Как и дали трябва да употребяваме така познатия ни витамин Ц и набралия особена медийна популярност в последните месеци цинк? Предпазват ли те от вируси и конкретно от коронавирус, как повлияват лечението на вирусни инфекции?

Експертен отговор на тези важни въпроси дава  публикация в Cleveland Clinic Journal of Medicine, публикувана през август 2020 г. 

В нея категорично се посочва, че цинкът, витамини C и D и N-ацетилцистеинът имат потенциал да повлияват имунния отговор, затова суплементирането с тях може да бъде част от профилактиката или лечение на COVID-19. 

Инфекцията с COVID-19 води до синдром на системен възпалителен отговор, което се доказва от повишени концентрации на провъзпалителни цитокини интерлевкин 1 (IL-1), IL-6 и фактор на туморна некроза (TNF) алфа, както и по-високи концентрации на анти- възпалителен цитокин IL-10.  Освен това,

пациентите с COVID-19 често имат признаци на оксидативен стрес, който се характеризира с

производство на реактивни кислородни форми, реактивни азотни видове и съпътстващ дефицит на антиоксиданти. 

Известно е, че реактивните кислородни видове и реактивните азотни видове увреждат клетъчните биохимични пътища, причинявайки разкъсвания на веригите на ДНК, липидна пероксидация и разграждане на антиоксиданти и антипротеази. Има множество защитни механизми срещу реактивни кислородни и азотни молекули, включително ензимни чистачи (супероксиддисмутаза, каталаза и глутатион пероксидаза) и неензимни молекули (глутатион и витамини А, С и Е).

Именно дисбалансът между производството на реактивни кислородни и азотни молекули, и антиоксидантните запаси в организма причинява увреждания и чрез синдрома на системния възпалителен отговор може да допринесе за по-тежко протичане на COVID-19.

Аскорбиновата киселина (витамин С), цинкът, витамин D и N-ацетилцистеинът се считат за полезни за профилактика или лечение на COVID-19 поради потенциала им да повлияят имунния отговор и да неутрализират реактивните кислородни и азотни молекули.

Не на последно място те са достъпни за широк кръг пациенти, тъй като може да се купуват без рецепта. А особено полезна е тяхната балансирана комбинация.

Цинкът играе особено важна роля за имунитета,

тъй като се включва в производството на антитела и бели кръвни клетки

Цинкът има способността да се намесва в биологията на коронавируса.

От друга страна

Дефицитът на цинк намалява производството на антитела,

като увеличава концентрациите на противовъзпалителни цитокини (IL-1, IL-6 и TNF алфа) . Добавянето на цинк към рациона увеличава способността на полиморфно-ядрените клетки да се борят с инфекцията. Повишените вътреклетъчни концентрации на цинк могат да инхибират активността на вирусна РНК полимераза и репликацията на вируса в in vitro и клетъчен културен модел на тежък остър респираторен синдром на коронавирус-1 (SARS-CoV-1). В мета-анализ, оценяващ проучвания, сравняващи добавки с цинк и плацебо, високите дози цинк намаляват продължителността на обикновена настинка. Тежестта на симптомите не се повлиява особено.

Поради ролята си в имунната функция и потенциала да намали репликацията на коронавирус, понастоящем цинкът се изследва за профилактика и лечение на пациенти с COVID-19.

Как действа Витамин С

Известно е, че аскорбиновата киселина, която представлява витамин C, функционира като антиоксидант като обезврежда свободните радикали. Редица проучвания стигат до заключението, че добавките с витамин С могат да повлияят на имунната система. Изследвания установили,

 че витамин С може да намали податливостта на хората към вирусни респираторни инфекции и пневмония, както и продължителност на симптомите от обикновена настинка, причинена от риновирус.

Проучванията на използването на витамин С за лечение на хоспитализирани и критично болни пациенти показват смесени резултати относно смъртността, продължителността на престоя в интензивното отделение и продължителността на механичната вентилация. Все пак високите дози интравенозен витамин С по правило са безопасни. Ефектът на витамин С за лечението на пациенти с COVID-19 се нуждае от допълнителни данни. В момента се провеждат нови клинични проучвания в Китай и САЩ.

източници:

https://www.ccjm.org/content/early/2020/06/02/ccjm.87a.ccc046

https://clinicaltrials.gov/ct2/show/NCT04335084
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7415215/
https://www.mdpi.com/2072-6643/12/10/2956/htm