Публикация

Сексуалността се формира през пубертета

Интервю с проф. Димитър Чавдаров, невролог за сексуалното общуване.


Проф. Чавдаров, има ли промяна в разбирането какво е нормално в сексуалното общуване?
Представите за секса през различните исторически периоди доста са се променяли. Това се наблюдава и в момента. Затова някои сексуални практики, които преди присъстваха в Международната класификация на болестите, сега са извадени оттам и стават едва ли не модел на поведение... Днес сексът е обект на всеобщ интерес, но по-скоро от пикантно-клюкарска гледна точка, а не с цел по-висока сексуална култура. Което е жалко!

Не е ли нормален този интерес към секса?
В голяма степен е нормален, защото сексът е биологична необходимост, дейност, която носи висша наслада. Но фиксацията само към тази наслада, без подбиране на средствата, става предпоставка и за извращения.

Кое е извращение от днешна гледна точка?
Колкото и либерално днес да се гледа на сексуалното общуване, има влечения и практики, които категорично излизат от рамките на нормалното, напр. педофилия, зоофилия, ексхибиционизъм, садо-мазохизъм и др. Тези влечения често водят и до асоциално поведение и прекрачване на закона. Затова те трябва да се разпознават в зародиш и да се лекуват.

Напоследък доста се дискутира за факторите, които определят сексуалната ориентация...
Сексуалната ориентация е едно трайно емоционално, романтично, сексуално, а в някои случаи болестно привързване към друга личност. Тази ориентация преминава през различни етапи. Някои учени търсят фактори, които влияят на сексуалната ориентация на нероденото дете още в утробата на майката. По-късно множество обстоятелства, свързани с възпитанието, семейната и приятелската среда, ранните контакти влияят на тази ориентация.

Като че ли най-често срещаната промяна в ориентацията е свързана с влечението към собствения пол?
Това е така. През 40-те години на ХХ век хомосексуализмът е обявен в САЩ за заболяване, а от 1973 г. е заличен от списъка на болестите. Въпреки това и в момента се правят множество изследвания за евентуалните биологични и социални причини, които го определят. Някои акцентират, че става въпрос за вродена генетична склонност, поради което никой не може да бъде „обвинен”, че е хомосексуален. Други, обратно, смятат, че всичко е въпрос на грешна насоченост, на подражание на неправилен модел и т.н. В съвременното общество като че ли надделява тенденцията да се търси единствено удоволствието в сексуалните отношения, независимо с какви средства то се постига. А това не е напълно приемлива концепция. Защото, доведена до крайност, тя може напълно да отрече биологичния смисъл от секса – създаването на поколение. А това очевидно е невъзможно при еднополови връзки.

Трябва ли да се търси лечение на нетрадиционната сексуална ориентация?
Данните за тази възможност са много противоречиви. Ако говорим за хомосексуализма, малко са хората, които трайно са пренасочили интереса си от собствения към противоположния пол. А и това става все по-малко наложително, след като много държави признаха еднополовите бракове и забраниха трудовата дискриминация по полов признак, включително и за служба в армията. Преобладаващото обществено настроение в момента е всеки да има право да практикува в леглото си каквото пожелае, но да се въздържа от афиширане и пропагандиране на своята сексуалност.

Вярно ли е, че пубертетът е най-същественият период за формиране на сексуалността?
Това е така. В този период индивидът е много чувствителен и може да тръгне в дадена посока не от някаква предопределеност, а от разочарование, липса на разбиране, стремеж към подражание.



Коментари