Публикация

Неотложна необходимост от промяна в парадигмата за лечение на болните с COVID-19 и намаляване риска от тежки усложнения

Неотложна необходимост от промяна в парадигмата за лечение на болните с COVID-19 и намаляване риска от тежки усложнения

Въведение

 

В резултат на извършено проучване по литературни данни за симптомите, патофизиологията, патогенезата и патологоанатомичната находка за известните към момента факти по динамика на процеса при болни с Covid-19 бяха сравнени с тези намерени при друго заболяване описано в медицинската литература от началото на ХХ век. Установи се над 95% сходство или  припокриване на находките. Общото между двете заболявания е, че тяхният общ знаменател е свързан с кръвосъсирването и съпровождащите ги тежки тромбоемболични проблеми в малките съдове. Това се отчита като водещо усложнение при болнитe с Covid-19, а така също е и при сравняването му с другото тежко заболяване заършващо често с фатален край. То е описано за първи път през 1925 г от д-р Е. Мошковиц и носи това име/E. Moschcowitz) Archives of Internal Medicine в 1925 г./ Дефинира се като: „Тромботичната тромбопенична пурпура”(ТТП)П..Представлява кръвно заболяване проявяващо се с неврологична сиптоматика,което е много сходно както e  описано и при болните с Covid-19. То се придужава от генералиирани микротромбози в малките съдове често водещи до фатален край.Лечението му е с плазмафереза и преливане на прясно замразена плазма.Този лечебен подход намалява рисковете от усложнения и фатален край с 50%. Направеното сравнително проучване дава шансове  ако се приложи без загуба на време и при болните с Covid-19 да намалеят усложненията и риска от  фатален край с 50% за десетки и стотици болни  у нас .и за хиляди и десетки хиляди тежко болни по света..Кризите са проверка на системата, но и за всеки един от нас. Може да се окаже силен мотиватор и предизвикателсто за прогреса на медицината и у нас. Очаква се без загуба на време отговорните държавни институции да направят необходимото за апробирането и въвеждането на терапевтичен подход доказал животоспасяващи лечебни възможности макари и  при  друго сходно заболяване.

 

При цялото уважение към професионализма на Генерал м-р проф. В.Мутафчийски и целия екип на оперативния щаб за борба с  Covid-19 ,че успя да задържи и забави развитието на епидемията, остава загадка как да се използва интелекуалния потенциал на нацията в медицинската наука и практика в търсенето на възможности за подобряване лечението на болните с Covid-19 ? Такъв призив отправяме многократно от 18.03.2020ги в още редица публикации в медиите и във внесени от нас предложения до почти всички отговорни държавни институции. Според нас това е напълно възможно ако има постоянно действащ разширен мултидисциплинарен екип със задача да подпомага оперативния щаб в изработване на стратегията и тактиката, да провежда разширено обсъждане, да дава мнения и предложения за терапията на всеки тежко болен у нас./он лайн /.Същият следва да има  за задача да предлага и научно аргументирани иновативни решения за подобряване на терапията на болните.Не става ясно има ли такъв постоянно действащ консулативен съвет към оперативния щаб или ако няма кога ще има?  Как се използва и как участва висшият медицински потенциал на нацията в битката срещу тази зараза в името на живота? За това пледираме и призоваваме от медиите от месеци защото друг начин за сега няма. Необходимо е да се формулира и определят специалностите,които са водещи по проблема. Следва да се регламентират и условията за участие в обсъждането,като предлагаме: 20 години стаж по специалноста, а за хабилитиранин специалисти без условия. За тази му нова функция е необходимо да има постоянно действащ професионален интернет форум или по ТВ / с предаване на живо при ежеседмично обсъждане терапията от широк консилиум поне на 3-ма болни. Никой не се съмнява в титлите, диломите, които имат в оперативния щаб /ОЩ/ и по някоко медицински специалности, нито в приносите на всеки в своите специалностн. Става дума за неизползвани още възможости за оптимализиране терапията и намаляване тежките усложнения и рисковете от фатален край, преди да има  специфично лечение. Симптоматичното лечение при болните с Covid-19 не  намалява значимо рисковете от усложнения, а специфично лечение още не е създадено и никой не може да се ангажира кога ше го има. Очевидно има остра необходимост от подобряване и развитие на терапията съобразно обобшаването и анализирането на натрупвания опит. Опитът в целият свят от последните месеци е наложил необходимостта от широко ползване на плазмотерапията. Тя се прави не само с плазма  съдържащи антитела  срещу вируса, но и за стабилизиране на плазмените фактори в кръвта и намаляване риска от фатални последици от тромбоемболизъм, развитие на инсулти, инфаркти и фатален край. Военно-медицинската академия /ВМА/ е еталон за провежданве на терапията при болните с Covid-19. В публикации от специализирани клиники на ВМА не намираме къде пише, че се препоръчва провеждане на антикоагулантна терапия. Такава нееднократно предлагаме и настояваме в публикациии още от 20.03.2020г/ Здравен навигатор/и др. Провежда ли се такава  преватнтивна терапия или не се провежда? Не е известно да има протокол задължаващ антикоагулантна терапия с превантивна цел и в болниците в провицията. От официални публикации в чуждестанни медицински източници се чете ,че такава профилактика се прави рутинно и е широко застъпена при тези болни. Защо не се прави у нас и къде се прави? Защо се забавихме с въвеждане на плазматерапията? Добре е ,че беше възприета поне част от предложението ни за плазматерапия ,което  изпратихме на 23.04.2020г по личния мейл до Главния държавен медицински инспектор Доц. Ангел Кунчев. Индивидуализирането на плазматерапията следва да става при работещ оперативен консулативен медицински съвет.Той следва да определя тактиката на приложението й, при кого, как, кога да става най-добре и т.н.Плазматерапията като техника и рискове не е  иищо повече от едно стандартно кръвопреливане, това се прави поне от100 години. но в случая следва да се съобразяват мното повече фактори. Какво пречи и какво забавяше широкото  прилагане на плазматерапия? Оптимален ефект би могло да има ако се прави още при постъпването в болницата. при средно тежко и тежко болните.още при постъпването, а не в края на болни на командно дишане .При тях предвиждаме да  се прави допълнително целия предложен от нас етапен апаратурен  комплекс.Известно е ,че плазматерапията не може да реши радикално цроблема за живота на болния, но е крачка в правилната посока. Това се прави отдавна в Китай,  Европа и САЩ . Защо  България е една от последните? Още преди намиране на специфично лечение има убедителни доказателствна, че би могло да се постигне намаляване с 50% рисковете от усложнения вкл. и тези от фатален край .Необходимо е да се обсъди и приеме предложения от нас преди около месец доклад за апробиране и внедряване на научно аргументиран терапевтичен апаратурен комплекс. Същият включва задължитено предшестваща терапевтична центрофужна плазмафереза и последващо плазмапреливане с плазма от реконвалесцентни с Covid-19, както и някои други описани технически възможности при необходимост. Това е единственият за сега научно обоснован и доказан в практиката терапевтичен подход за решаване на основния животозастрашжаващ проблем с фатален край каквото е нарушеното кръвосъсирване. За да се разбере защо и какво следва да започне да се апробира и прави без отлагане при болните за да имат по-голям шанс за живот , следва да се прочете и разбере представената фактология подробно описана в настоящата статия. Възниква въпроса: Не е ли време медицината да излезе от стереотипите на парадигмата? От векове човечеството е свикнало при епидемии да очаква спасението с "ваксина " или антибиотик или друго лекарство за специфична терапия. Поради по-особената генетична характеристика на новия Корона вирус Ковид-19, би следвало да се допусне  хипотетично, че би могло и да няма ваксина или лекарство до 1-2 години или да се окаже ,че ако има да не е достатъчно ефективна. Възниква въпроса какво следва да се прави сега когато всики чакаме лекарство? Според междурародните правни норми и световната фармацевтична практика, за да се стигне до реално ползване на каквото е да е лекарство са нужни години клинични проучвания. Това означава минимум  поне 5 години. Ваксина може да се създаде,но да се разреши да се ползва, според Академик Богдан Петрунов дмн. може да минат и 10 години. /Интервю в Нова ТВ от 27.04.20г "Здравей България " / Възникват въпроси :1.Пасивно ли да чакаме специфично лечение или ваксина когато се разболяват и умират всеки ден хиляди хора ? или 2. Когато още няма лекарство или ваксина защо да не се търсят алтернативни пътища? Това предполага да не чакаме и да не се взираме само в бъдещето, а да се обърнем към неичерпаемата съкровишница на медицинската наука от последните 30-40г и повече години.Без загуба на време да започне да се прави сравнителен анализ и се търси сходство в симтопатиката, патологията, патофизиологията и патологоанатомичните находки при болните с Ковид-19 с тези описани при други болести известни на човечеството от десетилетия. Това несъмнено ще се окаже полезен ход за търсене на промяна в парадигмата и предпоставка за създаване за ново мислене и значимо по-успешен неспецифичен терапевтичен подход и предпазване от тежки усложнеиня при болинте с Ковид-19 .

 

В учедителният акт на Европейският съюз/ЕС/ е записано ,че страните в ЕС ще се ръководят от принципите на познанието. Публикувахме преди повече от 1 месец аргументирано предложение за апробиране и внедряване на антикоагулантна терапия и след това и предлаган от нас три етапен апаратурен комплекс включващ плазмафереза с плазмообмен/частично отстраняване / и последваща плазматерапия и др..Това е пътят и друга алтернатива няма за сега за намаляване рисковете от тежки усложнения при болни с Ковид-19 . Публикували сме предложението многократно в специализираните медиии и сме го одресирали до отговорните държавни институции./Здравен навигатор 20.03.20 , Доклад-предложение  До М-ра на здравеопазването Вх. № 94-1923 /24.04.2020г..Публикация Здравен навигатор/ 29.04.2020г / ,Dir.bg .на 24.04.и ел.сайт Тоест 25.04.2020г.                  

 

Сега е нужно повече от всякога да се търси и да се чува мненито на специалисти с доказано иновативно мислене, а не само на заемащите авторитетни управленски позиции. Историята на медицината и на човечеството са доказали,’ особено в условията на тежки кризи,че не винаги тези с най-високи титли и звания знаят и могат повече.особено когато става дума за борба за живот.

 

Какво е основното и водещото от известнто до сега в симптомите, патофизиологията, патогенезата и патологоанатомичната находка при болние с Ковид-19?  

 

Оказва се все повече,че СOVID-19 може да бъде нещо повече от респираторно заболяване и се присъедини към редиците на другите "големи имитатори" болести, които могат да изглеждат като почти всяко друго болестно състояние. Може да бъде стомашно-чревно заболяване, причиняващо само диария и коремна болка. Може да причини симптоми, които могат да бъдат объркани с настинка или грип. Да причини треска , хрема, загуба на вкус и мирис, мускулни болки, умора, диария, загуба на апетит, гадене и повръщане, обриви по цялото тяло и области на подуване и зачервяване само на няколко места по кожата. При по-тежко протичащо заболяване се съобщават за проблеми със сърдечния ритъм, сърдечна недостатъчност, увреждане на бъбреците, объркване, главоболие, неврологична сиптоматика, припадъци, синдром на Гилен-Баре. (СГБ)/остра, демиелинизираща полиневропатия, характеризираща се най-често със симетрична слабост в крайниците и загуба на сухожилно-надкостните рефлекси..Автоимунно заболяване, което се проявява след инфекциозно заболяване, /23 април 2020 г.Medscape/Ефективно  е лечението  единствено с плазмафереза/.  

 

При заразените с Covid-19 се оказва,че може да няма водеща симптоматитка.За това при определяне стратегията и тактиката в терапията следва да се търсят общност в патофизиологините и патологоанатомичите характеристики. Според Проф. Александър Цанков  учен по патология с български корени, завежда отдела по хистопатология и аутопсия на Института по медицинска генетика и патология на Университетската болница в Базел, Швейцария при аутопсии на над 20 починали от Covid-19 се установяват: високо кръвно налагавне  наднормено тегло, имат тежка атеросклероза. около 35% от пациентите имат диабет, хронична бъбречна недостатъчност и при повечето пробладава кръвна група А. „ Най-важното е, че всички тези рискови фактори имат общ знаменател – нарушено е функционирането на клетките, които тапицират от вътрешната страна кръвоносните съдове ендотелните клетки. При огледа малките кръвоносни съдове в белия дроб са пълни с червени кръвни телца.Тези малки съдове бяха много разширени и се виждаха малки тромбози, въпреки че пациентите бяха получавали лечение с антикоагуланти.” .Според него има някакъв много силен стимул, който кара кръвта да се съсирва и пречи на еритроцитите да текат адекватно. Пациентите с коронавирус относително дълго време са стабилни, а после изведнъж се влошават. Внезапното съсирване на кръвта,което настъпва  в много различни органи е възможното обяснение на това влошаване „ /COVID-19 уврежда кръвоносните съдове и кара кръвта да се съсирва" https://www.credoweb.bg/publication/121770/covid-19-uvrezhda-kravonosnite-sadove-i-kara-kravta-da-se-sasirva Страница 28.4.2020

 

Проучвания на български учени започнали още през 2010 г. от Института по биология и имунология на размножаването на Българската академия на науките (ИБИР-БАН), ги насочват към това, че свръхреакция на един сложен белтъчен комплекс, наречен инфламазома NLRP3, е в основата на тежките усложнения при COVID-19..Откритието е на български учени, че т.н.„инфламатоза” води до тежки феномени на кръвосъсирването в малките кръвоносни съдове, идва да обясни какво и защо се случва при болните с Covid -19. Инфламазомата е молекулен сензор в клетките, който реагира на среща с патоген и/или клетъчна увреда, в резултат на което се отделят сигнали за възпаление, и може да настъпи и особен вид клетъчна смърт-пироптоза. При това клетките се разпукват и освобождават огромно количество сигнали за възпаление и опасност, на които реагират съседни клетки от тъканите, както и клетки на имунната система.Инфламазомата е част от механизмите на вродения имунен отговор и дълги години се считаше, че присъства само в имунните клетки. Наскоро стана ясно, че такъв комплекс има и в други клетки, като тези в дихателните пътища, както и клетките, изграждащи кръвоносните съдове. Проф. д-р Сорен Хайрабедян и проф. Красимира Тодорова от ИБИР-БАН показват през 2016 г. за първи път в литературата /Nature Sci Reports 2016/ възможност тази инфламазома да  активира дори в епителни клетки, което да доведе до сигнали за възпаление и клетъчна смърт. ”Първите данни за тежка дихателна недостатъчност в резултат на т.н „цитокинова буря” и сепсис ни наведоха на мисълта, че именно този сложен молекулен комплекс може да има връзка с това, тъй като блокирането на инфламазомата в експериментални модели на сепсис спира процеса", посочват учените.При по-висок вирусен товар или при наследствено предразположение към по-силна от нормалната реакция, инфламазомата в епителните клетки на белия дроб, както и в клетките на малките съдове, може да се активира.Съвсем нови научни статии от 20-23 април 2020 г. потвърждават това при пациентите с COVID-19, показвайки тежки феномени на кръвосъсирване в малките съдове, информират учените.„Описаните по-горе феномени характерни за болните с Covid-19  се споделят от много други учени от целия свят. Лекари в детската болница на Лонг Айлънд забелязат десетина пациенти с  COVID-19 всички с еднакви симптоми: треска, обрив и други възпалителни симптоми, наподобяващи токсичен шок и Болест Kawasaki, която може да доведе до животозастрашаващо увреждане на сърцето, ако не се лекува. Мелиса Русо от NBC в Ню Йорк. Предупреждава се за „алармираща нова информация“ за COVID-19 при деца развиващи сериозни възпалителни заболявания и токсичен шок, и подозират COVID-19./ Мелиса Русо • Публикувано на 2 май 2020 г.• Актуализирано на 4 май 2020 г.

 

Вече е установено по категоричен начин наличието на основен феномен от най-висока степен рисков по важност за живота на пациента, а именно: При пациентите с COVID-19 има тежък феномен на кръвосъсирване в малките съдове както и в епителните клетки на белия дроб . Установяването на основната патофизиологична и патологоанатомична находка позволява да се формулира на този етап и водещия терапевтичен проблем при Covid-19. Актуалността и важността на описаната находка в епителните клетки на малките съдове и формулирания тежък феномен на кръвосъсирване ще останат основен по важност проблем за опазване живота на пациентите и след намиране  специфично лечение.Доказано,че 7/седем / дни преди проява на животозастрашаващата т.н.”цитокинова „буря в кръвта значимо се покачват стойностите на Т-цитотоксичните клетки. Какво означава за лекаря в практиката да знае 7 дни преварително ,че има покачване на Т-цитотоксичните лимфоцити.? Това означава,че има даден  бонус от 7 дни на разположение за да се подготнви и да недопусне безконтролното развитие на животозастрашаващото състояние т.н.„цитокинова буря”. Защо не се използват  съобщаваните от нас възможностите за специални/шпули/ фирмени филтри за почистване на кръвта от животозастрашаващите количества цитокини отделяни при масовото разпукване и смърт на клетките мишени ? Този процес може да бъде поставен в значителна степен под контрол. В случая при болни зарезени с Covid -19 имунната система на организма се насочва да унищожава не вирусния причиител, а увредените от вируса клетки в белия дроби или друг орган мишена.Този процес се среща и при трансплантирани болни и също би могъл да е под контрол.          

 

”Какво стои в основата на различието в тежестта на заболяването при COVID-19?  „Ню Рошел, Ню Йорк, 29 април 2020 г. / Изследователите съобщават за значителна и положителна връзка между количеството вирус, присъстващо в пробата на гърлен тампон, и тежестта на болестта COVID. И повишените възпалителни фактори. Доказана е отрицателна корелация между вирусното натоварване на SARS-CoV-2 и лимфоцитите, като CD4 + и CD8 + T лимфоцити, които се борят с инфекцията. Това означава ,че колкото е по-голям вирусният товар толкова по ниски са Т-лимфоцитите и по-тежък Т-клетъчиия имунен дефицит и по-слаба е имунната защита срещу вируса. Така  при предварителното изследваие на клетъчния имунитет още при постъпването в болницата лекарят ще може да знае тежестта на проблема при конкретния болен дори и да е безсимптомен. Възникват въпроси: Във водещите медицински академични структури /Медицински факултети, Институти, академии и др където има необходимата апаратура защо не се изследват тези показатели от Т-клетъчния имунитет и се подпомагат така  лекуващите лекари ?

 

Години обосноваваме  възможното приложение на плазмафереза с  плазмообмен , както и някои  други  екстракорпорални пурификационни технологии при онкоболните.Натрупваните  знания  се оказаха навременни  за да стигнем   до допускането, че биха били приложими  и при болните с Covid-19. Поставихме си за задача да търсим в медицинската литература от послевдните 30-40 и повече години данни за наличието на заболяване или синдром /съчетание от симптоми /описано в медицинската патология, което да се доближава по симптоматика, патофизиология и патологоанатомична находка при болните с Ковид-19. Един от тези синдроми е  на Гилен Баре,чието лечение  е успешно  в последните десетилетия сред въвеждане на плазмаферезата  с плазмен обмен. Процедурите по апробирането и клиничното внедряване са тромави и изискват понякога години ако не се намери достатъчно сходно заболяване,при което да има  опит и доказано се повлиява от плазмафереза с плазмаобмен . Тази идея споделих   обсъждайки  с мой колега  от години доц.д-р И.Гигов-хематолог. Той знае за мои разработки  и  регистрирани патенти за приложение на плазмаферезата с плазмаобмен при онкоболни. Посъветва ме да  търся по литературни данни   регистрирано   преди много години тежко  заболяване  с  висока смъртност т.н. болест на  Мошковиц. Описано  в медиинската литертура като  синдром на Мошковиц - болест на кръвта с неврологична симптоматика. Заболяването е описано за първи път през 1925 г. и носи името на откривателя си. Дадено е и друго име: „Тромботична тромбоцитопенична пурпура" .Това е животозастрашаващо заболяване, което се характеризира с особена комбинация от клинични находки и симптоми треска, тромбоцитопения, неврологични отклонения, лекостепенно нарушение в бъбречната функция и образуване на тромбоцитни тромби в микроваскулатурата. Финият баланс в тази система поддържа кръвта течна. Един от тези фактори се нарича фактор на фон Вилебранд - заема  ключова роля в болестта на Мошковиц.Факторът образува големи комплекси наречени - мултимери. Те се отлагат по нежния ендотелен слой, покриващ вътрешността на кръвоносните съдове. Дразненето на ендотелните клетки води до активацията им, отключваща каскада от реакции, завършващи с микротромбози. Единственият доказан терапевтичен подход за лечение и намаляване смъртността с 50% е: Плазмафереза с последваща плазматерпапия.Тъй като плазмафереза не се извършва във всяка болница, то се препоръчва терапията трябва да започне с вливане на плазма докато пациентът се придвижи до специализирано заведение. „Съвременното лечение с плазмафереза значително е намалило смъртността и остатъчните дефицити сред пациентите, като повече от половината от тях се възстановяват без трайни изменения в неврологичната и бъбречната функция. /Мошковиц - болестта на кръвта с неврологична симптоматика / д-р Александра Игнатова  11 септември 2019  Научно-публицистична здравна статия Puls.bg /https://www.puls.bg/aktualno-c-6/moshkovits-bolestta-na-krvta-s-nevrologichna-simptomatika-n-35457                                                     

 

Други публикации по темата: Тромботична тромбоцитопенична пурпура (Cleve Clin J Med. 2008 May;75(5):369-75). Crowther MA George JN.  Division of Hematology,McMaster University,Hamilton, Ontario, Canada. PubMed (Тромботичната тромбоцитопенична пурпура (ТТП) е спектър от синдроми, които се характеризират с особена комбинация от клинични находки и симптоми: треска, тромбоцитопения, неврологични отклонения, лекостепенно нарушение в бъбречната функция и образуване на тромбоцитни тромби в микроваскулатурата.При сравнение при пациентите с COVID-19 се установява същият тежък феномен на кръвосъсирване в малките съдове епителните клетки на белия дроб, както и в епителните клетки на малките съдове. На основата на направения от нас сравнителен анализ следва извода,че при двете сравнително еднакви заболявания обозначавани с различни наименования се установяват еднакви патофизиологични и патологоанатомични находки.Това дава основание да се приеме аргументирано предположение,че двете заболявания имат общ произход  и  общи механизми на клетъчно и молекулярно ниво.Резултатите от сравнителния анализ дава основание за предположението,че би било възможно да се окаже успешно провеждането  на лечението и при двете заболявания с метода на центрофужна плазмафереза и  плазмообмен  с допълнително преливане на прясно замразена плазма с антитела срещу Ковид-19. За сега те се водят различни заболявания,но не би било изненада,ако се окажат един ден едно и също с общ вирусен причинител. Принудени сме  да поставяме многократно предложенията  и въпросите си в медиите и пред отговорните държавни институции предлагания от нас апаратурен подход за плазмафереза с плазмаобмен .В тази връзка бихме искали да зададем  няколко въпроса към Н-ка на оперативния щаб за борба Ковид-19 :

 

Уважаеми Г-н Генерал м-р проф .В.Мутафчийски ,

 

1. Провежда ли се профилактично антикоагулантна терапия у нас при болните с Covid-19? Защо няма описана такава в публикациите на ВМА посветени на терапията на тези болни ? Има ли протокол за провеждане на такава профилактика на тромбоемболизма за намаляване риска от усложнения с инсулти, инфаркти с фатален край ? Такава профилактика е застъпена широко и се  прави в Европа и САЩ

 

2. Защо се бави и не се използва у нас широко плазматерапия  при тежко болните за профилактика на фаталните прояви на тромбоемболизма ,както и такава с антитела срещу Covid-19 ? Такава терапия се провежда при тежко болнитев Европа САЩ и Китай.

 

3. Защо не се въвежда в практиката предлаганият от нас етапен апаратурен подход за терапия със центрофужна плазмафереза и плазмообмен с плазма с антитела от преболедували или клинично здрави ? Методът е доказал ,че е единственото ефективно лечение  при синдрома на Гилен Баре  ,с който също се проявава  Covid-19 и се намалява с  над 50%  смъртността при сродното  заболяване описано през 1925г  „Синдром на Мошковиц”. При сравнително проучване  установихме  за първи път в света ,че при двете патологии има значимо  сходство в болестните процеси около 95%. За това правим обоновано  допускане, че вероятно става дума за много сходна патология. Методът на терапевична плазмафереза с плазмазаместване се прави у нас повече от 50 години при болни с други диагнози.

 

3.1. Колко време с ще е нужно да се въведе у нас за първи път в света тази иновативна терапия при при средно тежко и тежко болните, които не са на командно дишане?

 

3.2. Защо проблемите за лечението на болнитес Covid--19 се налага да се обсъждат по медиите ?

 

4. Има ли функционираща структура на «Консултативен мултидициплинарен съвет към оперативния щаб в състав от  хабилитирани специалисти в съответните специалности ?  Защо в Консултативния съвет не се знае да се  канят да участват: Клинични хематолози, клинични имунолози/с иновативон мислене,с приноси и патенти/ клинични токсиколози, специалисти в областта на клетъчната и молекулярна медицина, патобиохимия, специалисти по нефрология с опит в пурификационните технологии , съдовата патология ,интензивната  терапия и др,които имат пряко отношение към тази патология?  

      

5. Защо където има необходимата апаратура,няма протокол с изискване да се изследва нивото и съотношението на клетките в Т-клетъчння имунитет още при постъпването на е болните с вирусно заболяване.? Има публикации доказващи корелацията, че изследването би дало безценен отговор на лекуващия лекар какво е вирусното натоварване на пациента, респ.колко тежко би се развила  вирусната инфекция ?

 

6. Защо във водещите медицински академични структури /Факултети,университети и ВМА и др. медицински структури където има необходимата апаратура за изследванае на клетъчния имунитет, защо няма протокол задължаващ да се изследва нивото на Т- цитотоксичните лимфоцити? Доказано е ,че тяхното ниво се повишават значимо към 7-я ден и изпреварва животозастрашаващата„цитокинова буря" ,а лекарят ще има време да се подготви, да  проведе адакватни мероприятия срещу нея.Така леталеният край ще стане изключение.

 

7. Защо не се използват предлаганите от нас медицински технологии със специални фирмени филтри/за селективна хемабсорбция/ за отстраняване от кръвта на несъвместими с живота количества цитокини? Те се получават при масово разпукване и масовата смърт на клетките в органа в мишена .

 

Уважаеми Г-н Премиер на Репулика България,

Уважаеми Г-н Борисов,

 

Вероятно знаете,че преди около 8 години, Премиерът на Израел Г-н Бенямин Нетяняху по негова инициатиа се проведе мащабна реформа в законодателството.за да могат първо политиците да дадат нужните правомощия и  мотивация на учените в Израел,а после учените идват наред да кажат думата си. Така за кратък период Израел  стане  една от водещите в света страни в иновациите.За по-малко от 8 години Израел сега е не само една от водещите страни в иновациите, но чрез тях се повиши и стандарта на живот .и  стана и една от водещите  страни  в света по стандарт на живот.С години  търсим начин как може у нас да станат такива реформи в нормативната база по примера както в Израел и другите водещи иновативни страни в света./САЩ, Германия и др./. Бих искал да вярвам,че  Вие също бихте  подкрепили такива реформи ? Нали не се учудвате на факта ,че сега именно  Израел е първата в света държава, която вече е в процедура да патентова лечение и на болните с коварния вирус  COVID-19 ?


Уважаеми Г-н Премиер,

 

От  многобройните учени по света изучаващи изключителните имуномодулиращите и др.свойства на ЛФ/молекула изолирана от майчината коластра/, двама от тях със световно признат приоритет са българи.Няма как да се знае за тях , защото такива учени по правило са неудобни. У нас още няма законодателство, както е във водещите  в страни в света в иновациите, което да протектира развитието на учени носещи нестандартно мислене доказуемо с регистриран и признат нееднократно световен приоритет с патенти за изобретения. Екип от български учени още през 80-те години откриват за първи път в света ,че има рецептори за ЛФ върху неутрофилните левкоцити и тромбоцити. Същият колектив открива и ролята на тези рецептори за ЛФ върху фагоцитозата /първото стъпало на имунната защита при неутрофилните левкоцити и върху тромбоцитната агрегация. Единият от тях бях аз. Макар и след преживени няколко политически  уволнения след 1990г, устоявайки  професионални принципи и гражданска съвет, по време и години след аварията в Чернобил, отправяме апел: Нека  си подадем ръце, да обединим талант и сили в името на живота в тази битка с коварния враг- Covid-19 . Болестта не може  да има политически цвят и в тази  обща кауза  е нужно  да има цялокупно обединение в обществото .   

        

П.С. На 12.05.2020г в сутрешния блок на БНТ1 проф. Камен Плочев  заяви,че „Методът на плазмафереза вече е приложен върху четирима пациенти”. С невярното или неточно изявление , възможно плод на случайна грешка излиза,че във ВМА все едно вече е въведена и се прави терапия с плазмафереза при болни с  Covid -19 за първи път в света?  Това е грешка и не отговаря на истината. На 24.04.2020г след сутрешния брифинг главният държавен медицински инспектор доц.Ангел Кунчев обяви ,че във ВМА се започва да се прилага за първи път у нас „плазматерапия”при двама болни с Covid-19, но това е съвсем друг подход. От ВМА  не е публикувано  никъде и няма публикация да се прилага при болни заразени с Covid -19 метода на плазмафереза с отстраняване част от плазмата и  плазмообмен .На 09.05.2020Г по  темата дадохме обширно интервю в ПИК.БГ .Близо месец пред държавните институции и пред медиите обосноваваме  и  предлагаме  въвеждането  без отлагане, след апробиране и внедряване на плазмаферезата с плазмообмен като нов лечебен подход за първи път в света . Съгласно международните патентни правни норми ,по които България е страна и е ратифицирала, намирането на  всяко ново приложение на известен метод или средство е "изобретателска стъпка" и е обект на патентна защита и закрила. Очакваме проф.К.Плочев да се уточни като  опровергае твърдението си вероятно техническа грешка или да  го докаже.    

С Уважение: Доц.Д-р В.Манев /Клиничен имунолог/ www.immuno-bg.org /папка Новини и «Актуални статии и публикации/

 

 12.05.2020 г.

 София

 

Коментари