Към момента коронавирусът, причиняващ COVID-19, е достатъчно стабилен, за да позволи създаването на ваксини и лекарства. Това коментира пред БНР вирусологът от Българската акaдемия на науките проф. Радостина Александрова.

За разлика от всички РНК-съдържащи вируси, той е много по-стабилен. Едно много голямо проучване, което приключи наскоро и анализира данните за вирус, изолиран от над 48 хиляди души - това са над 48 хиляди генома, показа, че вирусът е сравнително стабилен. Да, в него има мутации, няма как да няма. Но така или иначе той е достатъчно стабилен, за да не създава към момента проблеми нито за създателите на ваксини, нито за създателите на лекарства, нито пък за диагностиката, подчерта проф. Александрова.

По думите й за момента ситуацията е спокойна,

изменчивостта на вируса е двойно по-бавна от тази на грипния вирус

а разработващите ваксини се насочват към по-устойчиви, по-консервативни структури във вируса.

Проф. Александрова се спря и на един интересен факт - има данни, че

изменения в човешки гени могат да предопределят по-тежко протичане на клиничната картина

„Това би могло да бъде една от обясненията защо млади и здрави хора могат да се окажат в интензивните отделения”, каза още тя.

Според нея данните от последните дни у нас звучат по-оптимистично, но трябва да стане ясно колко устойчива ще бъде тази тенденция, не бива да пренебрегваме спазването на мерките, защото вирусът не си е отишъл.

„Докато той все още е с нас, ние трябва да се съобразяваме с него“, категорична е проф. Александрова.

Тя изтъкна, че учените се борят не толкова помежду си, колкото се надпреварват с времето. „До момента, в който имаме сигурна ваксина или специфично лечение за този вирус и за предизвиканите от него здравословни усложнения, няма как да бъдем спокойни“, подчерта специалистът.

И отбеляза, че

редица ваксини са на последната права на разработване

но няма как да сме сигурни, че в следващата половин или година ще разполагаме с надеждна ваксина. 

В момента е прекалено рано, за да кажем, че която и да било от ваксините – те са повече от 165, 27 са в клинични проучвания, няма как в момента да бъдем сигурни, че която и да е от тях е ефективна, коментира проф. Радостина Александрова.

Според нея са необходими поне няколко месеца контролните групи и доброволците, които се ваксинират, да се срещнат с вируса в естествени условия, за да се прецени доколко ваксината може да свърши своята работа. По думите ѝ „да искаме да съкратим този период е все едно да накараме едно пиленце да се излюпи по-рано, отколкото природата е определила.“

Големият въпрос

е доколко имунният отговор, предизвикван от разработваните сега ваксини, ще бъде достатъчен, за да може да ни предпази от вируса и дали напълно ще успее да предотврати клиничната проява, или просто ще я смекчи.