Масажът е може би най-популярното средство за лечение при болков синдром, ограничен обем на движение, повишен мускулен тонус, скъсявания или спазъм. Понякога обаче той не е достатъчен. Съчетанието му с друг вид мануални техники и стречинг дава доста по добри резултати.

 Стречинга представлява раздалечаване на двата края на даден мускул или друга мекотъканна структура, с цел възстановяване на нормалната дължина и еластичност. Най-подходящото място в процедурата е след приложения масаж, преди ставно-мобилизационните техники, ако искаме само да релаксираме мускула. Когато целта е да разтягаме скъсени мускули или фасции обаче, стречинга се прави след масажа и мануалната терапия.

Ето и част от правилата за прилагането на стречинг техниките:

  - Мускула да е загрят преди стречинга.

  - Да задържи позицията на максимално разтягане поне 10-20 секунди.

  - Стречинга се извършва в нормалния за сегмента обем, без да го преминава.

  - Да вдишва и издишва дълбоко за улесняване на релаксацията.

  - След стречинга да се извършват активни движения с мускула няколко пъти.

  - Избягваме стречинг на свързани структури /например нерви/.

  - След стречинга отпускаме бавно за избягване на тензионната реакция.

  - Обстановката да дава възможност за добра релаксация на пациента.

  - Стерчинга се прави първо на по-отдалечените стави и след това на по-близките до тялото стави. 

Добре е техниките да се изпълняват от специалист познаващ анатомичните особенности на опорно-двигателния апарат - кинезитерапевт, рехабилитатор!

ас. Пейо Събев

гр.Бургас