Публикация

Нов медицински стандарт по ортопедия и травматология е публикуван за обществено обсъждане

Нов медицински стандарт по ортопедия и травматология е публикуван за обществено обсъждане

Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт по ортопедия и травматология.
Tой е изготвен в изпълнение на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Цели на проекта 

Основната цел на предлагания медицински стандарт е да се създаде мотивирана правна регламентация на изискванията към структурите, персонала, оборудването и дейността по медицинската специалност „Ортопедия и травматология“, чрез която да се гарантира едновременно достъпа на населението и качеството на оказваната медицинска помощ.


В съответствие на съвременните постижения в медицинската наука и свързаните с нея тенденции към обособяване в практиката на т.н. гръбначна хирургия, независимо от основната специалност, която притежават лекарите, които я упражняват, най-често неврохирургия или ортопедия и травматология, в настоящия медицински стандарт са включени и определени процедури в областта на гръбначната и гръдната хирургия.

В световен мащаб през последните години бяха въведени множество съвременни методи на лечение

инструментации, минимално-инвазивни процедури в областта на гръбначната хирургия, което разшири значително кръга от патологични състояния, които подлежат на лечение, като същевременно подобри резултатите както по отношение на продължителност на живот, така и по отношение на качеството на живот на пациентите. Развитието на гръбначната хирургия бе съпроводено със значително повишаване на изискванията към специалистите, които осъществяват упоменатите интервенции и това е причината в много държави да се обособи направление „гръбначна хирургия”, а специалистите, фокусирани върху този тип заболявания, са дефинирани като гръбначни (спинални) хирурзи.


В България също бяха предприети стъпки, които да отразят тази световна тенденция, като се обособиха сдружения на специалисти по гръбначна хирургия, започна периодичното провеждане на научни форуми, подобриха се международните контакти с отговорни структури и организации. Част от тези стъпки включиха повишаване на изискванията както към професионалната квалификация на специалистите, така и към структурите (клиники и отделения), осъществяващи гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с различен обем и сложност, а именно повишаване на изискванията към нивото на компетентност, на което могат да се осъществяват тези интервенции. Подобна промяна е необходима, защото само така може да се гарантира достатъчна по обем и качество медицинска услуга с произтичащите от това по-добри резултати и по-голяма сигурност за пациента.

Медицинският стандарт е структуриран в шест раздела


В Раздел I на проекта на медицинския стандарт са включени основните характеристики на медицинската специалност „Ортопедия и травматология“, като се определят основните цели, задачи и ключови елементи на профилактичния и диагностично-лечебния процес. Изчерпателно са определени основните диагностични методи, прилагани за уточняване на заболяванията на опорно-двигателния апарат – клинични неинвазивни и инвазивни, образни и лабораторни методи.


Предвид спецификата на заболяванията в обхвата на специалността „ортопедия и травматология“ са регламентирани и възможните лечебни методи, включващи неоперативно лечение – консервативно, функционално и медикаментозно, както и оперативно лечение с различна степен на обем и сложност на оперативните интервенции. Определени са също така интердисциплинарните взаимодействия и координация с другите медицински специалности, както и възможността за осъществяване на профилирани дейности от специалността, само на трето ниво на компетентност в лечебните заведения за болнична помощ, при спазването на определени условия.


В Раздел II са регламентирани общите изисквания за професионална квалификация и компетентност за практикуване на медицинската специалност „Ортопедия и травматология“ от медицинския и немедицинския персонал. Разграничени са изискванията към дейността на специалиста и на специализанта по ортопедия и травматология. В съответствие на правилата за добра медицинска практика специализантът може да практикува само под наблюдение, контрол и задължително ръководство на лекар с придобита специалност „Ортопедия и травматология“.
Определени са изискванията за допълнителна квалификация на лекарите за осъществяване на специфични медицински дейности в областта на ортопедията и травматологията. Специално внимание се обръща на изисквания към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи, като е регламентиран обхватът на тяхната дейност.


В Раздел III са определени изискванията за осъществяване на дейността, като се предвижда практикуването й в лечебни заведения от всичките нива на системата по здравеопазване – първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, спешна и болнична медицинска помощ, както и оказване на спешна помощ на местопроизшествието. Изискванията към структурите, които оказват спешна медицинска помощ, са съобразени с възможностите на специалистите в тях. Необходимата професионална компетентност е основно в областта на травматологията и е свързана с оказване на животоспасяващи действия за ограничаване на кръвоизлива при наранявания и временна имобилизация.


Общопрактикуващите лекари осъществяват дейности от своята компетентност, които са насочени основно към диагностициране на ортопедично-травматологична патология, медикаментозно лечение на заболявания с хроничен характер, основни манипулации при леки травми и заболявания на опорно-двигателния апарат. Малките хирургични интервенции, които могат да се осъществяват в операционен сектор към медицински център, медико-дентален център или диагностично-консултативен център са изброени конкретно, което създава яснота както за изпълнителните на дейността, така и за контролните органи.


За да се осигури приемственост в диагностиката и лечението на пациентите с ортопедо-травматологични заболявания от гледна точка на различното ниво на професионална компетентност, са определени взаимодействията които лекарите от спешната и първичната извънболнична медицинска помощ трябва да осъществяват с лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ и болнична помощ.
От съществено значение е диференцирането на необходимата диагностично-лечебна дейност от гледна точка на необходимата спешност от прилагането – спешна, срочна и планова. В зависимост от това е създадена възможност определени интервенции, които по принцип се осъществяват на по-високо ниво на компетентност в болничната помощ, в условията на спешност да могат да се осъществяват по изключение и на по-ниско ниво на компетентност, което прави медицинското обслужване по-гъвкаво и по-достъпно за пациентите.

 

Много ясно са определени основните принципи за поведение при спешни животозастрашаващи и застрашаващи крайника състояния в ортопедията и травматологията - наранявания с външно кървене от магистрален артериален съд, фрактура или луксация с магистрална съдова увреда, травматична ампутация и семиампутация и други състояния.


По отношение на болничната помощ са определени изискванията за всяко от трите нива на компетентност, като е спазена еднаква структура на изискванията относно устройство, оборудване, здравни изисквания, медицинска апаратура, персонал, вид и обхват на медицинските дейности, изисквания към резултата от дейността.


Подробности четете в прикачените файлове.

Прикачени файлове

Ортопедия.pdf
Ортопедия и травматология - мотиви...

Коментари