Бластомикоза / Blastomyces dermatitidis Infection

Интервю за в-к "Доктор"

Д-р Магдалена Баймакова, д.м., е Главен асистент в Катедра „Инфекциозни болести” към ВМА–София. През 2008 г. завършва Медицинския университет в София. От януари 2014 г. е специалист по „Инфекциозни болести”, а от февруари 2016 г. придобива образователна и научна степен „Доктор” по научна специалност „Инфекциозни болести”. Специализирала е инфекциозни болести в Lausanne University Hospital (CHUV), Switzerland. Автор и съавтор е на над 110 научни публикации и на над 40 научни съобщения.

– Д-р Баймакова, какво представлява бластомикозата?

– Бластомикозата е инвазивна грануломатозна микотична инфекция, която засяга респираторната система на заболелия човек и може да доведе до полиорганно засягане. Причинител на това заболяване е диморфната гъбичка Blastomyces dermatitidis, която е единствен представител на род Blastomyces. Известно е, че Blastomyces dermatitidis оцелява най-добре във влажни, кисели почви с високо органично и азотно съдържание. Инфектирането с Blastomyces dermatitidis става чрез нейното вдишване и попадането ѝ в дихателната система.

– Какви са симптомите?

– При бластомикозата инкубационният период варира около 4-6 седмици. Клиничната картина може да бъде като лека форма на белодробна инфекция, но оставена без лечение може да се наблюдава и като хронично протичаща белодробна инфекция или дисеминирано заболяване. Около половината от заразените с Blastomyces dermatitidis развиват клинична симптоматика. Клиничните симптоми при бластомикоза са подобни на тези при грип и други респираторни инфекции – повишена температура, кашлица, нощно изпотяване, мускулни болки или болки в ставите, загуба на тегло, болки в гърдите, умора. Добре е да се знае, че при лицата с отслабена имунна система би могло Blastomyces dermatitidis да се разпространи от белите дробове към други части на тялото, като кожата, костите и ставите и централната нервна система.

– Д-р Баймакова, какви са причините за заболяването?

– Както вече споменахме, бластомикозата се причинява от гъбичката Blastomyces dermatitidis. Основното разпространение на тази инфекция е в САЩ и Канада, като в САЩ се наблюдава най-често в районите около долините на реките Охайо, Мисисипи и Сейнт Лорънс, както и около Големите езера (Great Lakes). Ежегодно в тези райони се докладват по 1-2 случая на бластомикоза на 100 000 души население. В научната литература има малък брой случаи на бластомикоза докладвани от Африка и Индия. В тази връзка определено можем да кажем, че това е сравнително рядко срещано инфекциозно заболяване докладвано основно в САЩ и Канада.

– Кои хора са в риск от заболяването?

– Най-често огнищата на бластомикоза са свързани с дейности които нарушават почвата, като например строителство и разкопки, или развлекателни дейности в близост до езера или реки, като лов, риболов или къмпинг. При лица с имунодефицитни състояния е много вероятно да се наблюдава развитие на заболяване при инфектиране с Blastomyces dermatitidis.

– Д-р Баймакова, как се поставя диагнозата и може ли бластомикозата да бъде сбъркана с друго заболяване?

– Обикновенно диагнозата се поставя въз основа на данни за пътуване в ендемичен район (най-често САЩ и Канада), както и на базата на резултатите от приложените диагностични методи. Изследва се както кръв така и урина за наличие на Blastomyces dermatitidis, като това е възможно да се направи във високоспециализирана лаборатория. В хода на диагностично-лечебния процес лекуващият лекар би могъл по негова преценка да назначи рентгенография на гръдеш кош или компютърна томография на белите дробове. По отношение на това дали бластомикозата би могла да се сбърка с друго заболяване – Да, би могло, защото клиничното протичане наподобява много други респираторни инфекции. За да не се случва това е важно да се извърши детайлна епидемиологична анамнеза.

– Какво е лечението?

– За лечение на бластомикоза лекуващият лекар може да предпише различни противогъбични медикаменти. В научната литература има описани няколко такива медикамента. Терапията е продължителна, като в зависимост от тежеста на заболяването и имунния статус на човека, лечението може да бъде с времетраене от шест месеца до една година. Добре е заболелите  да се доверят на своя лекуващ лекар и да не предприемат самоволна диагностика и лечение базирани на информация, която те са прочели някъде в интернет.

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м.

Специалист "Инфекциозни болести"

22 септември 2020