбирания и поведение. Защото не се отнася само до собственото здраве. И когато обществото ти дава нещо (помощи, надбавки, образование и т.н.), ти също имаш задължения към него.

Най-тежкият аргумент „за” имунизациите?
Има сериозни антиваксинални движения, които достигат и у нас и за съжаление въпреки всички научни аргументи много хора се повлияват. Медиите, търсейки нещо „различно”, също дават думата на такива „специалисти”. Но трябва ли да стигнем до ситуации като епидемията от дифтерия в Латвия, Украйна, Русия, при която починаха стотици хора, за да разберем важността на имунизациите? В Холандия има една област, добре позната на епидемиолозите, където по религиозни причини не се имунизират. Там през няколко години избухват тежки епидемии.

Сравним ли е обхватът на нашия имунизационен календар с европейските страни?
С нововъведените две ваксини от 1 април сме в крак с темпа на останалите страни. В най-развитите страни календарите са по-богати – варицелна, ротавирусна, HPV ваксина. А разделянето на задължителни и препоръчителни ваксини е чисто формално – първите ги купува държавата, но ефективността и ползата от вторите не е под съмнение. При препоръчителните най-важното е информираното решение на хората.

Преодоля ли се кризата с доставките на ваксини, която беше сред първите грижи на проф. Борисова като министър?
Донякъде да. Но личното ми мнение е, че със сегашния Закон за обществените поръчки подобни проблеми ще продължат. Ваксините са специфичен продукт. Не може да ги получиш в рамките на 10-15 дни. Тъй като се произвеждат по поръчка поне 5-6 месеца предварително, възможностите за бърза реакция са ограничени. Нужна е корекция в закона, която да елиминира забавянето, тъй като се създава заплаха за общественото здраве. А то във всички страни е елемент от националната сигурност.