*Правя важно уточнение – информацията, която ще предам е кратка и дава основна представа за приликите и разликите между професиите, тъй като навлизането в подробности би било сложно и отегчително за читателя. На разположение съм за допълнителни въпроси и уточнения.

  Думите, които съдържат в себе си „психо“ плашат. Много хора асоцират „психо“ с лудост, неадекватност, слабост и бягат от „психо“ специалистите като дявол от тамян. Тази предубеденост за съжаление битува все още поради стигмата, неинформираността, трудността в разграничаването на професиите, работещи в сферата на психичното здраве и редица други фактори, но нека не изпадаме в подробности. 

  Целта на статията не e да Ви подтикне да потърсите психолог, психиатър или психотерапевт, не е и да покаже колко са необходими тези професии, а да даде повече гласност и информация кой какъв е и с какво точно се занимава. Също така целта ми е да разкажа за приликите и разликите при специалистите , какво му е „страшното“ да влезеш в „психо“ кабинет и да работиш с емоциите, преживяванията и травмите си. Дали психотерапията е „глезотия“ , която струва скъпо или „розовите хапченца“ са за луди хора, които нямат връзка с реалността? Може ли съсед или приятел да Ви бъде психолог? Плащате ли си за съвети? Четат ли мисли? Ето това ще разберем в следващите редове.

  Разликата при професиите, работещи в сферата на психичното здраве е преди всичко в академичната подготовка и фокусът на работа.Много често хората бъркат психиатрия с психотерапия, психоанализа с психология и въобще всичко що е „психо“ се асоцира с усмирителна риза.

  Психиатърът е лекар, който има медицинско образование и придобита специалност по Психиатрия, следователно този специалист следва медицинския модел за психична болест и прилага предимно медикаментозна терапия. Психиатърът следи за клинично значими симптоми и синдроми, свързани с психиката, прилага медицински интервенции и диагностицира. Това е една съкратена информация, която дава сведения за работата на психиатъра, но ми се иска да направя едно много важно уточнение – психиатърът не лекува само луди (психотични)хора – той се занимава и с неврози, хистерии, афективни разстройства и др. Дори и да прибегнете до консултация с подобен специалист, това не означава, че правите нещо срамно и нередно. Възможно е при психологично консултиране или психотерапия да Ви бъде препоръчан преглед при Психиатър, като част от лечението. Това не Ви определя като психично болни. Просто е крайно време да приемем, че това са лекари като всички останали.

  Психологът е специалист, който има академично образование по Психология. Основни обекти на изследване на Психологията са възприятията, познавателната способност, вниманието, емоциите, мотивацията, функционирането на главния мозък, психологията на личността, поведението и междуличностните отношения. Психолозите изучават типологии на функциониране, поведение, емпирични теории за личността, психодинамика,невербална комуникация и още куп взаимовръзки, сложни психични процеси. Психологът не е лекар и следователно не изписва лекарства.Той консултира, прави психодиагностика на актуалното психично състояние, прилага тестови методики. Накратко казано Психологът работи с неразположенията на хората – в емоционален,личен,служебен план. Работи методологично, не просто си говори с Вас. Той е инструмент и огледало, в което да се огледате. Психологията е многолика наука, което е развило и продължава да развива много нейни перспективи, сфери на дейност и консултиране. В чужбина вече думата „психолог“ не само не е мръсна и срамна, но е станала неразделна част от здравни заведения, образователни институции, социални служби и дори частния бизнес. Но да се върнем на това кой е и кой не е психологът : психологът не е платен приятел, не чете мислите Ви, не анализира всички и навсякъде по всяко време. Той не прави диагностика от няколко разменени реплики и не е човекът, който взима решения вместо Вас самите. Аз самата имам степен Бакалавър по Психология и Ви разказвам всичко това от своя професонален опит. 

  Клиничният психолог е специализирал допълнително Клинична психология като част от своето академично образование. Клиничната психология намира приложение в психопатологичните изследвания за разбиране, лечение и оценка на психопатологията, включително по поведенческите и здравните въпроси. Връзката на Клиничната психология с другите науки е предимно с медицината и в частност с Психиатрията като фокуса върху психичните заболяванията е различен т.е. медиците психиатри търсят повече соматичната основа на заболяването, (генетични връзки, регулация на ензими и др.), а психолозите търсят психологичния фактор. Тук ще намеся отново „Аз“ фактор,тъй като моята специализация е именно Клинична психология.Ние работим както с патология, така и с норма. Ние няма да Ви освидетелстваме, няма да Ви изкараме болни. Ние маркираме клинични симптоми и сме в помощ на лекарите. Имаме понятие какво се случва с Вас, ако лекар Психиатър Ви изпрати в нашия кабинет. 

  Психотерапевт - ето тук идва много важен момент . Психотерапевт може да бъде както Психиатър, така и Психолог. Ама как става това? За да получим правоспособност , допълнително се квалифицираме като Психотерапевти в някоя от школите. Аз съм се обучавала в школата по Позитивна психотерапия 2 години, след което се прехвърлих към Когнитивно – поведенческата психотерапия, където се обучавам от близо 5 години и продължавам да уча в групата на д-р Петър Василев. Психиатрите също имат право да се обучават, за да станат Психотерапевти. 

  Психотерапията изисква дълга и сериозна подготовка,тъй като различните школи и направления прилагат различен модел за лечение.

  Какво е важно да знае пациентът? Психотерапията работи, но тя не е бърз и светкавичен начин да се отървем от проблемите си. Тя всъщност е активен процес на себепознание, в партньорство с терапевта. Изисква се смелост, търпение и решителност. Този тип лечение е свързано с планиране на цели, техники, диагностика и различни психологични интервенции. Думи като „напътствие“, „позитивно мислене“ , „ вслушване“ са само следствие от успешната терапия – те не описват процеса. Недоверието и отхвърлянето й са само знак за невежество. Такава е човешката природа – отхвърля това, което не разбира. 

   Аз съм „Психо“ специалист и не съм страшна, не искам да използвам знанията си, за да манипулирам, не се събуждам с единствената цел да ровя в главите на хората за собствено удоволствие. Аз не „анализирам“ всеки, с когото се срещам в ежедневието си. Аз уважавам индивидуалната личност , но съгласете се – колкото се различаваме, толкова допирни точки имаме, за това са типологиите, не да Ви вкарам в рамка,а да се ориентирам и да Ви бъда полезна. Аз работя с душите на хората – те нямат пол, социален статус, етническа принадлежност, сексуална ориентация. 

Нина Петкова 

Клиничен психолог