Публикация

Психогенна стерилност при двойки

Психогенна стерилност при двойки

 

   За пореден път лекарят те уверява,че всичко е наред с тялото ти и ти си напълно здрава да заченеш и износиш здраво дете. Но уви! Поредният тест показва една чертичка, а ти затъваш все по-дълбоко в своя страх и безпокойство. Не намираш логични причини с които да си обясниш случващото се и започваш да гледаш на идеята да имаш дете, като на нещо непостижимо. Човек е склонен да вярва, че зачеването на дете и бременността се водят по свои природни закономерности, които са чисто биологични  и е невъзможно вътрешното напрежение, страхове и тревоги да ги наруши.

  В наши дни все по-открито битува твърдението за т.нар. психогенно (психологическо) безплодие или психогенна стерилност при някои двойки. Често тези фактори  биват неглижирани и оставяни на „втори план” , което ни кара да вярваме повече в конвенционалната медицина и да се вслушваме основно в потребностите на тялото си, като пренебрегваме душевните и емоционални такива.Психогенната стерилност се отнася до двойки, при които не може да бъде доказана патология, дисфункция или увреда в организма на който и да е от двамата партньори. Трудно е да се оцени точно броя на случаи с психогенна стерилност, но вярвам, че е безопасно да се каже, че техният брой нараства - както и други психосоматични разстройства - в тази ера на крайно напрежение.

    Желанието за дете обикновено е двустранно. Наред с положителните асоциации за бременност, раждане и родителство почти винаги се прокрадва известна тревога за промените, които те включват, много от които са непредвидими. Това безпокойство обхваща несигурността относно ролите на двамата партньори (по време на бременността, раждането, грижите), както и качеството на връзката в двойката, след появата на нов член в семейството.

   Всички тези предпоставки ни карат да се замислим какви всъщност са причините за психогенното безплодие? Ако трябва да съм точна в отговора си, на практика е невъзможно да изброим всички , тъй като темата за психологическия стерилитет се отнася до уникалната личност на всеки един човек т.е. това, което протича в главите ни, до голяма степен има отражение върху нашата физиология и жизнени функции. И ако все пак се опитаме да квалифицираме основните причини, осланяйки се на научни изследвания и твърдения от практиката, те биха били следните:

Защитни механизми – Тези стратегии на поведение са познати от Психоанализата и тяхната роля в психичния ни живот е да предпазят личнотта (Егото) от конфликти, фрустрация и стрес. Всеки от нас проявява защитни модели на поведение в една или друга степен, когато ситуацията в живота ни е възприета като заплаха за собствената ни уязвимост. Една от особеностите на психиката ни е, че има свойството да изтласква в несъзнаваното негативни и травмиращи събития от миналото и те привидно да бъдат забравени. Но при контакт с фрустрираща (травмираща) ситуация от настоящето, травмата отново да изплува на повърхността под формата на защитно поведение. Ето защо е възможно психиката ни да възприема акта на забременяване като заплаха и за това несъзнателно да бива отхвърлен. В такива случаи е препоръчителна дълбинна психологическа работа със специалист , който да съдейства за осъзнаването и преработването на травмата. По този начин ще се разкъса асоциативната връзка между настоящата ситуация и миналия травматичен опит.
Омагьосаният кръг на мислите – Вероятно тези, които неколкократно са се сблъсквали с неуспешните опити за зачеване са се замисляли над ситуация и са си казвали следните неща „ Ще остана без деца”, „Все на мен се случва”, „Аз съм негодна да бъда майка” и т.н. Тези мисли изникват в ума ни сякаш автоматично, като след себе си водят вълна от емоции – тъга,гняв,страх и т.н, които пък от своя страна ни карат да реагираме по определен начин на заобикалящата ни действителност. Мислите, които ни минават през главата могат да се разделят в няколко групи, ето основните : (1)Черно-бяло мислене –възприемаме всяка наша грешка като провал и започваме да мислим на принципа ВСИЧКО или НИЩО. По този начин развиваме своя перфекционизъм и абсолютизиране на ситуациите -„Винаги се провалям” (2) Катастрофизиране – характерно е за по-тревожните личности, като се изразява в обричане на провал на всичко, с което се захванем или ни предстои.Хората, които са склонни да катастрофизират,акцентират върху най-лошия сценарий в ситуацията и са твърдо убедени в негативния развой на събитията. „ Ще се изложа” , „Ще се проваля” (3) Етикетиране - Оценяваме по грешките, които допускаме или недостатъците, които имаме. Вместо да опишем грешката, ние слагаме негативен етикет на себе си или на другите. „Ако не успея да забременея и този месец, аз съм неудачница”.(4) Персонализиране – Приемаме всичко лично и си създаваме повишена отговорност спрямо всичко и всички около нас. „Аз съм виновна, че не се получава”. 
  Това са само част от т.нар. когнитивни изкривявания – негативни мисли, поддържащи негативните ни емоции. Дали според вас това би повлияло на виталността и здравето на нашия организъм ? Разбира се, че посредством негативните емоции и реакции в живота си, ние вредим на тялото си и процесите, които биха спомогнали да заченем. Добрата новина е, че при подобни мисли и емоционални състояния, ефективна би била когнитивно – поведенческата психотерапия, тъй като в основата и стои взаимовръзката между мисъл,емоция и поведение. 

Стрес – това е дума, с които ежедневно обясняваме почти всяко явление и все пак това е една от думите , която най-малко разбираме. Понятието „стрес” е изследвано от Ханс Селие, който в лабораторните си опити с животни, наблюдава и описва реакцията им при различни увреждащи фактори като бактерии, токсини, горещина, студ и установява, че при каквото и да било въздействие в тази реакция се въвлича хипоталамо – хипофизо – надбъбречната система, която отделя хормоните адреналин и кортизол. Промените , които настъпват в организма, вследствие на посочените агенти го мобилизират за отбрана срещу силното дразнение. Селие нарича това явление „ общ адаптационен синдром” . 
   Биологично, тъй като хипоталамусът регулира отговорът на стреса, както и на половите хормони, лесно може да се проследи връзката между тях. Изследвания показват, че мозъкът произвежда специални молекули, наречени невропептиди, като отговор на емоциите тези пептиди могат да взаимодействат с всяка клетка на тялото, включително тези на имунната система. В този смисъл, съзнанието и тялото не само са свързани, но и неразделни, така че не е изненадващо, че стресът може да има негативно влияние върху плодовитостта.

  Стресът може да намали и броят на сперматозоидите, както и да понижи либидото, което от своя страна да предизвика еректилна дисфункция. 

За съжаление стресът и безплодието са в патологична връзка, което вкарва много двойки в порочен кръг, като започват да робуват на вярването, че стресът на който са подложени по подразбиране ги прави безплодни. Тогава се получава ефект на „психологическо безплодие”.  

Магически лек срещу стреса няма. Има обаче начини да се научим да приемаме себе си и Света по начин, който да не нарушава нашата хармония и душевно равновесие. Всъщност реалността е такава, каквато е, а ние самите избираме с какво съдържание да я изпълним. Въпросът е колко силна е мотивацията и волята да работим над себе си, защото това ще бъде най-трудната битка в живота ни. 

   Разбира се темата за безплодието носи след себе си негативни отражения, както върху личността, така и върху отношенията в двойката. Скъпите ин витро процедури, фиксирането в идеята за дете и усещането за неосъщественост карат много двойки да влошат отношенията си и да пренесат собствените си притеснения и страхове в семейството. 

  Очакването за овулация, разочарованието, когато менструацията дойде, консултациите с лекаря, който установява, че няма причина да няма зачеване още повече обостря нервите, кара пациентките да са нервни, напрегнати и да изпълват с допълнително напрежение ситуацията. Тези фактори отново имат непосредствен контакт до емоциите, чувствата и преживяванията – елементите на психичния свят. 

 Ефективната практика е пълната грижа за Вас, в лицето на Вашият лекар в екип с Психолог. Именно когато подготвени специалисти се грижат за Вас и благополучието Ви, крайният резултат би бил успешен!

 
Автор: Нина Петкова

Коментари