Интервю с д-р Димитър Ленков, главен секретар на Българския лекарски съюз.

Колко болници има към момента в страната?
В момента болниците в България са към 400. От тях 340 са държавни, общински болници, а останалите са частни.

Какви пари има за тях на книга и колко получат реално?
Ще ви дам само един красноречив пример, който сам по себе описва добре плачевното състояние на здравеопазването у нас. В България (по данни на Световната здравна организация за 2007 година) се отделят 283 долара на глава от населението годишно за лечение. За сравнение, в Гърция тази сума е 2700 долара, в Чехия, Полша и Унгария се отделят дори три пъти повече.

Колко лекари са ангажирани в болничната помощ?
Активно работещите лекари в България са около 18 хиляди. 4800 са общопрактикуващите лекари, около 4000 са тези, които работят в доболничната помощ, а останалите са в болниците.  

Кои са основните проблеми на болничните заведения?
Проблемите не само в болниците, но и изобщо в цялото българско здравеопазване, започват от финансирането. За да започнат да се разрешават, първото и най-важно нещо е здравеопазването действително да стане приоритет, но не на думи, както е било винаги досега, а на практика. Това означава то да бъде подсигурено със съответните средства. В момента средствата, които се отделят за здравеопазване са под критичния минимум и вие виждате какво се случва. Умират хора.

Да тръгнем от проблемите в доболничната помощ. Един общопрактикуващ лекар, при който вие ще отидете, защото имате някакъв проблем, но в момента той не може да диагностицира или да ви помогне по някакъв начин. Причината – той работи със спуснатите от съответната институция регулативни стандарти. Докторът е изчерпал своя лимит за направления, вследствие на което не може да ви изследва и ви поставя грешна диагноза. Пак така стои положението и с лимитите на направленията за специалист. Тук имате два избора – или ще чакате или трябва да си платите допълнително, за да отидете на частно при този специалист.

В болничната помощ проблемите са свързани най-вече с делигираните бюджети. Какво значи делигиран бюджет на едно търговско дружество? Та лечебните заведения са регистрирани по търговския закон, т.е те имат интерес да приемат колкото се може повече пациенти. В един момент сега на преден план министерството и другите ръководни органи на страната започнаха да размятат флага „свръх хоспитализация”. Ами, че нормално е болниците да са заинтересовани да приемат повече пациенти, за да могат да получат повече пари. В същото време от касата казват – ние няма да ви платим тези пари, които вие сте си ги изработили. Ще ви ги платим, ама някога, не се знае кога.

Във връзка с делигираните бюджети, при които на болниците се казва вие ще приемате пациенти само в рамките на тези пари, ние отправихме запитване към Министерството на здравеопазването. Нека да се изработи наредба, подписана от министъра на здравеопазването какво например да се прави с пациента, който идва на 20-и и за когото вече няма пари.

Министерството до този момент не е издало такава наредба. Вие отивате на 20-и и ви казват - ние ще ви запишем в една листа на чакащите. Защо? Какви критерии съдържа тази листа. Това искахме министерството да ни каже, защото в момента контрата остава в лекарите. Ние трябва субективно да преценим. Аз трябва да преценя при вас, вие за листата на чакащите ли сте или не. Как да преценя? Няма обективни критерии.

Има ли позиция БЛС колко на брой трябва да останат болниците у нас?

Това нещо трябва да се реши след широка обществена дискусия. Нужно е да се разгледа населено място по населено място и район по район, защото една е ситуацията в трудно достъпните райони. Там, ако се премахне една общинска болница и остане да речем само високоспециализираната общинска, как ще стигнат пациентите до областна болница или как спешният случай  ще бъде транспортиран от Мадан или Рудозем до Смолян, например, особено през зимата. Ето тези проблеми трябва да се вземат предвид и да се подходи конструктивно. Но за тази цел е необходимо да се подсигурят финансови средства. Реформата без финансови средства няма как да стане.

Да, болниците за активно лечение са много, трябва да има и болници за долекуване. Т.е пациент, който е с инфаркт, с инсулт да се лекува в болницата за активно лечение 7-10-15 дни, след което да отива в болниците за долекуване, където започва рехабилитация, процедури, раздвижване... Но тези пътеки за долекуване трябва да бъдат оформени и  трябва да бъдат подсигурени със съответния финансов ресурс.

Отделно, в населените места, където ще се закриват или преструктурират болници, там трябва да бъдат разкрити спешни центрове, подсигурени с апаратура. С реанимационна апаратура, с логистика. Ако става въпрос за един планински район, там трябва да има линейка 4х4, за да може през зимата да се стига до трудно достъпните места. Как ще стане това, ако линейката е обикновена. Тя не може да стигне догоре. Кадрите също са много важни. Какви кадри ще бъдат необходими за тези спешни центрове до този момент не е било обсъждано. Там задължително трябва да има един анестезиолог, защото може да става въпрос за спешно състояние, което налага реанимация.