С настъпването на есенно-зимния период, когато лятната ваканция е приключила и децата тръгват на детска градина и училище, във всички майки се появяват тревожни мисли как да се справят с настинките и грипа през следващите няколко месеца. Времето застудява, разходките на открито са все по-голяма рядкост, a събирането на деца и родители в затворени пространства като молове, детски центрове, магазини и заведения за хранене се увеличава. Затворените пространства, от своя страна, предразполагат към по-лесно предаване и разпространение на вирусите сред децата. Трудно и почти невъзможно е да ограничим многобройните взаимодействия между децата и да ги спрем да си играят и прегръщат.

Много родители, водейки дечицата си на педиатричен преглед очакват, че ще си тръгнат с рецепта с дълъг списък медикаменти. Някои от тях изглеждат разочаровани, че след медицинската консултация такава рецепта няма. В много случаи, дори детенцето да има някакви оплаквания, не е необходимо да се предписват каквито и да е лекарства.

Може би повечето майки не знаят, но всяка вирусна инфекция има определен начин на протичане (примерно на 1-я ден се вдига висока температура, на 2-рия се появяват стомашно-чревни неразположения, на 3-я ден симптомите намаляват, а на 4-я започват да изчеват и т.н.). Ако болестта се развива „по учебник“ и няма усложнения, то педиатърът, в повечето случаи, няма да товари организма на детето с ненужни медикаменти. И това е нещо хубаво, защото означава, че малкото същество има добър и балансиран имунитет, и няма нужда от допълнителни стимули, за да се справи с конкретната инфекция.

Позволете ми първо да обясня най-общо механизма на функциониране на имунната система при децата. След раждането си, бебето има антитела от майката, които го предпазват от някои инфекции. Тези антитела са налични за около 6 месеца. След като те изчезнат, детският организъм започва изгреждането на собствен имунитет (до към 7-мата година). Когато имунната система на детето се сблъска с непознати за нея микрорганизми, тя се учи как да реагира на тях, т.е. имунитетът започва да съзрява. При следващ досег със същите болестотворни агенти, тя вече знае как да се справи с тях и успешно противодейства. Това е и причината, поради която не е необходимо да поставяме стриктни ограничения и да държим детето си в „стерилна среда“. Дори напротив, при всяко срещане на детския организъм с вирус, той изгражда антитела срещу него, което допринася за неговия по-добър имунитет и устойчивост на вирусни инфекции в бъдеще.

Важно е да се знае, че няма медикамент или панацея, с която да спрем вирусите. Единственото, което можем да направим е да проследим дали заболяването протича по обичайния си ход и да се намесим, ако настъпят усложнения.

През последните години имуностимулантите масово навлязоха в нашето ежедненвие, постоянно гледаме телевизионни реклами за чудотворни такива, от които детето Ви няма да боледува. А дали това наистина е така? Най-краткият отговор е „и да и не“. Ако Вие отглеждате едно здраво дете, то няма нужда от имуностимуланти. Имунолозите предупреждават, че безразборното приемане на имуностимуланти (включително и такива на билкова основа) би могло да увеличи вероятността от израждане на имунните клетките и да доведе до автоимунни и други заболявания. С други думи, имунната система не трябва да е силна, а балансирана. Обаче, ако Вашето дете често боледува, болестите продължават по-дълго от нормалното, три дни ходи на детска градина и пет дни стои болно в къщи, то имуностимулантите биха били подходящи за него. Решението за ползването на тези продукти трябва да е единствено по препоръка на Вашия педиатър, базирано на индивидуалните особености на организма на детето.

Аналогично, безразборното приемане на витамини може както да помогне, така и да навреди на Вашето дете. Витамините са органични съединения, които са незаменими за здравето и растежа на организма на децата. Те се съдържат в малки количества в храната и чрез разнообразно хранене детето си набавя необходимото им количество за ежедневните му функции. От една страна, всеки витамин играе различна роля и недостигът (хиповитаминоза) на някои от тях може да причини проблеми с растежа и здравето на Вашето дете. От друга страна, предозирането с витамини (хипервитазминоза) поставя в риск Вашето дете и е предпоставка за болестни състояния. И тук, както при имуностимулантите, витамините и тяхната доза трябва да се приемат само след консултация с лекар. Важно е да се знае, че витамините и минералите са абсорбират най-добре от храната, а не от добавките. Така също, приемането на допълнителни витамини (при необходимост) не замества разнообразното хране.

В такъв случай, какви стъпки трябва да предприемем, за да направим детето си по-малко уязвимо към вируси и други болестотворни агенти?

Първата и най-важна стъпка е да потърсим квалифицирана педиатрична консултация. Причината е, че организмът на всяко дете е различен. Няма унифицирана рецепта или чудотворно хапче. Това, което е полезно за едно дете, би могло да е противопоказано за друго. Това е повлияно, на първо място, от гените на родителите и от средата, в която живее и расте. Прекараните до този момент инфекции, тяхната честота, дали са преболедували леко или с усложнения, са фактори, които определят индивидуалния подход за лечение и/или профилактика на всяко едно дете. Използването на един и същи подход за всяко дете не само няма да бъде ефикасен, но и в някои случаи може да бъде и опасен за здравето. Ако Вашето дете има недостиг на някои витамини и/или микроелементи, педиатърът Ви ще ви изпише необходимите. Ако детето Ви има нужда от имуностимуланти, то ще Ви бъдат препоръчани тези, които са най-подходящи за възрастта и здравословното състояние на детето Ви.

Педиатрите постоянно повтаряме, че е изключително важно детето да се храни здравословно, да има баланс между различните хранителни групи и в менюто да присъстват достатъчно плодове и зеленчици. Разходките на открито, физическата активност и спорта, поддържането на емоционалното здраве на детето и осигуряването на достатъчен сън и почивка, са напълно достатъчни, за да расте то здраво и да боледува по-малко. Имуностимулантите, витаминните комплекси и специфичните медикментите се предписват по-скоро, когато има отклонения от горните препоръки, а не като техен заместител.

С пожелание за успешен ден,

Д-р Вилиана Драгнева