Интервю с доц. Марио Станкев, изпълнителен директор на Националната кардиологична болница.

Доц. Станкев, болницата премина през известно административно сътресение, но в момента екипът е стабилизиран. Има ли достатъчно лекари и медицински сестри при вас?
Да, има. Болницата наистина преживя известно сътресение, но мога да кажа, че излезе от него по-силна. Екипът е напълно мотивиран да показва добри резултати и да продължава развитието си. За радост специалистите, които през изминалия период по различни причини напуснаха болницата, постепенно се връщат и съм уверен, че окомплектоването ще бъде пълно в рамките на един-два месеца.

Най-голямото притеснение беше за напускащите специалисти по  инвазивна кардиология. Там какво става?
Там успяхме да възстановим екипа с връщането на специалисти, които през годините са работили в болницата, като д-р Кръстев и д-р Пехливанова. Много добри специалисти има и сред новопостъпилите колеги. Вече започна да се забелязва увеличение на пациентите, те много бързо усещат къде има качествени и всеотдайни лекари. Разбира се, и в трите отделения в клиниката по кардиология продължават да работят на високо ниво. Място за безпокойство няма.

Приемът на всякакви пациенти, включително за скъпо и продължително консервативно лечение не ви ли поставя в по-неизгодна финансова ситуация? Повечето клиники се стремят да привличат болни за кратките, но високоплатени пътеки...
Нашата философия е да не гледаме на пациента единствено като на елемент за приход към болницата. Отношението ни е като към болен човек, който се нуждае от лечение, независимо от къкъв тип и в каква степен. Факт е, че тук не се приемат болни само за интервенционално лечение или за операция, които са най-добре остойностени клинични пътеки. Националната кардиологична болница никога не е връщала тежки клинични случаи, водещи след себе си, разбира се, много разходи, което понякога ни поставя в деликатната ситуация на недофинансираността от касата. Но в края на краищата това са съвременните реалности и ние трябва да спазваме добрата медицинска практика.

Имате ли възможност да развивате адекватно дейността по високоспециализираното обучение на лекари? Не говоря за научната възможност, което е безспорно, а за финансова и административна възможност.
Да, имаме такава възможност и сме го доказали през годините. През тази болница са минали почти всички специалисти в областта на кардиологията, кардиохирургията, съдовата хирургия. В момента тази дейност продължава, въпреки че се налага нашите специалисти да бъдат допълнително натоварени. Предимно извършваме обучение като следдипломна квалификация, но сега сме в преговори да се завърнат и студентските групи както в областта на съдовата хирургия, така и в областта на кардиологията. Нашата научна секция, отделът за научно развитие работи активно и е в контакт с всичките структури на Медицинския университет в София и на останалите университети в България.

В технологично отношение къде стоите спрямо бързо навлизащите частни структури, особено в областта на интервенционалните процедури?
През последните 3 години направихме качествен скок в оборудването на болницата с нова апаратура, което ни прави конкурентни. Разполагаме с 2 чисто нови ангиографски апарата, съвременен 64-срезов скенер, нови ехографи. Това стана с помощта на Министерството на здравеопазването, но и немалка част (около 40%) с наши собствени средства, което е гордост за болницата. Ние сме лечебно заведение със 100-процентова държавна собственост, но успяваме и със собствени приходи от клинични пътеки да купуваме апаратура и да ремонтираме голяма част от сградния фонд. В нарастващата конкуренция все повече и повече болници излизат с по-добри битови условия от нашата, но ние се стремим да поддържаме много добро ниво и в тази насока. Почти всички клиники, отделения и помощни звена бяха обновени и приведени в съответствие със съвременните изисквания. Надяваме се този процес да бъде завършен до 2011 година.

При вас е една от големите специализирани кардиологични реанимации, има ли адекватно финансиране тази дейност?
През последните 2 години здравното министерство отпуска средства за спешните легла. Имаме одобрени такива легла в болницата, за които получаваме по 500 лева на ден за тежките пациенти. Това беше глътка въздух, тъй като преди тези пари ги нямаше. Но ние, като национална болница, наистина приемаме най-тежките пациенти. Лечението им изисква страшно много средства, особено при запуснатите случаи, които не могат да се лекуват в периферните болници. Именно затова нашите структури – Клиника по интензивна кардиология и Клиниката по анестезия и реанимация, винаги са в един финансов дефицит. Болницата се стреми да компенсира с други дейности, които са печеливши, за да покриваме недостига в интензивните структури.

Кои са дейностите при вас, които са уникални за страната?
На първо място, това са детската кардиология и кардиохирургия. Ние покриваме над 95% от нуждите на България от детска кардиология и 100% от педиатричната кардиохирургия. Лекувме пациенти на възраст от няколко часа, на които се правят тежки операции, и мога да твърдя, че нашата детска кардиохирургия е на много високо европейско, даже и световно ниво.

А при възрастните?
В областта на кардиологията за възрастни сме развили силни звена за диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения, което е с традиция при нас и все още остава уникално за страната. В тази област постигаме много добри европейски резултати. Смятам, че това е един от приоритетите на болницата.

Радиофреквентната аблация прави ли се другаде в България?
Спорадично да, но не така целенасочено и от години, както е тук. Нашите специалисти са с най-добър опит и помагат на други колеги да развият тази дейност в страната, за да има, разбира се, още центрове. И другото направление, с което нашата болница е уникална, е санаториумът в Банкя, където продължава лечебният процес с рехабилитация. В Банкя имаме също големи диагностични и лечебни възможности, включително и за реакция при остро настъпили усложнения. Там работят кардиолози и специализирани рехабилитатори, които се справят отлично с тежкия следоперативен период или при сериозни случаи на застойна сърдечна недостатъчност. Целта е пациентите да се адаптират максимално към всекидневието си въпреки тежките заболявания.

По отношение на съдовата хирургия какви възможности имате?
В последните 3-4 години развихме много нови методи в тази сфера. В областта на венозната патология само тук е мястото в страната, където едновременно се прилагат двата съвременни метода - радиофреквентната аблация и лазерлечението. Има и други центрове в страната, но те развиват единия или другия метод. При нас са разгърнати всички възможности – инвазивни и конвенционални. В областта на венозната патология много тежко заболяване е дълбоката венозна тромбоза и особено нейното усложнение - белодробната тромбоемболия. За лечението на пациентите с дълбока венозна тромбоза въведохме метода на катетърна фибролиза, който дава много добри резултати и фактически е превенция на белодробния тромбоемболизъм. Въвеждането на този метод освен медицински и социално е и финансово много ефективен за държавата.

Като говорим за финансова ефективност, какво мислите за въвеждането от страна на НЗОК на т.нар. делегирани бюджети?
Напълно наясно съм с финансовото състояние на здравеопазването, но съм категорично против делегираните бюджети, тъй като се нарушава правото на пациента за достъп до специално такава болница, каквато е нашата. Не може една специализирана болница с толкова скъпа апаратура, с толкова скъп персонал, с толкова висококвалифицирани кадри да бъде практически ограничена като достъп за пациентите. Може да се намерят други икономически лостове. В момента ние не получаваме регулярно плащанията от НЗОК към нас, което ни прави нестабилни предвид нашите договорни отношения с фирми доставчици. Те пък работят с фирми от чужбина и се получава един порочен кръг. Затова се надявам идването на средствата от касата да се върне в плановия си порядък, както беше досега.

Възможно ли е един от пътищата, по който да се тръгне в здравеопазването, да е въвеждане в различна степен от легално и официално доплащане от страна на пациента за някои дейности, разбира се, в обем, който е допустим за българските социални условия?
Възможно е и според мен е задължително, защото не са достатъчни средствата, които идват по клиничните пътеки, дори и да бъдат изплатени навреме. Така ние трупаме дефицит в болниците, който трябва да бъде преодолян. Държавните болници като нашата нямат приоритета на частните болници да взимат пари от пациентите за лечението им. Нашите пациенти са над 65-70% от провинцията и само 30% са от София. Предлагаме широк достъп на всички пациенти от всички прослойки, но, лекувайки ги, трупаме дефицит. Аз като болничен директор не мога да не обръщам внимание на това.

Разчитате ли на европейските проекти?
Много се надяваме програмите за регионално развитие да се отворят към болниците. Ние например имаме проект за обновяване и разширяване на спешния медицински център. Трябва да разделим потоците на децата и възрастните. Ще обрънем лицето на болницата към бул. „Тодор Александров”. Всичко е готово на проектно равнище, само очакваме да тръгнат възможностите за европейско финансиране. Ще кандидатстваме веднага и съм уверен, че ще спечлим.

В момента болницата, въпреки всички трудности, стабилна ли е финансово?
Болницата, смея да твърдя, е изключително стабилна финансово през последните две, дори три години. Първото полугодие на 2010 г. завършихме с абсолютно изплатени просрочени задължения към наши фирми доставчици. Имаме съвсем малък обем общи задължения, което е нормално. Постигнахме около един милион положителен финансов резултат, което ни дава възможност да го инвестираме в наши проекти за подобряване на материалното състояние и на нашата конкурентност спрямо другите болници. Единствено можем да се олюлеем, така да го кажа фигуративно, от въвеждането на делегираните бюджети, тъй като ние сме болница с голяма дейност, с много голям оборот на пациенти, които искат да се лекуват в нашата болница. Но ако се лимитира дейността ни, това ще се отрази на приходите и оттам върху конкурентоспосоността ни.