Това, от което трябва да се притесняваме, са изкуствените багрила в безалкохолните напитки. Оцветителите са с различен произход. Първите са естествени. Те се получават от плодовете, листата и/или цветовете на различни растения; има и други, които са от животински произход. Но са безвредни за човека.

По химическата си същност естествените багрила за напитките (и по принцип за всички хранителни продукти, при които се налага тяхното използване) най-често спадат към флавоноидите и кортиноидите. Антоцианините, обозначавани с Е 163, обагрят цветовете на растенията и техните плодове в най-разнообразни нюанси - розово, червено, синьо, виолетово. Тези съединения се съдържат в касиса, кожицата на черното и червеното грозде, вишните, ягодите и т.н. Обикновено оцветителите, които са природни, са и по-скъпи. Ето защо се използват масово синтетични оцветители. Преди 20 години тези оцветители са били забранени, сега тази забрана е отпаднала.

Добавките в хранителната промишленост освен природни, могат да бъдат и изкуствени – те имат същата структура като естествените. И третият тип добавки са синтетични. Те нямат еквивалент в природата и са най-вредни за организма. Когато хората обаче видят на етикета, че добавките са изкуствени или синтетични, започват да се вайкат „че това е чиста химия”.
Ето защо производителите вече ги наричат с ново име: „природно-идентични”, което до голяма степен успокоява хората, макар да значи същото.

Логично се питаме: защо се използват синтетичните добавки, при положение че са вредни за здравето на човека? Първо, разбира се, защото са по-евтини и второ, защото са „диетични”. Те не се усвояват от организма, ето защо производителите пишат, че съдържат 0 калории. Това е така, но производителите си вземат това, което им трябва като информация. А че не се усвояват от организма? Лошото е, че  не се изхвърлят от него, а се събират в депа. Така могат да променят ритъма на обмяна на веществата на организма, а в големи количества дори да предизвикат рак.

Как ще разпознаете истинския натурален сок? Той трябва да има пяна. Когато разтворим степче, се образува пяна само в началото и после тя се утаява. А забелязали ли сте, че ако си направим фреш вкъщи, тя остава? Това е, защото природните съставки я стабилизират.

Аспартамът е около 200 пъти по-сладък от захарта и стана доста популярен заради твърденията, че може да бъде причинител на редица заболявания – от мигрена до мозъчен тумор. Риск от консумация на безалкохолни с аспартам има само за хората, които са алергични към фенилаланин – едната от двете аминокиселини, влизащи в състава на подсладителя. Опасенията идваха от факта, че в аспартама има и метанол, който в организма се превръща във формалдехид (смъртоносен невротоксин). Но в крайна сметка метанол има и в пектина, който се съдържа в плодовете. Истината е, че малките количества метанол се разграждат и няма опасност за здравето ни.

Доколко опаковките гарантират безопасността на продуктите. Преди години безалкохолните се правеха в стъкло. Всички си спомняме шишетата с лимонада. Стъклото е чудесен материал, гарантиращ безвредността на напитката. Той издържа на много висока температура. Алуминиевото фолио пък съдържа полиетилен и напълно предпазва от ултравиолетови лъчи.

Дори и ако опаковката е черна, ако няма алуминиево фолио, през нея ще проникне слънчева светлина и енергия, които могат да причинят някакви фотореакции. Именно на влиянието на слънчевите лъчи например се дължи това типично покафеняване на натуралните сокове.

В заключение - ако се притеснявате, че напитката или червеното вино съдържа опасни оцветители, може да си направите сами тест за качество. Сложете една лъжичка сода в чашата. Ако виното промени цвета си в синьо, значи е направено от плодове. Ако остане червено, значи в него има багрила. По същия начин действайте и с газираните напитки.