Защо суплементирането с витамин С и цинк има място в превенцияна и лечението на Covid-19

Дефицитът на витамин С и цинк може да е стане причина за повишена уязвимост на организма към инфекции, затова те са включени в схемите за лечение на новия коронавирус още от първата вълна на пандемията през пролетта. Препоръчва ги Австрийското дружество по анестезиология, реанимация и интензивни грижи в гайдлайн с практически указания за поведение, лечение на различни по тежест случаи с COVID-19. Прилагат ги и в много други страни по света, включително и в България. Коктейл от витамини, в който влизат и витамин С, и цинк, получи дори президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на лечението си от Covid-19.

В схемите на австрийските реаниматори се предвиждат следните дозировки при средно и по-тежко протичане на коронавирусната инфекция:

Цинк 30 mg 1-1-1 p.o.
Витамин C 1 g 1 път дневно p.o.

Източник: https://www.credoweb.bg/publication/120248/lekarstva-i-terapii-koito-prilagat-v-avstriya-pri-covid-19

Значението на тези микронутриенти за съпротивителните сили не е нещо ново, което научаваме в условията на пандемията. Те не могат да лекуват инфекциозни заболявания, но имат значение за състоянието на имунната система. Интересно е, че дори в Европа не са малко хората, които имат дефицити на важни витамини и минерали поради неправилно хранене с малко пресни продукти, заболявания на гастроинтестиналния тракт или напреднала възраст, когато полезните вещества от храната не се усвояват така пълноценно, както на младини.

Микронутриенти и имунитет

Имунната система е много сложна система, в която многобройни клетки, молекули, тъкани и органи работят заедно, за да предпазят собствения организъм”, казва Кейт Алън от Световния фонд за изследване на рака (World Cancer Research Fund). Въпреки че е трудно в конкретна ситуация на заболяване тя да бъде повлияна чрез специфичен начин на хранене или прием на отделни вещества, има микронутриенти, които играят важна роля за доброто състояние на отбранителните сили:

аминокиселини;
мед;
фолиева киселина;
желязо;
цинк;
селен;
витамините А, С и Е, B6, B12 и D;
каротин;
омега-3 мастни киселини.

Учени в Китай подчертават значението на хранителните дефицити за протичането на SARS-CoV-2

източник: https://www.nature.com/articles/s41430-020-0642-3

Проучванията показват, че недостигът на важни за имунната система хранителни вещества водят до повишена уязвимост на организма при контакт с вируси и други микроорганизми, както и до по-лоша прогноза за протичане на заболяването. Скорошно проучване от провинция Хубей в Китай, чиято столица е Ухан, показа, че недохранването е фактор за по-тежко протичане и на SARS-CoV-2.

За целта експертите сравнили как протича заболяването при различни групи пациенти в градовете на провинцията. Фактите сочат, че в провинция Хубей като цяло болестта протича тежко и взе доста жертви. Изключение прави град Енши, известен с богатите си на селен почви и населението очевидно няма голям дефицит на този микроелемент.

Пациентите били раздеелни на групи въз основа на оценка, наречена Mini Nutritional Assessment (MNA). Според резултатите от MNA пациентите са разделени на група с недохранване (MNA ≥ 24), група с риск от недохранване (MNA 17–23.5) и група с недохранване (MNA резултат <17). Пациентите с лош хранителен статус показват съществено по-висок процент на морталитет и тежко протичане на заболяването, подчертава проф. Карл-Хайнц Шмоле, специалист по интензивна медицина от Грац, Австрия.

Разбира се, приемът на важни за имунната система вещества трябва да става основно чрез храненето. Все повече специалисти обаче препоръчват в определени ситуации като сезонна епидемия с грип, а сега и в условията на пандемия, както и при вече констатирана инфекция, да се обмисли суплементиране с витамин С и цинк.

Експерти от Швейцарското дружество по хранене например препоръчват следната комбинация за добра форма на имунната система на дневна база, особено при възрастни, бременни и други рискови групи:

Цинк 10 мг;
Витамин С 200 мг;
Витамин D 50 мг;
Омега-3 500 мг;
Селен - 50 до 100 мг;

Синдром на системния възпалителен отговор

източник: https://www.ccjm.org/content/early/2020/06/02/ccjm.87a.ccc046

Аскорбинова киселина (витамин С), цинк, витамин D и N-ацетилцистеинът имат потенциал да повлияват имунния отговор, затова суплементирането с тях може да бъде част от профилактиката или лечение на COVID-19. Това става ясно от публикация в Cleveland Clinic Journal of Medicine, публикувана през август 2020 г.

Инфекцията с COVID-19 води до синдром на системен възпалителен отговор, което се доказва от повишени концентрации на провъзпалителни цитокини интерлевкин 1 (IL-1), IL-6 и фактор на туморна некроза (TNF) алфа, както и по-високи концентрации на анти- възпалителен цитокин IL-10. Освен това, пациентите с COVID-19 често имат признаци на оксидативен стрес, който се характеризира с производство на реактивни кислородни форми, реактивни азотни видове и съпътстващ дефицит на антиоксиданти.

Известно е, че реактивните кислородни видове и реактивните азотни видове увреждат клетъчните биохимични пътища, причинявайки разкъсвания на веригите на ДНК, липидна пероксидация и разграждане на антиоксиданти и антипротеази. Има множество защитни механизми срещу реактивни кислородни и азотни молекули, включително ензимни чистачи (супероксиддисмутаза, каталаза и глутатион пероксидаза) и неензимни молекули (глутатион и витамини А, С и Е). Именно дисбалансът между производството на реактивни кислородни и азотни молекули, и антиоксидантните запаси в организма причинява увреждания и чрез синдрома на системния възпалителен отговор може да допринесе за по-тежко протичане на COVID-19. Аскорбиновата киселина (витамин С), цинкът, витамин D и N-ацетилцистеинът се считат за полезни за профилактика или лечение на COVID-19 поради потенциала им да повлияят имунния отговор и да неутрализират реактивните кислородни и азотни молекули. Не на последно място те са достъпни за широк кръг пациенти, тъй като може да се купуват без рецепта.

Аскорбинова киселина (витамин С)

Известно е, че аскорбиновата киселина функционира като антиоксидант като обезврежда свободните радикали. Има редица проучвания, които стигат до заключението, че добавките с витамин С могат да повлияят на имунната система. Съществуват in vitro и in vivo проучвания, които сочат, че витамин С може да бъде защитен срещу коронавирусна инфекция при птици. Проучванията при хора са установили, че витамин С може да намали податливостта към вирусни респираторни инфекции и пневмония, както и продължителност на симптомите от обикновена настинка, причинена от риновирус. Проучванията на витамин С за лечение на хоспитализирани и критично болни пациенти показват смесени резултати относно смъртността, продължителността на престоя в интензивното отделение и продължителността на механичната вентилация. Все пак високите дози интравенозен витамин С по правило са безопасни. Ефектът на витамин С за лечението на пациенти с COVID-19 се нуждае от допълнителни данни. В момента се провеждат нови клинични проучвания в Китай и САЩ.

Цинк

Цинкът също играе важна роля за имунитета, като участва в производството на антитела и бели кръвни клетки. Дефицитът на цинк увеличава концентрациите на противовъзпалителни цитокини (IL-1, IL-6 и TNF алфа) и намалява производството на антитела. Добавянето на цинк към рациона увеличава способността на полиморфно-ядрените клетки да се борят с инфекцията.

Цинкът има способността да се намесва в биологията на коронавируса. Повишените вътреклетъчни концентрации на цинк могат да инхибират активността на вирусна РНК полимераза и репликацията на вируса в in vitro и клетъчен културен модел на тежък остър респираторен синдром на коронавирус-1 (SARS-CoV-1). В мета-анализ, оценяващ проучвания, сравняващи добавки с цинк и плацебо, високите дози цинк намаляват продължителността на обикновена настинка. Тежестта на симптомите не се повлиява особено.

Поради ролята си в имунната функция и потенциала да намали репликацията на коронавирус, понастоящем цинкът се изследва за профилактика и лечение на пациенти с COVID-19.

Още източници: