Два-тримесечното отлагане на профилактичните прегледи по време на епидемията по принцип не е довело до голям проблем, но с тяхното възстановяване като дейности в пълен обем в доболничната помощ определено се закъсня.
Макар че никога не бяха спирани всякакви други прегледи, с изключение на фибрилни състояния да се осъществяват в лечебните заведения, в това число и диспансеризацията, хората бяха посъветвани да си седят вкъщи. Това драстично намали и този вид прегледи в нашите кабинети.

Това коментира заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов пред БНТ.

„Говорим за хронични незаразни заболявания: захарен диабет, артериална хипертония, които изискват определена периодика за наблюдение на състоянието на пациентите.

Смисълът на профилактичните прегледи

е да няма усложнения на тези заболявания“, уточни д-р Брънзалов.

В негативен аспект се повлияха едни социално значими заболявания като мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда, които са свързани с придружаващи заболявания като артериална хипертония, захарен диабет, тъй като пациентите по време на тези 2,5 месеца се уплашиха, спряха да посещават личните си лекари, спряха да следят заболяванията, също така и недостатъчно контролираха тези заболявания и медикаментозно, което доведе до един бум на миокардни инфаркти специално в Русе, каза и д-р Росица Кръстева, началник отделение по неврология от Русе.

„Нещата постепенно тръгват да се нормализират. Даже бих казал, че влязохме в една голяма нормалност. Вече в болничната помощ обемът дейност се извършват в пълния им размер. Но трябва да е умно, трябва да е внимателно. И обществото също да се съобразява, че нещо стана с нас и трябва да сме по-дисциплинирани. В големия си процент обществото се съобразява, но за съжаление малкият процент прави така, че да страда и големият процент“, каза д-р Брънзалов.

Той допълни, че е желателно

за всякакъв вид преглед в болничната и доболничната помощ да има предварително записан час

за да няма струпване пред кабинетите.

„Нека да използваме все пак и хубавите неща, които могат да се случат от тази карантина, на която бяхме подложени, за да въведем малко ред и чакалните по поликлиниките да не се превръщат в място за социални контакти, а да се спазва определена дистанция, часове, за да няма струпване. В крайна сметка да се пазим взаимно“, каза още д-р Брънзалов.