На 24 октомври се отбелязва Международният ден за борба със затлъстяването. Как се отразява наднорменото тегло на здравето ни - коментира проф. Ивона Даскалова, ръководител на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Военномедицинска академия (ВМА).

Проф. Даскалова, близо 2 млрд. души по света са с наднормено тегло, като от тях повече от 650 млн. са със затлъстяване. Какви са данните за България?

Според статистиката в България около 60% от хората са с наднормено тегло и 20% от хората страдат от затлъстяване. Именно тези две групи са най-рисковите за развитие на преддиабет и диабет, както и на сърдечносъдови заболявания. Затлъстяването е сериозен медико-социален проблем както в България, така и в световен мащаб. В последните 10 години честотата на болестното свръхтегло се е увеличила с 10 до 40% в повечето европейски страни, което говори за наличието на този сериозен проблем.

Затлъстяването е сочено като един от рисковите фактори за развитие на различни сърдечносъдови заболявания, диабет и редица други. Как се съотнасят повечето килограми към едни от социално значимите заболявания, които по един или друг начин белязаха нашето съвремие?

Затлъстяването е най-честият предшественик на диабет тип 2, тясно свързан с наличие на инсулинова резистентност и главен рисков фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания и преждевременна смърт.

Успоредно с увеличаване честотата на болестното свръхтегло нараства и честотата и тежестта на протичане на различни заболявания като артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемии. България е на едно от първите места в света по смъртност от мозъчен инсулт и миокарден инфаркт.

Затлъстяването е едно от най-разпространените състояния, които крият висок риск за общото здравословно състояние. Не по-малко опасен е и метаболитният синдром, защото той не боли и много хора дори не знаят, че го имат. Хората с метаболитен синдром боледуват 3 пъти по-често от сърдечно-съдови заболявания, 5 пъти по-често от захарен диабет.

Над 30% от хората развиват метаболитен синдром и не обръщат внимание на превенцията, а навременното му откриване може да предотврати много усложнения. Затова е много важно да се изследват редовно нивата на кръвната захар, общият холестерол и триглицеридите.

През последните години се говори много за различни хранителни режими. Различни диети сякаш имаха своя момент на слава и биваха избутвани от сцената от следващата, нашумяла около някоя световноизвестна звезда. Основно дамите, но не са малко и представителите на силния пол, които се захващат за тези тенденции и започват да се въртят в омагьосания кръг на т.нар. здравословно хранене. До какво, всъщност води това лашкане от диета на диета, от режим на режим и как се отразява върху здравето на целия ни организъм?

Често затлъстяването и наднорменото тегло са в следствие на нарушената обмяна на процесите в организма. Прескачането от един вид хранене на друг е едно от най-лошите неща, които могат да бъдат направени в посоката на намаляване на теглото. Организмът ни не може да промени обмяната на веществата толкова бързо, колкото една дама може да смени диетата си.

Спазването на строги диети и още повече тяхната честа смяна могат да доведат до сериозни здравословни проблеми. Диетите често лишават организма от хранителни вещества, изключвайки цяла група храни или пък редица други от различните групи. Всяко хранене, в което не присъства баланс, води здравословни проблеми след себе си. Независимо дали става дума за диети, или за завишен прием на храни и преяждане.

Храненето трябва да бъде разнообразно, често и по-малко. От менюто трябва да бъдат изключени газирани напитки и тлъсти меса. Самият начин на приготвяне на храната трябва да се промени – да бъде печена, варена. Хранителният режим трябва да е богат на зеленчуци и плодове. Разделното хранене, например, е един подходящ здравословен хранителен режим, с който се набавят необходимите за организма вещества, минерали, нутриенти.

Когато говорим за здравословното хранене, трябва да се има предвид, че при хора със затлъстяване и наднормено тегло има нужда от цялостна промяна в начина на живот към по-здравословно. Това включва и борбата със заседналия начин на живот, в който липсват разходки и физическо натоварване. Човек трябва да има около 30 минути разходка всеки ден, а в почивните събота и неделя – 1,5-2 часа. Разбира се, натоварването следва да е съобразено с физическата подготовка и общото състояние на всеки човек. Естествено, че някой, който има здравословни проблеми, не може да се натоварва физически, но този пациент може спокойно да се разхожда.

Има ли данни за връзка между затлъстяването и наднорменото тегло и преболедуване и развитие на COVID-19? Сред пациентите, преболедували коронавирусната инфекция, има ли такива, които са с наднормено тегло и това отразило ли се е по някакъв начин върху начин на лечение, състояние на пациента, в последващия период на възстановяване?

При пациентите с наднормено тегло и затлъстяване коронавирусът протича по-тежко, отколкото при хора с нормално тегло. Дори можем да кажем, че затлъстелите са една от най-рисковите групи. Страдащите от затлъстяване имат висок холестерол, високи триглицериди, голяма обиколка на талията и завишени стойности на кръвното налягане. Наднорменото тегло причинява сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, астма, обструктивна сънна апнея, уврежда белия дроб, увеличава риска от преждевременни сърдечносъдови инциденти – инфаркт, инсулти. Всичко това увеличава риска от тежки усложнения при протичане и на коронавирусна инфекция и от това тя да завърши с фатален изход. Хората с наднормено тегло много по-лесно ще направят бронхопневмония и много по-трудно от останалите пациенти, при които няма толкова много завишени рискове, ще се справят с бронхопневмонията. При тях възникват множество усложнения – микро-, макротромбози, белодробна емболия. И от тези неща идва опасността. Ето защо непрекъснато съветвам моите пациенти, в това число не само тези с наднормено тегло, а и диабетиците и други, да се изолират, да носят маски, да спазват дистанция, да не се събират с големи и шумни компании, защото рисковете при тях са много.

Ежедневният стрес, на който голяма част от обществото е подложено, има ли отношение към наднорменото тегло и затлъстяването и към отключването на различни ендокринни заболявания?

Стресът е едно състояние, което може да предизвика хормонален дисбаланс. Борбата с него е трудна, но все пак трябва да се опита. Например, положително влияние върху нивата на ежедневния стрес оказва физическата активност. Тя понижава нивата на хормона на стреса, а именно кортизол. Този хормон действа както като команден център, който завишава своите сигнали към мозъка при вида на стресова ситуация, пред която се изправяме, така и оказва силно въздействие върху хормоналния баланс, като контролира и няколко хормона, които отговарят за апетита. Високият кортизол влияе върху механизма, който изпаща сигнали на мозъка, че организмът е сит. Това, съответно, ви кара да приемате още и още храна, което води до системно преяждане, повишаване на телесното тегло, а оттук до затлъстяване и редицата други заболявания, за които наднорменото тегло е ключов рисков фактор.

Какво бихте посъветвали пациентите, особено на прага на зимния сезон, когато всички сме по-пасивни що се отнася до двигателна активност, хапваме повечко и по-тежки храни и предпочитаме да си седим у дома, отколкото да рискуваме да се сблъскаме със студа навън?

Независимо от сезона, ние просто трябва да се научим да живеем по малко по-различен начин. Ние сме от нациите, които често си позволяваме да прекаляваме с храна, с алкохол. Също така, никога не намираме време за физическа активност, когато сме на работа. Тичаме от сутрин до вечер по задачи. Не е необходимо всички да ходят по фитнес зали и да се натоварват. Но всеки ден трябва да има разходка.

Трябва хората да се научат, че ежедневно трябва да се прави гимнастика, дори и вкъщи. Трябва да се обръща внимание на правилното хранене. И тук става дума както за здравословно хранене, така и за часовете, през които то се случва и количеството, което слагаме в чинията си. Не може да се храним по всяко време на денонощието и трябва да държим сметка колко е пълна чинията ни.