Публикация

Какво е репродуктивна имунология? Причини за проява, лечение и как може да повлияе на бременността?

Какво е репродуктивна имунология? Причини за проява, лечение и как може да повлияе на бременността?

Бременността е физиологично състояние, което концептуално опровергава основополагащите догми на имунологията. По време на нея майката трябва да съжителства със същество, различно от себе си, поне в половината от генетичния си произход. Това „толериране на натрапника“ противоречи на определението, което винаги е било използван като описание на функциите на имунната система; „Толерирай това, което е собствено и отхвърли чуждото“.

 

 

Индекс:


1. Видове нарушения на имунната система.

2. Запознаване с механизмите на имунната система при бременност.

3. Имунният фактор при неуспешна имплантация и повтарящи се аборти.

4. Терапии, провеждани за модулиране на имунната система в репродукцията (репродуктивна имунология).

 

 

Видове нарушения на имунната система

 

 

Разбирането на тези нарушения е от голямо значение за разбирането на големите патологии, получени от промяната на нормалното функциониране на имунната система.

 


От една страна, има имунологично отхвърляне, например при трансплантации или трансфузии, при които клетките на имунната система идентифицират клетки, които са чужди на субекта и ги атакуват, за да ги елиминират.

 

От друга страна, има грешката при идентифицирането на собствените клетки, при което се развиват автоимунни заболявания. Клетките на имунната система идентифицират собствените си клетки като чужди, което води до активиране или свръхактивиране на имунната система, отговорна за различните симптоми на безбройните автоимунни заболявания.

 

Безспорно можем да кажем, че както ембрионалната имплантация, така и правилното развитие на бременността също са имунологични явления, при които участието на имунната система е от съществено значение, като бременността е състояние на преходна имунотолерантност.

 

 

Запознаване с механизмите на имунната система при бременност

 

 

Въпреки това, понастоящем състоянието на научните познания по този въпрос не ни предлага никакво обяснение как трябва да работи тази имунна система и нейните агенти, така че след трансфер на ембриони нещата да следват хода, който искаме, до раждането на здраво дете.

 


Това е така по две исторически причини, а именно:

 

 

 

Защото имунната система не би могла да се изучава просто чрез приложение на други традиционни науки като физика или химия и т.н.

 

Защото основно се състои от практически повсеместно разпространени клетки в човешкото тялото, които могат да се наблюдават при изследване, а органите на имунната система са обикновено много малки като размер, някои от тях са рудиментарни, на които не се е отдавало голямо значение при класическите анатомични изследвания.

 


Имунният фактор при неуспешна имплантация и повтарящи се аборти

 

 

Предполага се, че неправилното действие на имунната система в имплантацията и развитието на бременност може да доведе до две от патологиите, които имат най-голямо значение в репродуктивната медицина (репродуктивна имунология): повтаряща се неуспешна имплантация (липса на имплантация след три трансфера на поне 4-5 ембриона с добро качество на жени до 38 г) и повтарящи се гестационни загуби (наличие на два или повече аборта).

 


Като се вземат предвид различните пътища, по които имунната система може да причини някаква патология, бихме могли да използваме две теоретични рамки, за да обясним различните ситуации, които биха могли да доведат до неуспехи на имплантацията или повтарящи се аборти.

 


Първо, би трябвало да има промени на местно ниво, тоест в ендометриума. Свързани с грешки в активирането и функцията на имунните клетки в ендометриума. Много е важно да се отбележи, че на това ниво правилното функциониране на имунната система е едновременно активно в някои аспекти и пасивно в други. Имунните клетки упражняват действието си директно, изолирано и взаимодействащи помежду си или косвено чрез молекули. Най-общо казано, можем да говорим за възпалителни молекули и противовъзпалителни молекули, наречени цитокини. В резултат, можем да кажем, че правилният и основен механизъм, трябва да бъде този, който традиционно се нарича противовъзпалително действие. Въпреки че това не трябва да се разбира като пълното потискане на имунната функция.

 


Второ, наличието на периферни автоантитела, свързани с различни автоимунни заболявания, би довело до неправилно активиране на имунната система, което би могло да доведе до вече известни патологии. Примери за това са намаляването на фертилноста и по-високия процент на аборти, което изглежда е свързано с различни автоимунни заболявания. Важно е да се отбележи, че за повечето заболявания данните са или недостатъчни или противоречиви. Въпреки че вече има достатъчно доказателства за заболявания като антифосфолипидния синдром (единствената доказана причина), автоимунния тироидит, системен лупус еритематозус или диабет тип1.

 

 

Терапии провеждани за моделиране на имунната система в репродукцията (репродуктивна имунология)

 

 

Като се има предвид, че патофизиологичните знания са оскъдни по отношение на промените в имунната система и нарушенията на имплантацията и еволюцията на бременността, търсенето на решения и терапии също са недостатъчни и в голяма зависимост от тенденциите на научното познание и различни публикации.

 


Използвани са различни терапии за промяна на имунния отговор към имплантацията и постигане на бременност. От тях, без съмнение, най-широко използваните и известни на потребителите са кортикостероидите.

 


Други, които са предложени са интравенозните гама глобулини и интралипиди. Днес има различни направления на изследвания с имуномодулиращи лекарства, използвани за лечение на автоимунни заболявания (tacrolimus, adalimubab ), които са в процес на клинични проучвания и не бива да се прилагат в клиничната практика поради факта, че не са достатъчно добре проучени.

 


Също така се оказва, че антитромботиците като нискомоликуларните хепарини (Clexane, Fraxiparin, Innohep) имат интересен имуномодулиращ ефект при неуспешна имплантация или повторящи се аборти. Добре известен е имуномодулиращият ефект на Прогестерона в процеса на имплантацията.

 


Реалността е, че всички тези терапии се считат за експериментални. Поради оскъдните и съмнителни медицински доказателства и затова никоя научна асоциация по репродуктивна медицина не препоръчва използването им.

 


Единствената комбинация, която е доказана като ефективна за подобряване на прогнозата, е използването на хепарин и аспирин в ниски дози при лечението на антифосфолипидния синдром.

 


Репродуктивната имунология е област от репродуктивната медицина от голям и широк интерес. Въпреки това, днес ни липсват достатъчно познания, които да ни позволяват да използваме диагностични изследвания универсално за диагностиката на липса на имплантация и повтарящи се аборти.

 


Това води и до липсата на лечение, което може да бъде надеждно и ефективно или да подобри прогнозата на нашите пациенти.

 


В заключение, ще изтъкна факта, че имунологичните изследвания не трябва да се използват в репродуктивната медицина като скрининг, а само при наличие на показания (липса на имплантация и повтарящи се аборти) като се преценяват с нужната критика предлаганите терапии, поради факта, че потенциалните рискове надвишават все още вероятните ползи.

Коментари