Публикация

БФС: Фармацевтичната грижа не бива да се свежда само до управление на софтуер и продажба с автомати

БФС: Фармацевтичната грижа не бива да се свежда само до управление на софтуер и продажба с автомати

Позиция относно решение на Министерския съвет за одобрение на Проект за меморандум за разбирателство между правителството и „Пос Фарма“ АД

 

На последното заседание на Министерския съвет бе одобрен проект на Меморандум за разбирателство между правителството и търговското дружество „Пос Фарма“ АД. Проектът на Меморандума за разбирателство е между правителството и акционерно дружество, учредено през м. юли 2019 г. с обхват на дейност „търговия на дребно с лекарствени продукти, вътрешна и външна търговия, търговско представителство и посредничество и пр. дейности, незабранени от законите на РБългария” и касае изграждането на виртуален център за контакти с клиенти в гр. София, с цел да „разработи софтуер и специализирано оборудване”, чрез които да обезпечи извършването на продажба на „фармацевтични продукти” посредством „автоматични машини за продажба на медикаменти”.


Във връзка с многобройните запитвания от представители на медиите, както и на магистър-фармацевти от цяла България относно проекта за Меморандума заявяваме, че независимо от факта, че проектът се отнася до отпускане на лекарствени продукти, контрол по предписанието и отпускането на лекарства и фармацевтични консултации и представлява значима промяна в лекарствоснабдяването, която следва да се обсъжда с всички заинтересовани страни в дух на консенсус,

Българският фармацевтичен съюз (БФС) не е търсен или канен за консултации и становище

БФС като съсловна организация на българските фармацевти напомня, че към момента мястото за отпускане на лекарствените продукти е регламентирано в чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) „Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии“.

В дрогериите се отпускат само лекарствени продукти без рецепта, а в аптеките - всички разрешени за употреба лекарствени продукти.

 

Допускат се изключения, описани в чл.232, само „когато в населеното място няма аптека“ и в тези случаи лекарства могат да се получават, съхраняват и продават САМО от лекари и лекари по дентална медицина, които са получили разрешение за това по специално определен ред.


Към момента в чл. 234, ал.1 от ЗЛПХМ е въведен принципът, че

продажбата на лекарствени продукти чрез автомати е забранена, освен на лекарствени продукти, посочени в списък

определен в Наредба 28 от 2008 за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. За да се осигури безопасност на пациентите, в този списък попадат само лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание (без рецепта).


Този ред е установен, за да може да се гарантира безопасността на хората, които приемат лекарства, и да се осигури рационална употреба на лекарствата, тъй като те са особен вид продукти, които могат да помогнат, но и могат да навредят.


Поради оскъдната налична информация за този грандиозен проект на Меморандум за разбирателство, на който е отдаден приоритет, значимостта му за обществото и съществуващите рискове от неспазването на горецитираните разпоредби, Българският фармацевтичен съюз ще използва правото си по Закона за достъп до обществената информация и ще зададе на Министерския съвет следните въпроси:

  • Потърсено ли е мнението на Министерството на здравеопазването и/или Изпълнителната агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването?
  • Проектът съобразен ли е с настоящото законодателство в сферата на лекарствата – Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и подзаконовите нормативни актове, според които автомати за продажба на лекарства могат да бъдат разположени само на територията на аптеки?
  • Как ще се осигури съответствието на отпускането на лекарствени продукти с правилата за Добрата фармацевтична практика, които са нормативно установени и как магистър-фармацевтите ще контролират предписаното и отпуснатото? Това е дейност, която не може да се осъществява от автомати.

Категорично заявяваме, че

новите технологии следва да са в полза на фармацевтичните консултации и в полза на пациентите

Фармацевтичната грижа не бива да се свежда само до управление на софтуер и продажба с автомати.

Настояваме приоритетните проекти в областта на здравеопазването да бъдат в съответствие със законодателната рамка

стандартите за фармацевтично обслужване, интересите и здравето на пациентите. Реализацията на тези проекти следва да се обсъжда с всички заинтересовани страни в сектора.

 

 

Проф. Асена Сербезова, дф
Председател
Български фармацевтичен съюз

Коментари

Анонимен
29 сеп 2020 16:10

ввв