Публикация

Булимия нервоза и как тя влияе на психиката и здравето ни

Булимия нервоза и как тя влияе на психиката и здравето ни

Какво характеризира Булимия нервоза

 

Терминът "Булимия" /βουλῑμία/ е с древногръцки произход и означава „свиреп глад“. Заболяването датира от 1895г., а негов откривател е френският психиатър д-р Пиер Бриг. Болестта е приета от Американската психиатрична асоциация (APA) и е налична като диагноза в Диагностичното и статистическо ръководство за психичните разстройства (DSM-5). В Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (МКБ) диагнозата е с код: МКБ F50.2

 

Булимия нервоза спада към групата на невротичните психични и хранителни разстройства, характеризиращи се с повтарящи се епизоди на преяждане (консумация на необичайно големи количества храна за кратък период от време) и последващи неестествени ритуали за прочистване (самопредизвикано повръщане), придружени от периоди на гладуване, прекомерни физически упражнения и/или злоупотреба със слабителни средства, диуретици и пречистване на дебелото черво (клизма), вредящи на физиологичното и психичното здраве на човека.

 

Какво причинява Булимия нервоза

 

Конкретната причина за хранителното разстройството не е известна към момента в науката. На базата на дългогодишни проучвания и изследвания, се стига до извода, че то е комбинация от психологични, биологични и социални фактори, допълнени от личностните черти, емоциите, мисловните модели на индивида и факторите на околната среда, които са от значение за болестта. Тя има тенденции да се развива в семейства, като засяга родители и деца, което предполага, че предразположеността към разстройството не изключва наследствен фактор.

 

Първите генетични изследвания, проведени от частни организации по темата датират от средата на 90-те години в Европа. Темата е изследвана и от американските учени от Университета в Северна Каролина, САЩ. Изследователите са провели експерименти сред близнаци и осиновени с цел анализ на генетичната наследственост и влиянието на факторът семейна среда, за да се установи каква е тежестта на тези компоненти за проявата на хранителното разстройство.

 

Според данните от проведените генетични изследвания на Stephanie Zerwas, Cynthia Bulik - Genetics and Epigenetics of Eating Disorders, (2011) се установява, че при хората, представители на бялата раса, значителна роля има наследствеността за проявата на синдрома.

 

От изследване на Klump (2009), проведено в САЩ е видно, че до 50%  вероятността за развитие на хранителното разстройство се дължи на генетично предразположение след пубертета. Преди него гените носят незначителен до нулев риск. Наследствеността носи информация, която е от значение за боледуващите, но тя няма тежест на присъда над тях, защото човек би могъл да положи усилия и грижа за себе си, въпреки генетичното предразположение към болестта.

 

Заболяването има тенденции да се развива в периодите между 15-30 годишна възраст. Засяга предимно представителите на женския пол, но не изключва мъжкия пол. И при двата пола е характерно поведението на криене и тайно, бързо, и обилно хранене, последвано от чувство за вина, срам и отвращение от поведението си. Следва период на компенсаторно поведение (прочистване), изразено в самопредизвикано повръщане, гладуване, интензивни физически натоварвания и други характерни за болестта ритуали от които настъпват физиологични и психологични  промени.

 

Промени на физиологично ниво

 

Стоматологични промени

 

Промените в устната кухина могат да бъдат първите прояви на Булимия нервоза. Проявите се дължат на хранителен дефицит на калций (Ca), желязо (Fe) и витамини от групата (B) и (D). Недостигът на калций води до деминерализация на зъбите, а недостигът на витамини от групата (B) до промени на лигавицата на устната кухина и венците. Ако пациентът с Булимия консумира храни с достатъчно калций, но с недостигът на витамин (D) калцият не се усвоява добре от организма. Недостатъчното желязо може да подпомогне развитието на язви в устната кухина. Недостатъчното количество на витамин B3 (Ниацин) допринася за лошия дъх и развитие на ракови заболявания. При неправилно хранене се нарушава трофиката на меките тъкани и венците, което води до лесното им кървене. Венците се зачервяват, подуват, развива се възпаление на гингивата. Поради дехидратация на организма устните са зачервени, напукани и сухи. Подуват се слюнчестите жлези. Всички тези обстоятелства могат да бъдат избегнати или сведени до минимум, ако пациентите получат правилна информация и указания от лекуващия ги дентален лекар.

 

Храносмилателни промени

 

Честото повръщане води до отделяне на повече стомашна киселина, която „мие” зъбите. Външната покривка (емайла) се загубва, зъбите променят цвета си, формата и големината си, стават крехки, полупрозрачни. Приемът на топла или студена храна и течности се затруднява поради свръхчувствителността на зъбите. Краещата на зъбите стават тънки и се чупят лесно. Развиват се кариеси. Развива се дегинеративен артрит на темпоромандибуларните стави. Те се намират там, където се свързва челюстта с черепа. Пациентите изпитват болка при отваряне и затваряне на устата, не могат да дъвчат добре. Възможна е появата на главоболие. Слюнчестите жлези се подуват, подът на устната кухина става твърд и болезнен.

 

Предизвиканото повръщане може да доведе до зачервяване, драскотини и натъртвания в устната кухина особено на горната повърхност – твърдото небце и „мекото небце” наречено (увула).

 

Неправилното хранене води до храносмилателни разстройства – подуване на корема, болка, повишена киселинност на стомашен сок, рефлукс на стомашен сок в хранопровода, гастрид, язви на стомаха, руптура на стомах и хранопровод, нарушена чревна резорбация на хранителни вещества, дехидратация на организма, нарушен мотилитет на червата – редуване на запек и разтройство.

 

Промени на психологическо ниво

 

Както при повечето психични разстройства свързани със злоупотреба на различни вещества и Булимия нервоза може да се разгледа като злоупотреба с храна, с цел  да се разрешат дълбоко вътрешни емоционални конфликти и проблеми залегнали у човека с/без генетично предразположение към болестта.

 

Често началото на това разстройство започва с недоволство и отричане на собственото тяло. Скритата амбиция за контрол, перфекционизмът и стремежът към моделиране и рамкиране на чувствата, емоциите и тялото, също оказват влияния над болестта.

 

Когато човекът е неспособен да се справи с чувствата и личните си проблеми, възникнали в битието му, и ползва храната като инструмент за овладяване на емоциите си, става податлив към отключване на хранителни разстройства.

 

Стоян Петров - психолог

 

Редуващите се периоди на обилно хранене (преяждане), последвалото отвращение от поведението, чувството за вина и срам, страхът от напълняване, включване на мерките за очистване са силно стресови преживявания както за организма, така и за психиката на страдащите от хранителното разстройство.

 

С течение на времето се изгражда порочен кръг, от който им е трудно да излязат, защото епизодите на преяждане и повръщане се превръщат в неконтролируем цикъл и неосъзната за тях вътрешна потребност,  неподдаваща се на критиката и волята им. Всички усилия за противопоставяне на затвърденото им „булимично поведение”  са увенчани с неуспех. Това ги плаши допълнително, защото осъзнават собствената си немощ пред болестта. Засилва се страхът и себеотричането им. Често те изпитват самота, поради самоналожената си изолация. Предпочитат да не развиват лични взаимоотношения с околните, поради страха от неудобрение, ако болестта им бъде разкрита или призната.

 

Характерни са честите промени в настроението им, вариращи от емоционални изблици до депресивни състояния. Те фиксират вниманието си в телесното тегло, което се колебае в двете посоки, нагоре-надолу. Присъщо за тях е повишената чувствителност към подмятания от другите относно теглото и външния им вид. При някои от тях се наблюдава склонност към самонараняване, злоупотреба с вещества и опити за самоубийство.

 

Хората, страдащи от Булимия нервоза имат ниска самооценка, ирационални страхове, свързани с повишаване на теглото им. Понякога визуално изглеждат добре с нормално тегло отговарящо за възрастта и ръста им, но вътрешно са блокирани от тревога, срам и страх от напълняване.

 

В анамнезите на страдащите от Булимия нервоза се открояват тенденции за неправилно хранително поведение и неправилно изградено отношение към храната, изразяващи се в спазване на драстични диети за отслабване, периоди на лишения и гладуване.

 

 Поради нискокалоричното хранене организмът им реагира чрез сигнали за глад, които увеличават нуждата и желанието им за ядене. Всичко това води до „булимичен синдром” – пристъпи на неудържимо влечение към храната, последвани от епизоди на компенсаторно поведение.

 

Степента на развитие при болестта Булимия нервоза се определя от честотата на компенсаторното поведение:

 

  • Лека форма: от 1-3 епизоди на компенсаторно поведение в рамките на 1 седмица;
  • Умерена форма: от 4-7 епизоди на компенсаторно поведение в рамките на 1 седмица;
  • Тежка форма: от 8-13 епизоди на компенсаторно поведение в рамките на 1 седмица;
  • Свръх тежка форма: над 14 епизоди на компенсаторно поведение в рамките на 1 седмица.

От психологическа гледна точка „булимичните пристъпи”, в които изпадат те ги водят към механизирано и бързо нервно поглъщане на големи количества предимно висококалорична храна, която се приема и като помощно средство за „краткосрочна терапия” с цел „анестезиране на чувства и емоции”.

 

Приетата висококалорична храна първоначално им създава „фалшиво усещане” за сваляне на напрежението и облекчаване на тревожността им, докато не навлязат в следващото за тях изживяване – това на отвращението и срама от погълнатото количество храна, виновността, гузността и страхът от напълняването, който за тях е като ехо на писък, връщащ се при тях със силно стресово въздействие. Ето защо, за да преодолеят последиците от преяждането и чувствата свързани с него, те приемат за нещо „естествено“ автоматичното преминаване в компенсиращ режим на поведение.  

 

Пациентите с Булимия нервоза, психологически преживяват епизодите си като нещо опасно, нежелано и застрашаващо, което противоречи на психическата им настройка и съзнание. Макар, че не споделят с обкръжението си, те вътрешно оценяват поведението си като нещо много срамно, неестествено, което ги срива психически и емоционално.

Булимия нервоза обикновено е коморбидна диагноза (едновременно съществуване на две и повече страдания у един и същ пациент) с други психологически разстройства от тревожно-депресивния спектър. При някои от страдащите се наблюдават множество психични състояния, заедно с хранителното разстройство.

 

Според (Jona M. Rushing, BS, Laura E. Jones, MS, Caroline P. Carney, MD, M.Sc. (2013) седемдесет на сто от страдащите от Булимия нервоза злоупотребяват с вещества, включително тютюневи изделия, алкохол и лекарства като стимуланти или хапчета за отслабване. Почти една трета от тях са засегнати от алкохолизъм, придружен от големи депресивни разстройства и посттравматични стресови разстройства.

 

  Фактори на средата оказващи влияние при пациенти с Булимия нервоза:

 

  • Ниско самочувствие поради вербална злоупотреба;
  • Натякване или натиск от семейството или приятелите по отношение на килограми и пълнота;
  • Особености в културните норми на привлекателност, тиражирани в медийното и интернет пространства;
  • Крайности в мисленето и възприемането - „Да си дебел е лошо“ и „Да си слаб е добре“;
  • Свръхконтрол на родителите, които не позволяват на децата си да  изразяват свободно и открито емоциите си;
  • История на сексуално посегателство или насилие.

Какво не е Булимия нервоза

 

  • Tя не е съзнателно направен избор и е редно да не бъде гледано на болестта като  прищявка;
  • Tя не е глезотия, а е сериозна болест, която би могла да доведе до летален изход (смърт);
  • Tя не е болест, която се придобива задължително под въздействието на семейството;
  • Tя не е обвързана с пол, възраст, етнос, сексуална ориентация или социален статус в обществото;
  • Tя не е болест изцяло зависеща от гена на човек;
  • Tя не е болест, от която човек не може да се излекува.

Усложнения при пациенти с Булимия нервоза:

 

  • ерозия на зъбния емайл;
  • чувствителност на зъбите към топла и студена храна;
  • подуване;
  • рани в устната кухина;
  • гингивити;
  • ерозия на хранопровода, руитури на хранопровода и стомаха;
  • язвена болест на стомаха;
  • синдром на раздразненото черво;
  • дехидратация на организма;
  • забавен сърдечен ритъм, сърдечен арест, сърдечна недостатъчност;
  • неравномерен пулс;
  • ниско кръвно налягане – колапс, замаяност;
  • хормонални нарушения – аменория (липса на менструация);
  • загуба на либидо;
  • безплодие;
  • кожни промени – мазоли, суха кожа;
  • мускулни промени – умора, спазми, причинени от електролитнитния дисбаланс;
  • летаргия.

Възстановяване и лечение при пациенти с Булимия нервоза

 

Лечението е комплексно и изисква отчитане на физическото и психическото състояние на човека. В началната фаза хранителното разстройство може да се преодолее чрез помощта на психолози, работещи в сферата на хранителните разстройства. Те ще определят психологическото състояние на болния. Провеждат се терапевтични сесии с акцент – придобиване на умение за формиране на нормални хранителни навици (модели). Индивидуална психотерапия включва, придобиване на способност да се прекъсва цикъла на безконтролно преяждане и последвал епизод на прочистване. Както и да се придобие увереност в управлението на емоциите в посока по-здравословни отношения с храната и възвръщане контрола над храненето.

 

В по-напредналата фаза на разстройството е необходима намесата на психиатър, за да се назначи подходяща медикаментозна терапия.

 

Булимия нервоза може да се излекува. Добре е да се знае, че колкото по-рано се открият симптомите на болестта и се потърси помощ, толкова повече се увеличават шансовете за успешен резултат в лечението й.

 

Ако разпознаете признаците на Булимия нервоза описани по-горе в себе си или при ваши близки, е най-правилно да се отнесете с внимание към проблема, без притеснения да потърсите помощ от специалист. Живеем в съвремието, в свят, в който е лесно да направим крачка напред към осъзнаване на проблема ни и неговото лечение. Много по-трудно е да останем в затвора на вътрешния си страх и срам, без да направим тази първа крачка и да потърсим адекватна помощ от специалистите по психично и телесно здраве. Бъдете спокойни, психолозите и психиатрите работят дискретно, никой от тях не би си позволил да прекрачи прага на етичното отношение и професионалната тайна при упражняване на професията си.

 

Автори:

Стоян Петров - психолог 

Д-р Ружа Салмон -  дентален лекар

Коментари