След тежко боледуване, на 85-годишна възраст ни напусна проф. Боян Лозанов, един от доайените на българската ендокринология, отдал живота си на медицината и своите пациенти. Той оставя ярка следа в медицинската наука, сред своите колеги и ученици.
10 години от професионалния си живот проф. Лозанов отдели на Болница Токуда, като ръководител на Клиниката по вътрешни болести. През това време създаде екип, сподели и предаде много знания и умения на своите колеги, помогна на хиляди пациенти.

Лекар с невероятно отношение към работата си, дисциплиниран професионалист със задълбочен научен подход,

той остана докрай със своите пациенти и колеги, въпреки достолепната си възраст

Достоен за дълбока почит и уважение, това, което оставя след себе си като научна работа, излекувани пациенти и пример за колегиални взаимоотношения, изпълват със смисъл медицината и човешкия живот, и ще продължават да носят спомена за него напред във времето.

Благодарим ти, професоре! Поклон! Прощавай и почивай в мир!

Проф. д-р Боян Стоянов Лозанов (20.01.1935 - 27.11.2020)

Проф. Боян Лозанов е изтъкнат лекар и учен, доайен на българската ендокринология.

Повече от половината от над 60-годишния си трудов път проф. Лозанов отдава на Университетската болница по ендокринология

като е дългогодишен ръководител на Катедрата по ендокринология и на Клиниката по тиреоидни и костни заболявания, а през последното десетилетие е Началник на клиниката по вътрешни болести на Acibadem City Clinic Токуда Болница.

Общият брой на научните му трудове е над 250, от тях 146 публикации в научни списания у нас и чужбина, 38 участия в учебници и монографии, над 60 доклади и резюмета от международни и национални конгреси и конференции. Основните му научни приноси са главно в областта на заболяванията на щитовидната жлеза, отнасящи се до епидемиологията, патогенезата, диагностиката и лечението на Базедовата болест, тиреоидита на Хашимото, ендокринния екзофталм , хипотиреоидизма и свързаните с тях автоимунни ендокринни синдроми.

Проф. Боян Лозанов е основател и главен редактор на списание „Ендокринология“

(1986-2004), научен секретар на Българското дружество по ендокринология (1985-1995), председател на Експертния съвет за йод-дефицитни заболявания към Министерството на здравеопазването и съавтор на Националната стратегия за ликвидиране на йод-дефицитните заболявания (1994), получила високо международно признание и довела до ликвидирането им като социално значим проблем за нашата страна. Той беше представител на България в Европейския проект за йод дефицитните заболявания „Euthyroid” към Европейската Комисия (2015-2018).

Проф. Лозанов е главен редактор и съавтор на Основното ръководство по ендокринология за специализиращи лекари (2000 г.), послужило като настолна книга на поколения ендокринолози.

Носител е на множество награди

вкл. тази на името на Проф. К. Чилов (2004), на почетния знак „Български лекар”, Юбилейна награда на Българското дружество по ендокринология „Акад. И. Пенчев“ (2004), Почетен знак на МУ-София „Ескулап” за големи заслуги в българското медицинско образование, наука и практика (2005), Годишна награда „СИЕЛА 2000” за авторски принос в медицинската литература и Почетен знак на Българския лекарски съюз – златен, за цялостни заслуги за развитие на медицинската наука и здравеопазването в България и във връзка с неговата 85-годишнина (2020). Избран бе за „Senior member” на Европейската тиреоидна асоциация.

От 2010 г. е избран за академик към Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), като е бил председател на Научния център по медицина.

Неговото послание към лекарското съсловие в България бе

„Непрекъснато обучение, повече грижи за болните, по-малко комерсиалност”

Освен всичко друго, проф. Лозанов беше невероятен човек, очарователен събеседник, с безкрайна жажда за живот.

Нека бъде светъл пътя ти! Поклон пред светлата ти памет!