Публикация
Редукционизмът и Ерик Кандел
Споделям превода си на интервюто с Нобеловият лауреат за Медицина и Физиология Ерик Кендел (2000год). Преводът бе подготвен 2017 год специално за списание Българска наука в рамките на онлайн курс за автори на научнопопулярни статии.
( Списанието има идеална цел "популяризирането на българската наука" -кауза, която си струва да бъде подкрепена )
За да разберем обаче един аспект от работа на Е.Кандел, трябва да изясним същността на 2 подхода в науката : Редукционизъм и Холизъм
Wikipedia ни информира, че редукционизмът е интелектуална/ философска идея, която интерпретира сложните системи като сума от нейните части; свързана е с възможността даден сложен феномен да бъден обяснен чрез друг феномен на друго, по-елементарно / по-фундаментално ниво.
Редукционизмът условно може да се раздели на онтологичен; методологичен и теоретичен.
· Онтологичен редукционизъм- вярата, че „цялото“ се състои от минимален брой части.
· Методологичен редукционизъм- научен опит да се даде обяснение на нивото на по-малките градивни единици. В биологията, той се представя с опита да се обяснят биологичните феномени чрез подлежащите им биохимични и молекулярни процеси. Добър пример се демонстрира с гените. Генът е участък от ДНК молекулата и е най- малката функционална единица за наследственост (що се отнася до Менделовият (класически) тип унаследяване).
· Теоретичен редукционизъм – твърдението, че нова теория не измества и не поглъща старата теория, а вместо това я редуцира до по-основно, базисно ниво.
Смята се, че редукционизмът може да бъде приложен за всеки един феномен, включително: предмети, проблеми, обяснения, теории и др.
Редукционизмът се опитва да изучава даден сложен феномен, обяснявайки го чрез други феномени, които са по-достъпни за изучаване.
(…)
Тази употреба на „нива на разбиране“, отразява отчасти нашата човешка ограниченост да боравим с детайлите. Повечето философи, обаче, биха настоявали, че нашата склонност да организираме реалността в разбиреаеми йерархични нива не променя фактът, че всяко ниво на организация има и свои характерни свойства.
(…)
Критика :
„ Цялото е повече от сумата на неговите части.“ Аристотел
Противоположно на редукционизма е философското течение "холизъм“ . Холизмът твърди, че свойствата на цялото не могат да бъдат обяснени чрез обяснението на свойствата на неговите части.
Холизмът в науката (или холистична наука) е подход при научните проучвания, който поставя акцент върху изучаването на комплексните системи. Тези системи се възприемат като неделимо цяло, чиито съставни части се разбират в контекста на постоянно взаимодействащи си както помежду си, така и към цялото.
Холизъм-редукционизъм дихотомията е често видима при противоречащи си интерпретации на експериментални открития и се взима под внимание при бъдещи проучвания.
Холизмът има два основни аспекта:
1. Начин за правене на наука, наричан „ цяло към частите му“, което се фокусира първо върху наблюдение на даден феномен в даден контекст, преди феноменът да се изучава част по част.
2. Идеята, че ученият не е пасивен наблюдател на външна вселена, а част от изучаваната система.
(…)
Когато се използват в науката, холизмът и редукционизмът се отнасят основно до това какъв вид модели/ теории предлагат валидни обяснения обективния свят; научният метод на приемане или отхвърляне на хипотези- съпоставянето на емпиричната информация спрямо дадена изследваната теория- като цяло е непроменен в същността си, но се различават методичните подходи, изграждащи теориите.
При много случаи ( както е с кинетичната теория за газовете), имайки добро разбиране на компонентите от цялостната система, човек може да прогнозира важни свойства на системата като цяло. В други системи, обаче, особено онези, които са свързани с „живота“ и неговото зараждане (морфогенеза, автопоеза, метаболизъм), се смята за почти невъзможно да се прогнозират възникващите нови свойства на системата въз основа на знанието за свойствата на неговите части.
(...)
Източници:
Външни Връзки :
Interview with Eric Kandel (transcript)
Коментари