Публикация

Различен подход при изчисление смъртността от Covid-19

Различен подход при изчисление смъртността от Covid-19

Във всеки клинично здрав човек могат да циркулират поне 1-2 вируса. За да се стигне до фатален край от какъвто и да е инфекциозен причинител следва да се премине през  тежко развитие на болестта. Изчислението на смъртността се основава върху доказване наличието на вируса или дали е имало среща на организма с даден инфекциозен причинител.

В света има единомислие, че Covid-19 е различен вирус. Макар и да не е особено опасна инфекция (ООИ) и да има сходство повече с острите инфекциозни  заболявания (ОИЗ), инфекцията с Covid-19 се различава от тях. При среща на незащитен човек с микроорганизъм, причиняващ ООИ  (Вариола ,Ебола,холера  и др) се разболяват почти  100 процента от хората, а при среща с причинител на ОИЗ (Варицела,паротид хепатит, грип и др.) могат да се разболеят около 80-85% от тях. При Covid-19 съотношението е точно обратно като  само 15-20% от срещналите вируса проявяват някаква клинична картина, а останалите 80-85% не се разболяват, а могат да са  заразоносители. Само 5% от срещналите COVID-19 се разболяват тежко и  изискват интензивни  грижи .

Практиката за изчисление на смъртността при инфекциозните заболявания се базира на факта, че мнозинството (над 80%) от срещналите даден инфекциозен причинител проявява клинична картина специфична за даденото заболяване.Затова логично е да се изчислява  съотношението колко на 100 от  разболелите  са стигнали до смъртен изход. Фаталният край винаги е предшестван от тежка клинична проява на някое заболяване. Изчисленията сега се правят не на базата на клинично проявено инфекциозно заболяване, а само въз основа на това колко от изследваните са се срещали с причинителя на даденото заболяване или колко от тях са носители на патогена. Така се изчислява смъртността и при болните с COVID-19. Това според нас  може да е логично за другите инфекциозни заболявания, когато болшинството, над 80% от болните, които са  срещнали с причинителя, имат и проява на клинична картина. Изчисляването на смъртността, направено само въз основа на това колко от пациентите са се срещали с причинителя на даденото заболяване или колко са носители на патогена, според нас при COVID-19 не е информативно и следва да се прецизира, тъй като клинична проява на заболяването имат само 15%-20 % от срещналите вируса, а над 80% нямат никаква или почти никаква клинична картина и могат да са  безсимптомни заразоносители. Според нас по тези причини изчислението на смъртността  при COVID-19  е по-достоверно да се прави въз основа на клинично проявеното инфекциозно заболяване, а не на базата на това колко са се срещали с вируса или са негови носители. По този начин ще се валидизира процента смъртност от инфекцията с  COVID-19.  В момента смъртността у нас от COVID-19 се изчислява на 3,5% -4 %,  но стойностите на смъртността от COVID-19 ще бъдат различни ако изчислението се прави на основата на реално заболелите, респ. развили клиничната картина, а не на основата на това колко са се срещали с вируса или са клинично здрави носители.Пример : Пред около 1 месец бяха регистрирани у нас около 16000 от изследваните PCR позитивни .От тях клинични прояви се очакват да имат 15-20%. В цифров израз това са около 3200 болни. .Ако от тях са починали примерно около 500 болни, както имаше такива стойности наскоро у нас, то смъртността в този пример може да се окаже над 10-15 % и повече, а не  3-4 %. Това е важно, защото от епидемиологична и социална гледна точка подобно приравняване на начина на изчисление на смъртността при протичане на COVID-19 с  другите инфекциозни заболявания  маскира реалната опасност от  различен вирус , а разграничаването в подходите ще повиши спазването задължителните мерки за самозащитата на обществото и на всеки отделен човек в условията на пандемията от  COVID-19.

По темата  би следвало да имат думата епидемиолозите, инфекционистите и СЗО.  Дали ще се приеме или не тази  гледна точка, по-важното на този етап е да има дискусия. Тя би дала насока  и основание и за по-висока степен на бдителностт на обществото за спазването на всички предписани противоепидемични мерки, както и за повишаване чувството на отговорност за здравето на всеки от нас и нашите близки.

Доц.д-р В.Манев

18.09.2020

 София

 

                       

Коментари