Публикация

Проф. М. Фичева: Истинската диагноза се поставя след много изследвания

Проф. Мария Фичева, праправнучка на Кольо Фичето и виден специалист по УНГ, в интервю за Хелт медия.


Проф. Мария Фичева допреди година беше една от най-търсените специалисти, когато става дума за уши, нос, гърло. Оперирала е хиляди пациенти, на едни е върнала слуха, на други е спасила гласовете, на трети – живота. Макар че и до днес общува с бившите си пациенти, миналата година проф. Фичева каза „край” на работата след 43 години отдаденост. Поради изключителната й резервираност към немедицински изяви малцина знаят, че професорката е праправнучка на патрона на българските строители Кольо Фичето. Баща й пък е бил модел за паметника на Фичето в Дряново заради физическата прилика с именития си предшественик.


Проф. Фичева, защо станахте лекар, а не архитект например при вашето потекло?

Това са много далечни времена – 1953 година. Желанието на родителите ми беше да следвам архитектура, но след първия урок по перспектива бях убедена, че не ставам за тази професия. В един момент някой около мен коментираше, че е много интересно да се подписваш с д-р пред името. Реших, че искам да уча медицина. При голяма конкуренция се явих на изпитите. Когато отидох да видя резултатите, започнах да гледам списъка от средата надолу. Изпаднах в ужас, че ме няма, после осъзнах, че съм се класирала втора. Работих за много кратко в Бобошево, после в Своге, където бях заместник главен лекар. Хирургията ми беше интересна, защото тогава идваха много случаи с различна патология. Случайно разбрах от приятелка, че в София, в ИСУЛ, има конкурс за клинична ординатура. Въпреки усмивките на пътниците всеки ден във влака за и от Своге четях за конкурса и успях. В ИСУЛ минах през всички стъпала до професурата. До 2002 година бях ръководител на втора клиника „Уши, нос, гърло” в същата болница.

През цялото време сте и оперирали – много ли са УНГ болестите у нас?
Всеки ден от понеделник до петък оперирах. Заболяванията на тези органи са изключително чести в детската възраст, а след това се появяват острите и хронични гнойни заболявания на средното ухо. За 43-годишния ми трудов стаж тези заболявания претърпяха еволюция, особено след появата на антибиотиците. Те намалиха усложненията и срока на боледуването при остро възпаление на ухото. Но когато антибиотиците се приемат безразборно и нецелесъобразно, настъпват други процеси, образува се съединителна тъкан и се стига до трайно намаление на слуха. Мога да се похваля, че съм първата, която през 1976 година изпрати пациентка на 13 години с отогенен мозъчен абсцес на скенер. Тогава за първи път използвахме скенера за диагностика, което беше много важно за изясняване на конкретния случай.

Започнахме масова кампания за ранно опериране на хроничните гнойни отити. Благодарение на това в страната имахме голям напредък и броят на вътрешночерепните усложнения намаля. По време на моята професионална практика имахме сериозни резултати и в лекуването на намалението на слуха. С въвеждането на операционния микроскоп и на инструменти за микрохирургия, на прецизни методи за изследване на слуха, се стигна до много добри резултати в подобряването на слуха на пациентите. За съжаление само 20 процента от пациентите с проблеми в слуха подлежат на операция. Но има голям прогрес и в прецизността на слуховите апарати. Смята се, че първият слухов апарат е измислен от Бетовен. За да „чува” тоновете от пианото, той взел дървена летвичка, която слагал в устата си, а  другия й край опирал до пианото. Така усещал вибрациите и разбирал музиката.

Днес има ли шансове да се излекува вродената глухота?
Има, особено след разработването на кохлео импланти. Те се прилагат с много голям успех и при съвсем малки деца. Има още един много важен метод в моята специалност – микроларингохирургията. Става дума за гласните връзки и за възможността да се стигне до тях, по най-точния начин да бъдат огледани и оперирани.

Чувала съм, че така се спасяват гласовете на мнозина певци.
Така е, но специално певческите възли са най-често резултат на неправилно поставяне на гласа. И най-добрата операция не върши работа, ако човек не коригира начина на използване на гласа си.

Казвате, че имаме много постижения във вашата специалност, а как оценявате сегашните проблеми в здравеопазването, липсата на финансиране?
Чета, че се намаляват парите за спешна помощ. Но когато дойде един болен, трудно можете на момента да определите дали е спешен случай или не. В съвременната медицина има припокриване на симптоми, има много възрастно население с по няколко заболявания. Диагнозата не може да се постави веднага. Смятам, че съвременната медицина е изключително скъпа, а истинската диагноза се поставя в резултат на много изследвания.

Какво е характерно за поколенията на Фичевия род?
Фичевият род е вече повече от 200 души. Весели и работливи хора. Близките ми роднини са все хора, успели в кариерата. Преди няколко години благодарение на музея в Дряново се събрахме доста роднини. Всеки питаше – ти от кой род си, от кой клон на фамилното дърво. Но за съжаление стигаме само дотам, защото не сме живели заедно. Аз имам близки връзки с проф. Михаил Неделчев. Неговият и моят дядо са братя и са внуци на Никола Фичев. Хубаво би било, ако и тази година, когато ще има тържества по повод 210-годишнината на Фичето, отново ни поканят в Дряново.

Обичате да пътувате, накъде е следващият ви маршрут?
Записах се за екскурзия в Южна Испания за хора над 55 години. Този тип туризъм се дотира от ЕС. След като свърши активният сезон, се отварят вратите за възрастни хора. Миналата година бях в Пападокия и съм много впечатлена. Бях в Тунис и минах през великата пустиня Сахара. Видях дори мираж. На отиване пътувахме в пясък, на връщане - по път насред пясъците, който нямаше нито една дупка.

Харесвате ли днешните творения на българската архитектура?
По време на една от специализациите ми в Германия разгледах изложба на един от най-известните им архитекти - Шинклер, който е работил по времето, когато е строил и Фичето. Беше ми интересно да направя сравнение. Германия е голяма страна и нейният архитект е направил огромни, мащабни проекти. Моят прадядо е работил в поробена България, но от строежите му лъха топлина. За днешните строежи бих казала, че не излъчват нищо, не предразполагат човек да ги обитава с радост.

Внучката ви обиколила ли е всички обекти на Фичето?
Да, тя има усещането за принадлежност към рода на важен човек в историята на България. Макар че е тръгнала по пътя на сина ми, който е юрист, се интересува от строежите и от историята.

Каква е вашата рецепта за жизненост и позитивно отношение към живота?
Всичко е заложено генетично. Ако депресията ти е заложена, не можеш да избягаш от нея.

Били ли сте в депресия?
Беше в гимназията, когато някой дойде в клас и съобщи, че Мария Фичева е чута да казва: „Сега вие живеете, а ние работим, но ще дойде време и ще стане обратното”.
Предложиха да ме изключат от комсомола за тези несъществуващи мои думи и всички дружно гласуваха. Беше ужас за мен и семейството ми – никога не бях изричала подобни думи, но най ме заболя от масовото гласуване.

Днешното общество повече ли ви допада?
Преди действаше уравниловка. Всеки знаеше, че не може да излезе от кръга работа - заплата. Сега този, който може да постигне нещо със собствени сили, особено в моята специалност, има възможност да започне да работи частно и да провери дали е способен да успее.

Защо не работите вече?
Има много работа, но аз реших, че това време ми е дадено от Бога и аз трябва да го използвам да пътувам. Много обичам да преглеждам света и информацията чрез компютъра, играя и на игри, които тренират паметта.

Коментари