Публикация

Нека „дезинфекцираме" страха от „Коронавируса“

Нека „дезинфекцираме" страха от „Коронавируса“

Какво е страхът

 

Страхът е букет от негативни емоции, чувства и отличителни поведенчески реакции у хората, които биват задвижвани от явление или обект, тълкуван като потенциална опасност и заплаха.

 

Страховете се формират на базата на отминал опит и са ясно предметно обвързани, породени от някакви случки или събития. Има различни видове страхове. Като започнем с едни от често срещаните – страх от животни, друг пример е страхът от несподелена любов, който може би доста хора са изпитвали в живота си. И стигнем до страха от страха, който е присъщ на много хора от различни социални групи, пол, възраст, етнос и т.н. Съществуват обаче и такива страхове, които възникват, без човекът преди това да е попадал в ситуациите, които ги предизвикват, типичен пример е страхът от заразяване с вируса COVID -19. Той е нов за човечеството, но да изпитват страх не е нещо ново за хората. Във всички случаи страховете имат защитна функция, която може да е от значение за оцеляването ни. Страхът заема съществена част от живота ни и не следва да бъде отричан, нито пренебрегван. Той е факт, а и всеки от собствен опит знае това. Нормално е, ако някой е страдал от нещо, да изпитва страх от попадане отново в подобна ситуация, съобразно предходния си опит. Както е и нормално човек да изпитва страх за здравето и живота си в условия на пандемия с непознат за света вирус, за който науката инвестира усилия и средства в разкриването на подходящо средство за ликвидирането му.

 

Нека погледнем и един друг вид страх, който напоследък често се среща у хората, търсещи подкрепа от психолог - страхът от загуба на работна позиция и доходи, поради поставяне под карантина, или съкращаване, вследствие намален обем на работа. Налице е тенденция страхът от това дали ще останем на работа да измести страха от Коронавируса, което допълнително сваля вниманието от това да сме предпазливи от заразата. До някъде страхът е основателен, тъй като човек ако не успее да си покрие ежемесечните сметки, кредитите и разходите, каквато и психологическа подкрепа да му се окаже, няма да бъде от особена полза.

 

Впечатление прави, че хората често асоциират тези мерки като ограничаване на личната свобода, което от една страна е рационално, но от друга бива тълкувано като нерационално. У тях съществува и страх от загуба на лична свобода, който им създава усещане, че не са свободни и независими личности. Страхът от загуба на лична свобода е познат още от дълбока древност, въпреки че той не ангажира мисловно всеки ден човека. Често предпоставка за отключването му е когато човек е ограничен в границите на стая, помещение или дом, без възможност да напуска пределите му.

 

Не е по-малко силен и страхът от смъртта (танатофобия). Той е най-широко разпространеният екзистенциален страх и е съпроводен често с чувство на тревожност. Практически голяма част от случаите на различни страхове, водят началото си от него. По-възрастните хора, които страдат от физически или психологически проблеми, могат да изпитват силна тревожност, свързана със страха от предстояща смърт. Понякога страхът от евентуалното предстоящо може да бъде толкова силен, че хората отдали му се, могат да забравят да живеят живота си пълноценно. Ето защо е добре да се отдели внимание на ключовите емоции в ежедневието на човека, които могат да доведат до различни видове страхове.

 

Из биологията на страха

 

Ако погледнем причините, пораждащи страха и надникнем в дълбочината им, то бихме стигнали и до биологичната същност на страха. При съществуваща опасност конкретни зони от мозъка – амигдалата и хипоталамусът се активират, за да контролират физиологичния отговор при страх. Хормоните адреналин и кортизол, се изливат в кръвоносната система, като това изливане предизвиква определени физиологични реакции. Преминаването на хормоните в кръвта е причина артериите да се свиват, мускулите да се съкращават, а сърцето да бие по-бързо. Така тялото се подготвя за режим „бий се или бягай“.

 

Нека си позволим да погледнем на страха като емоция, която ни предпазва от опасности. Изследователи считат, че тази емоция е по-силна дори и от любовта. Добре би било да допуснем, че всъщност нашето физическо оцеляване зависи от страха. И не следва да пропускаме възможността да управляваме страха и той да ни служи като инструмент (защитна стена), а не да станем негови  подвластни.

 

В условията на епидемична обстановка все по-често хората изпитват немощ в справянето си със страха. Отдават се изцяло на страховете си и на съпътстващите ги усещания, които ги въвличат в лабиринта на собствения им вътрешен хаос и всеобщия колективен хаос – отвън. В такива моменти е добре да „дезинфекцираме" страха, като сведем фокуса до минимум страх и максимум здравословна грижа по хигиената и спазването на препоръчителните мерки на държавните здравни власти.

 

Защо не е ефективно да се фокусираме буквално в медиите и това, което те представят в информационното пространство за COVID -19.

„Манипулацията е основен феномен на човешкото битие” - Адолф Портман

Къде е генезисът на манипулативността? Отговорът: в психиката на тълпата. Защото не можем да отречем, че е по-лесно да се появи някой, който да ни внуши какво да мислим, какво да четем, в какво да вярваме и как да действаме, да се доверим на някого, който ще ни спести време и енергия за вземане на определено решение, тъй като или не можем, или не искаме да се доверим на себе си, или пък се страхуваме от отговорност.  Подобно не-индивидуално поведение, в условията на свръхстимулирано информационно потребителство, може да се нарече “информационно робство”, характеризиращо се с комуникационна пасивност и податливост на манипулации.

В така възникналите условия в световен аспект, хората са в изолация, за да оцелеят и преминат с по-малко поражения в здравето си и това изглежда е правилно. Човешката природа е любопитна по своята същност –  и добре, че е така…! Живеем в свободен свят, почти всеки разполага с необходимите технически устройства, чрез които може да чете, гледа и слуша каквото му е на ум и сърце.

 

От психо-емоционална гледна точка, обаче, не всеки човек е достигнал зрелостта да разчете коректно достигащата до него информация, преди да я приеме. Едни са критични, други приемат безкритично информацията, а трети невротично отричат всичко, като това на несъзнателно ниво е техният начин за справяне с невротичната буря на ума. В посочените примери наблюдаваме три типажа – едните склонни да проверяват рационално, което ги препраща към различни информационни територии, другите, приемащи информацията през авторитета на телевизионния екран, вестника, радиото, социалните медии и др., приемат всичко за чиста монета, а последните отричат и изопачават реалността. Това е видно както в разединеното общество, така и сред медиците, тъй като голяма част от тях алармират за опасностите от вируса, а малка част го омаловажават.

 

Но добре е да си припомним, че манипулирането е налице във всяко съвременно общество, разчитащо на информационния обмен. Дори всяка комуникация е и вид манипулация. Известно е, че манипулацията е успешна там, където е налична ниска информационна култура, с тенденции нивото й да не се издига. В този случай човек изпада в дезинформираност, от която се обърква и стресира, което довежда до повишена тревожност, повлияваща на качеството на живот, вземат се неправилни решения или има хаотично втурване в посока, която би могла да доведе до фатален край.

 

За да не попада в манипулативния псевдообмен на информация, целяща въздействие върху решенията и поведението на човека, е необходимо той да се погрижи за личната си компетентност и осведоменост. А това би могло да се осъществи като се следва оторизирана медицинска инструкция, с ясно разписани в нея правила. Точно когато човек изпитва тревога и хаос, би могъл да я прочете нагледно и да подходи рационално, а не емоционално.

 

Препоръчително е да се ограничи гледането на новини, особено от нерегламентирани източници, целящи дезориентация на масата с подвеждащи заглавия, които поразяват емоционално. Никой няма нужда от допълнителен хаос във време на пандемия, нито от незрели конспиративни теории, създаващи усещане у хората, че разполагат със секретна информация. Този вид самочувствие на „знаещ нещо“, което е в хипотезите на вероятностите – (дали – или), следва да бъде „поставено под карантина“ и в режим критично обследване. Повече от ясно е, че нищо секретно не е със свободен достъп до масата поради режима, в който се намира. Интересът към конспирациите може да бъде разглеждан и като вид фолклор, от тип устно народно творчество, с елементи на - една мома на мегдана прошепна на ухото на ергена, пък тъпана биел шумно и на него му се чуло нещо, пък той го възприел така, както му се щяло… Трудно е да се открие логика в конспиративните теории, но все пак има някои ориентиращи тенденции. Появяват се доста често в условия на криза. И актуален пример е истерията покрай пандемията COVID-19 и нарастващата подозрителност в нея.

 

За жалост вярата в тези теории понякога може да погуби здравето и дори живота на хората, повярвали, че медицината си е поставила за цел да им навреди, а друг е въпросът това дали кореспондира с обективната действителност. От друга страна са налице поредица световни научни открития в борбата с болестите и превенцията им. На база на тези открития и достижения, ние всички като пациенти, получаваме шанс за лечение. Ето защо тези обстоятелства би следвало да ни насочат към проверка на фактите. Подходящо е да се черпи информация от легитимни бюлетини, достоверни източници на информация, с доказана традиция в представянето на обективни новини. В тази връзка е коректно да се отбележи, че съществуват и хора, които в трудните и изпитателни дни се възползват от обстановката, водени от остра нужда да се изявят чрез сензация в условия на криза, а това често пъти става чрез ексцентрично поведение, опити да се омаловажи нечий чужд труд, за сметка на задоволяване на собствените си нездрави фантазии и потребности. Изглежда най-добрата борба с вируса е осведомеността как се предава и какво препоръчват медиците практици в тази връзка, а не гласът на ток шоу медицината, с елементи на скандал, от който оставаме раздвоени, с погрешни впечатления, но и недоизлекувани.

 

Защо е необходимо да „дезинфекцираме" страховете си

 

Човешките психологически механизми са така устроени, че ние не можем непрекъснато да се намираме в условията на повишена опасност и в състояние на страх. Затова хората, изпитващи страх от заразяване с вируса, да опитат да се концентрират върху онова, което им дава усещане за сигурност и стабилност.

 

Нека погледнем от положителната перспектива на реалността, в която се намираме и като не можем да променим глобалната обстановка, то да променим отношението си към нея. Метафорично казано „дезинфекцията" на страховете бихме могли да извършим, като преместим фокуса от страха от заразяване с вируса COVID-19, в посока здравословно мислене, спазване на хигиена и мерките за дистанция, които понижават риска от заразяване. Всичко това следва да се предприеме разумно, с доза умереност, защото ако човек се затвори изцяло в дома си и престане да излиза навън, то има вероятност това да му създаде нови страхове и всяко излизане би могло да бъде асоциирано със стрес и несигурност. По-полезно е да се опитаме да установим какво точно причинява страха ни от заразяване и да намалим риска от ситуации, които могат да ни причиняват страх и стрес. В тази връзка е важно да се отбележи, че не е здравословно за психичното ни здраве да се откажем напълно от всекидневните ни навици. Добре е да имаме срещи с наши близки, приятели, но при по-различен режим на контакти – например срещи на открито в разумна дистанция, вместо да се събираме по домовете си или в закрити помещения с много хора. Друг пример е разходката в парка или в гората, което е отлично средство за рехабилитация на душата и тялото по време на пандемия.

 

И на последно място, но по значимост първо, е да се обърнем към полезния егоизъм в нас. Във времена като тези на пандемията COVID-19, е не малко важно човек да мисли за себе си и собственото си здраве. Този вид егоизъм, в границите на разумното, е допустим, дори полезен за човека, защото за собствената ни защита от вируса отговаряме ние самите, чрез грижа и хигиена. И нашата отговорност към себе си е и форма на отговорност към околните, близките, приятелите и изобщо значимите за нас хора. Животът е скъпоценност, към която не следва да бъдем хазартни, поставяйки я в риск.

 

И помнете, страхът е част от живота ни и за всички нас е препоръчително да си поставим за цел да приемем предизвикателството страх, да го „дезинфекцираме“ и да търсим решение за преодоляването му.

 

Автор: Стоян Петров - психолог

Снимка: unsplash

 

 

Коментари