Публикация

Синдром на изпепеляването - кой е застрашен?

Синдромът на изпепеляването се среща все по-често и сред българските лекари. Неудовлетвореност от работата и агресия към пациента са сред признаците на заболяването, но най-страшното е, че медиците не го осъзнават, обясни по време на Дванадесетия национален конгрес по акушерство и гинекология психотерапевтът, сексолог и гинеколог д-р Вивиан Праматароф, която живее и работи в Мюнхен.

В България тя учреди първото национално балинтово дружество и обучава лекари, които ръководят Балинт групи за профилактика и лечение на заболяването.

Burnout синдромът, романтично преведен у нас като синдром на изпепеляването, е въведен като понятие от психоаналитика Фройденбергер през 1974 г.

Д-р Праматароф, кои хора са най-застрашени от синдрома на изпепеляването и какво представлява той?
Това е едно състояние, което се характеризира с пълно емоционално и физическо изтощение. В Европа от него страдат около 20% от всички лекари, но най-страшното е, че те не го забелязват своевременно. Най-често са засегнати хора, които работят с други хора - лекари, учители, мениджъри, журналисти. Много често това са хора, които поемат огромна отговорност, но имат слабо влияние в обществото.

Състоянието се характеризира с постоянно емоционално изтощение, с негативно отношение към близки и колеги и дори проява на агресия, чувство на ниска удовлетвореност от собствената реализация. Синдромът води до поява на депресии, може да предизвика отключване на болести като хипертония и диабет, да донесе безсъние и главоболие. Злоупотребата с алкохола и цигарите е също сред симптомите на заболяването.

Какви са другите симптоми?
Синдромът на изпепеляване се проявява с няколко групи симптоми. Това са
така наречените физиологични – хронична умора, понижена устойчивост по отношение на простудни и вирусни инфекции, главоболие, безсъние, сексуални разстройства, загуба на тегло и др.

Следват когнитивни – ригидност в мисленето и действията, дистанциране от  проблемите, които трябва да се разрешат, отрицателно или лошо отношение към работата и колегите.

На трето място са  емоционалните симптоми – чувство за провал, безпомощност и безнадеждност, чувство за вина, раздразнителност, намалена чувствителност и недоверие.

На четвърто място са поведенческите – някои хора започват често да се оплакват, превръщайки се в хронично недоволни мърморковци, при други се повишава склонността към рисково поведение или приемане на опиати.

Какви са причините за това състояние?
Причините за поява на синдрома, от една страна, се дължат на личностната характеристика на отделния индивид, а от друга, са социално-обществени.

Синдромът на изпепеляването има ли клинична диагноза?
Да. Последните години е въведен и като диагноза в международната класификация на диагнозите (ICD 10), което показва сериозността на заболяването. Това състояние е не само като лично страдание, но и като епидемиологично явление. По света все повече  хора страдат от него.

Какво трябва да правят хората, които упражняват посочените от Вас професии, за да не изпаднат под влияние на този синдром?
Първо трябва да забележат симптомите, да се научат да бъдат критични към себе си, трябва да осъзнаят, че имат проблем, да се научат да се грижат за себе си. В България много хора не знаят това, много хора не осъзнават факта, че са под непрекъснато напрежение. Особено лекарите. Чета вестници и виждам, че те са под непрекъснат обществен натиск, непрекъснато са критикувани, а това неминуемо се отразява. Отразява се на тяхното поведение, на отношението им към пациентите.

Те без да осъзнават, без да разбират защо, започват да се държат лошо с болните, проявяват цинизъм, черен хумор, демонстрират власт, не изслушват болката на пациента и така допускат грешки. Така вредят и на себе си, и на пациента си. Това е професионалното изчерпване „бърн аут” (burn out – изгаряне). Човек буквално прегаря, изпепелява се, изчерпва се емоционално, физически, психически. Това е като например при един хирург, който непрекъснато влиза да оперира, няма почивен ден, търсят го постоянно по телефона, за консултации, прегледи... Така той изпада в ситуация на прегаряне и стига до изпепеляването... И ако не се спре навреме, ако не осъзнае ситуацията, в която е изпаднал, то тогава положението му се влошава, той не може вече да работи нормално и постепенно изтощението го събаря.

Има ли лечение за това заболяване?
Няма лекарство, няма хапче в традиционния смисъл на думата. В този случай е важна профилактиката. Лечението е в така наречените Балинт групи. В Европа и Америка участието на медиците в тези групи е задължително и е част от тяхната подготовка като студенти и следдипломна квалификация. В групите се помага за разбирането на подсъзнателните конфликти в отношенията лекар-пациент.

Какво ще правят лекарите в тези групи и какво се цели чрез груповата им терапия?
Когато лекарят е в тези групи, е много по-лесно да разговаря за своите чувства, за себе си, за да реши проблемната зона в отношенията лекар-пациент. Всеки човек има нужда да говори. Лекарите особено много. А и ние го правим непрекъснато. На чаша кафе с приятели, с близки. Но когато това става в една сигурна атмосфера в групата, когато човек получава отношението, разбирането на своите колеги, които са обучени и знаят за какво става дума, тогава този лекар може да направи оценка на ситуацията и да промени нещо в нея. Тогава той може да прецени какви са тези „слепи петна”, които всъщност са подсъзнателните неща, да реши и да разбере какво точно се е случило в дадена ситуация и защо се е стигнало до даден конфликт. Защото тук става въпрос за подсъзнателни конфликти, не за директни, които са свързани с агресивните импулси, а за нещо, което той не може да разбере.

В човешките отношения много често има нещо, което пречи на нормалните отношения. При лекаря пречи на терапевтичния процес. Например когато някой човек не ни е симпатичен, но не знаем защо. Ето това са моменти, които пречат и на отношенията лекар-пациент и на това лекарят да лекува по-добре. Ето такива проблеми се решават в групите. Всъщност само когато проблемът се обсъди, когато се помисли, когато се потърсят причините за възникването му и то с помощта на обучени за това хора, се стига до същината на проблема. Съответно и до неговото решаване.

Къде има вече Балинт групи?
В София и Пловдив съществуват вече такива групи. Обучила съм и 9 души, които да ги ръководят. Те ще работят с общопрактикуващи лекари, но в тях може да се включат и всички, които желаят. Само преди дни създадохме и първото национално балентово дружество, тоест началото е вече сложено и аз съм доволна от този факт.

Коментари