Ето че по отношение на хранителния стандарт „Стара планина” доста бързо изминахме пътя от „Осанна” до „Разпни го!”.

Хората се почувстваха излъгани заради разкритието, че някои фирми са влагали в лицензираните продукти забранени вещества като соята.

Сега най-доволно потриват ръце тези, които още от самото начало бяха скептични към опита в нашата хранителна индустрия да се въведе ред. Но аз продължавам да смятам, че от създаването на този и други стандарти има смисъл!

На първо място самата дискусия с какво се храним е изключително полезна. А тя до голяма степен беше провокирана от създаването на стандарта „Стара планина”. Освен това този път нямаше прикриване и замазване на истината. Самият министър излезе и обяви, че има опит за заобикаляне на правилата. Това е добър знак, че контролът наистина работи!

Но за да няма спорове има или няма нарушение, трябва у нас да се създадат съответните лаборатории, за да не се налага да пращаме в Париж и Берлин пратки с кренвирши и салами за изследване.

Проверките трябва да станат постоянни и рутинни, а резултатите от тях да се обявяват регулярно. Тогава хората ще вярват на стандартите и ще дават по някой лев отгоре, за да са сигурни какво слагат на масата.