Какво характеризира това хранително разстройство

„Диабулимия” (ED-DMT1) е термин, с който се обозначава хранително разстройство, засягащо пациенти с Диабет тип 1. При което умишлено се ограничават дозите на инсулина, като търсеният резултат е отслабване или предпазване от напълняване. Терминът е образуван от комбинацията между ендокринното заболяване „Диабет“ и хранителното разстройство „Булимия нервоза“.

Както при повечето хранителни разстройства, така и при това факторите за развитието му са: физически, психически и социални.

Диабулимия наподобява Булимия нервоза по сходния стил на разстройството, с тази разлика, че страдащите от диабет тип 1, заместват характерните булимични симптоми (преяждане, повръщане, физическото натоварване), с рисковата практика да не си поставят инсулина, или да си поставят минимално количество с цел да отслабнат. Намаляването на инсулина води до неспособност на организма да преработва глюкозата. В резултат на това се повишава кръвната захар и тъй като тялото не може да я използва за енергия, тя започва да се изхвърля с урината. Така засегнатите от Диабулимия могат да ядат колкото и каквото си искат, без да пълнеят.

Въпреки че Диабулимия няма специално обособен диагностичен код, тя се класифицира като изключително рисково поведение, поради съзнателното манипулиране на убожданията с инсулин, което е предпоставка за развитие на сериозни усложнения, застрашаващи здравето на засегнатите.

Кои са сред засегнатите от Диабулимия

Американската диабетна асоциация съобщава, че жените с диабет тип 1 са три пъти по-склонни да развият хранително разстройство, отколкото жените без диабет.

Kанадски изследвания показват, че около 60% от жените, страдащи от диабет тип 1, са имали хранително разстройство до 25-годишна възраст.

Заболяването се среща предимно при:

• Момичета (момчета), диагностицирани с диабет тип 1 в ранна детска възраст;
• Интелигентни млади хора, с добро образование, преследващи съвършенство и перфекционизъм;
• Хора с по-ниско самочувствие;
• Живеещи във враждебна семейна среда, без помощ и подкрепа;
• Хора със склонност към депресия. 

Публикация на Janice Dada в Today’s Dietitian ни информира, че по данни на проведено проучване сред подрастващи с диабет тип 1, 30% от младежите ограничават дозите на инсулина или не си го поставят с изричното намерение да отслабнат.

С настъпването на пубертета, безспорно започват и проблемите с поддържането на добрия контрол на кръвната захар. Някои от тях са свързани с характерния за пубертета цялостен хормонален дисбаланс, от който следват резки промени в нивата на кръвната захар, които са трудни за овладяване. Други причини са психологическите, например стремежът към бунт и отричане на съществуването на диабета, изразяващи се в системно нарушаване на диетата, с цел засегнатите да отслабнат и да се впишат в определена социална среда.

Преди да навлязат в бунтарската възраст, децата диабетици са под прекия надзор на родителите си. До тогава контролът какво ще яде детето, колко инсулин си убожда и какви са стойностите на кръвната му захар, се следят от родителите. С израстването, децата преминават в следващия етап от развитието си. Контролът налаган от родителите, се поема от самите тях. За повечето младежи товарът на самоотговорността носи както несигурност и притеснения, така и страхове. Затова е препоръчително родителите да обучат децата си в това да бъдат наясно с болестта си, да я приемат без съпротива и да следват медицинските препоръки, а не мимолетни модни тенденции.

Известно е, че сред най-разпространените кризи в тийнейджърската възраст се нарежда темата, свързана с външния вид и вълненията около него. Преходът към емоционална зрялост, съчетан с вече натрупан опит, подбуждат у младежите желание да бъдат харесвани и приемани в обкръжението си. Те възприемат външния си вид като визитната картичка, с която се представят в обществото. Засилва се и чувствителността им към критика и обидни квалификации по повод на визията им. Преживяват емоционално подмятанията за вида им. Всичко това се отразява травмиращо и провокира стремеж към промяна. Точно в този етап между обидата и желанието за трансформация ако те не получат емоционална подкрепа и стабилност, попадат в капана на хранителното разстройство Диабулимия.

Всичко това се обяснява с типичното поведение за тийнейджърите да нарушават правилата. Да експериментират със себе си е също обичайна проява в пубертета. Когато излязат извън рамките на разумното поведение в храненето и поставянето на инсулина, те застрашават здравето и  живота си.  Склонността към подражаване и съизмерване ги поставят в неравни условия с връстниците им, недиабетици. Диабетиците напълняват по-лесно, което изисква от тях полагане на повече усилия, за да поддържат стройна линия. Това ги провокира да търсят „бърз и лесен начин“ за отслабване. Опитите им ги отвеждат до рисковата диабулимична практика, в която спират да си инжектират инсулин. По този начин те понижават теглото си, тъй като инсулинът е анаболен хормон, отговорен за растежа и приемането на основните хранителни вещества от организма.  Първоначално засегнатите от Диабулимия се чувстват добре, защото могат да консумират каквото и когато пожелаят, без ограничения. Килограмите им се топят, което им дава „фалшива утеха“. Настъпват и първите промени в поведението им. С тях започват и лъжите, които бележат ежедневието им. Крият консумативите и флаконите си с инсулин или го изпръскват все едно е употребен по предназначение. Страхът, че ще бъдат разкрити от родителите или лекуващия лекар, увеличава тревожността им. Поради тези обстоятелства, те отлагат посещенията при ендокринолога си. Отказват да си правят кръвни изследвания, за да не бъдат заподозрени и разкрити, защото са наясно, че продължителното поддържане на висока кръвна захар, се отразява на резултата от изследването на гликирания им хемоглобин, този показател дава информация за гликемичния им статус (между 8-12 седмици назад).

В отговор на тази практика организмът им започва да функционира непълноценно. Появява се непрестанно чувство на умора, раздразнение и отоци по цялото тяло. Това са присъщи симптоми за хората, поддържащи висока кръвна захар. Резултатът от взетите „мерки“ в името на слабата фигура ги довежда до хранителното разстройство Диабулимия.

Както при повечето хранителни разстройства, така и при това са налични практики, свързани с криене и правене на нещо тайно.

Чрез проучване, продължило единадесет години, с обхват 234 жени с диабет тип 1, е изследвано дали ограничаването на инсулина, повишава риска от усложнения и смърт. В началото на проучването, почти една трета от жените участнички съобщили, че инжектират по-малко инсулин, отколкото им е предписал ендокринологът. Данните от него информират, че жените, които не употребяват инсулина в предписаните им дози, са три пъти по-уязвими от риск от смърт, в сравнение с тези, които са заявили, че го употребяват съгласно лекарските предписания. Изводите извлечени от изследването разкриват, че жените, които ограничават дозите на инсулина, имат усложнения в бъбреците и краката и умират по-млади (при средна възраст 45год. – 58 год.)

Предупредителни симптоми на Диабулимия

Емоционални и поведенчески:

• Пренебрежително отношение към диабета;
• Страх от ниски нива на кръвната захар;
• Страх, че се напълнява от инсулина;
• Силно безпокойство за формата на тялото;
• Избягване на хранене със семейството или на публични места;
• Притеснения за инжектиране на инсулин пред другите;
• Следване на прекалено строги правила на храните;
• Прекомерно следене на теглото, калориите и порциите на храната;
• Резки промени в увеличаването или намаляването на приеманата храна;
• Прекомерни и / или  свръх физически упражнения;
• Сънливост и повишена нужда от сън;
• Странене от семейство и приятели;
• Депресия и / или тревожност.

Физически:

• Видима загуба на тегло;
• Чести пристъпи на гадене и/или повръщане;
• Постоянна жажда и често уриниране;
• Чести инфекции на пикочния мехур;
• Нередовна или липса на менструация (аменория);
• Влошено или замъглено зрение;
• Силна умора;
• Суха коса и кожа.

Психологически:

Сред най-честите психологически фактори, оказващи влияние върху страдащите, се нареждат: стресът, склонността към тревожност и депресия; контрол на храненията и количеството храна; фиксиране в съдържанието на етикетите: следене на калориите и количеството захар в съдържанието им. На следващо място е необходимостта от ежедневно изследване на кръвната захар с глюкомер. Всичко това ги въвлича в стремежа за контрол и самоконтрол, и ги води до психологическо прегаряне и дискомфорт.

Психичните разстройства при хората със захарен диабет се проявяват под формата на обща нервност, безпокойство и страх. Тези състояния произхождат от честата промяна на стойностите на кръвната им захар и психосоматичните ефекти на диабета. В резултат на тези особености, те формират ирационални страхове, тревожно поведение, паника, депресивни разстройства.

За тях от първостепенно значение е, как се справят със стреса и дистреса в ежедневието си.

Според  Ханс Селие, стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, отправено към него от околната среда. Той е естествена и нормална защитна реакция на организма. Съпътства човека през целия му живот и не е нещо, което трябва да се избягва. Причините, предизвикващи стрес се наричат стресори. Стресът протича в три фази: тревога, съпротива, изтощение.

Дистресът, така нареченият „лош“ стрес, е следствие от продължителни психофизиологични натоварвания, които водят до изчерпване на дълбоките адаптивни ресурси на човека, от които за него могат да настъпят трайни физиологични и психични увреждания. На психично ниво могат да доведат до неврози, а в по-тежките случаи до психози. На физиологично ниво – повишено кръвно налягане, повишена кръвна захар;  главоболие; стомашни неразположения; болки в гърдите; проблеми със съня.

Според проучване, нивото на кръвната захар след преживени стресови ситуации се връща към нормата до 6 пъти по-бавно, от обикновено.

Нерядко проблеми в семейството или преживяна емоционална травма са в основата за отключване на  Диабулимия.

Усложнения

• Диабулимията повишава риска от увреждане на бъбреците и може да доведе до необходимостта от диализа;
• Засяга ретината и може да причини ослепяване;
• Влияе върху периферното кръвоснабдяване и може да причини появата на диабетно стъпало, което в по-тежките случаи може да завърши с ампутиране;
• Болката при диабетното стъпало може да се засили;
• Може да има закъснение в месечният цикъл или липсата на такъв (аменория);
• Забавено развитие;
• Косопад и кожни проблеми;
• Кетоацидоза поради регулаторните ефекти на инсулина върху въглехидраната и липидна обмяна.

Лечение и терапия при Диабулимия

Лечението на разстройството изисква мултидисциплинарен подход от екип включващ: ендокринолог, психиатър, диетолог, психолог, спортен треньор. При някой пациенти е необходимо да се приложи индивидуална медикаментозна терапия, назначена от психиатър. При по-тежки състояния се налага засегнатите да бъдат хоспитализирани, за да им се окаже лечение в болнична среда.

Диетата е от решаващо значение за контрола на стреса и за понижаване нивото на кръвната захар, затова страдащите от Диабулимия се насочват към консултация с лекар – диетолог и лицензиран спортен треньор.

В помощ на лечението се явява работата с психолог в сферата на хранителните разстройства. Акцентът в психотерапията е: пациентът да се учи да възприема света и хората около него по нов начин, като вниманието му се насочва в придобиване на умения за справяне със стреса (дистреса); работа със страховете и комплексите му; изграждане на здравословна стратегия, ориентирана към себеприемане.

Неразделна част от лечението е подкрепата на семейната среда и приятелския кръг. Чрез нея, страдащият ще почувства грижата и любовта.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: medium.com