Публикация

ГМО и витамините

Недостатъчното снабдяване с витамини може да доведе до дефицит и здравословни проблеми.

Съществуват различни методи за производство на витамини: химичен синтез, биотехнологични методи, с помощта на микроорганизми, извличане от растения или растителни материали.

Някои методи на производство използват генетично модифицирани микроорганизми (витамин B12, витамин В2, витамин С, бета-каротин и т.н.).
     
Когато ядете нещо, което съдържа царевица като съставка, има голяма вероятност да вкарвате в организма си ГМО. Дори и пресните домати, ако не са сертифицирани като  органични, може да са генетично променени. Докато знаете този факт, сте в позицията да направите избор – дали да ги консумирате, или не.

Какво обаче да кажем за витамините и добавките, които приемате всеки ден? Може би си мислите, че таблетката, която пиете всяка сутрин, за да поддържате здравето си, е чиста като естествения си първоизточник.

Това може да е така, но е възможно също да са използвани и неактивни съставки (като ГМО соя), които да са „лепилото” за останалите вещества.

Все пак много от фармацевтичните производители не се занимават с „миниатюрните” нива на модифицирани организми, които могат да присъстват в състава на препаратите, но не се считат за активни съставки.

Генетично модифицираните микроорганизми все по-често се използват за производството на витамини, ензими, аромати и други хранителни добавки. Тези продукти представляват предизвикателство за производителите, които не искат да използват генетично модифицирани съставки.

Модифицираните микроорганизми заместват химическите и синтетичните методи за производство на витамини и други хранителни добавки. Поддръжниците на ГМО твърдят, че те са лесни за култивиране, не изискват агресивни химикали, не вредят на околната среда, както и използват по-малко енергия. Дали това обаче е вярно?

За да се получи една хранителна добавка като витамин, генните инженери идентифицират микроорганизъм, който може да произвежда активното вещество, като например бактерия или гъба (плесен), и го променят в лабораторни условия.

Модифицираният организъм се поставя във ферментатори, които се използват за създаване на условия, при които микроорганизмите могат да се развият и да произведат желания продукт в големи количества.

Когато растежът и производството приключи, витаминът се изолира и пречиства. Поддръжниците на този метод са убедени, че няма следи от микроорганизми в крайния продукт, както и от модифицирана ДНК.

ГМО се използват за изработването на витамин B2, витамин С, лимонена киселина, както и ензими, използвани в сирена, хляб и сладкиши, алкохолни напитки и сокове.

Витамин Е и В са най-често срещаните витамини, които попадат в рисковата група за наличие на ГМО, тъй като Е се извлича от соя, а C от царевица.

Трябва обаче да се замислим дали тези малки количества, които присъстват във витамините, са наистина безопасни, както твърдят някои производители. Многобройни научни изследвания са разглеждали проблема за ГМО и връзката му с редица здравословни проблеми при хората.

Някои експерти сравняват генното инженерство с извършването на сърдечна операция с лопата. Учените все още не разбират напълно живите системи, за да променят ДНК, без да се създават мутации, които биха могли да бъдат вредни за околната среда и здравето на хората.

Алергии, рак, токсичност, резистентност към антибиотици са сред проблемите, свързвани с ГМО. Все още не е абсолютно доказано, че тези организми са напълно безопасни.

Страхът от ГМО обаче не трябва да ви спира да приемате витамини, защото дефицитът на тези полезни вещества може да има сериозни последици за здравето.

Когато избирате витамини, се уверете, че са произведени от естествени съставки, не съдържат изкуствени оцветители, консерванти, ароматизатори. 

Коментари